Човек се показва, когато зависим от него. Зависимостта ни от другите в ежедневието е нещо обикновено. Например, детето зависи от родителите, съпругата с малко дете – от съпруга си, подчинения – от шефа си и така без край …
Много е лесно да се каже – „Бъдете свободни! Отървете се от тиранина и деспота!“, но истината е, че това не винаги е възможно.
Едва ли едно дете ще започне да търси нови родители, съпругата – да си тръгне с бебе на ръце и да се надява да срещне добър и любящ милиардер, а в безработицата и недоимъка човек не е много склонен лесно да напусне работа. Не винаги има алтернатива…
И този, от когото зависим, отлично разбира това!
Често пъти упреците му са съвсем открити, а на жалкото положение на жертвата е достатъчно добре наблегнато. Просто … приказка без край!
Но всички, изпаднали в подобно незавидно положение да бъдат зависими от някого, можем да кажем – не унивайте, изчакайте! Животът продължава и всичко има своя край. И това време ще отмине.
Бебето ще порасне и майката ще тръгне на работа. Също и децата – те ще получат своя шанс да се развиват самостоятелно. Подчиненият ще извоюва по-добра позиция и сам стане шеф. И старият живот ще приключи.
А този, който се е проявявал като тиранин, ще остане в недоумение.
Но такъв е животът – крепостите се разбиват, а робите не се връщат обратно, след като са получили свободата си.
Трябва да мислите винаги за бъдещето. Взаимоотношенията се променят, балансът на силите и възможностите се променят. Както и позициите ни в службата и живота. Какво ще стане утре – никой не знае със сигурност. Затова, когато вие един ден се окажете в позицията някой да зависи от вас, бъдете внимателни. Не бива никога да забравяме старите времена и да си позволяваме да бъдем като тези, от които някога сме мечтали да избягаме.
Да носиш отговорност за някого другиго е много сериозна задача. Ако бремето се окаже твърде тежко, по-добре е човек да се откаже от него, отколкото да причинява болка и страдание на хората около себе си.
