Холестеролът представлява една мастноподобна субстанция, която приемаме с храната, съдържаща мазнини от животински произход (месни и млечни продукти) – средно от 300 до 800 мг на ден.
Около 1 грам холестерол се произвежда и в собствения ни организъм – преди всичко в черния дроб. От тази мастна субстанция се нуждаят всички органи в тялото ни: тя е жизненонеобходим градивен материал – между другото при обмяната на мазнините, образуването на клетъчните стени или при производството на хормони (напр. половите) и жлъчните киселини (важни при храносмилането). За транспортирането му през кръвоносните съдове холестеролът е пакетиран в т.нар. липопротеинови частици.
За съжаление, нивото на холестерола ви е високо, – ако въз основа на кръвния анализ лекарят ви е поставил такава диагноза, това със сигурност означава, че трябва да предприемете мерки за снижаването му, тъй като продължитeлните високи холестеролови нива увеличават значително риска от съдови отлагания, нарушаващи кръвоснабдяването. Възможните последици са различни видове сърдечносъдови заболявания до сърдечен инфаркт.
Защо повишеният холестерол е толкова опасен? Защото излишните количества се отлагат под формата на плаки в кръвоносните съдове, включително и в периферните сърдечни съдове. Резултатът е, че те се стесняват, а сърдечният мускул получава все по-малко кислород. В съдовите отлагания освен това започват да протичат възпалителни процеси, които могат да имат фатален изход.
За да се постигне спадане на холестероловите нива, като начало трябва да настъпи преустройство на хранителния ви режим. Печено свинско с пържени картофи и за десерт шоколадов мус със сметана – подобна вечеря би трябвало да бъде изключение в диетата ви. Животинските мазнини, като маслото, тлъстото месо или майонезата трябва да бъдат зачертани от хранителния ви план. Идеално би било да се придържате към средиземноморската кухня, богата на зехтин вместо на животински мазнини, на риба вместо на месо и много зеленчуци. Ядките трябва да заемат една значителна част от храненето ви при повишен холестерол. Поради високото съдържание на мазнини тези концентрирани пакети на полезни хранителни вещества дълго време получаваха незаслужено негативна оценка. Вече е известно, че ядките съдържат ненаситени, т.е. т.нар. добри мазнини.
Само преустройството на режима на хранене не е достатъчно за ефективно и дългосрочно снижаване на холестероловите нива. Спортът и движението също трябва да излязат на преден план. Препоръчителни са спортовете за издръжливост като плуването, колоезденето или спортното ходене. Независимо към какъв спорт сте се насочили, идеалният вариант би бил да го практикувате регулярно по 30 минути на ден поне 3 пъти на седмица. В много случаи обаче промяната в стила на живот и хранене не може да помогне. Тогава се налага медикаментозно лечение. Изследванията показват, че при подходяща медикаментозна терапия високите нива на холестерола могат да бъдат снижени и да се намали рискът от животозастрашаващите сърдечносъдови нарушения.
Как можете да се предпазите?
При стойности до максимум 300 мг/дл можете да се опитате да свалите холестероловите си нива без медикаментозна терапия. С правилно хранене и целенасочено движение е възможно да намалите стойностите им до 30%!
1. Яжте повече баластни вещества. Варивата (фасулът, лещата, грахът), зеленчуците, плодовете и суровите подправки съдържат много баластни вещества и фибрини, които намаляват холестероловите нива, подправките биха могли също да заместят маслото върху хляба.
2. Риба вместо месо. Тлъстите риби като сьомгата, херингата, рибата тон или скумрията съдържат омега-3-мастни киселини, които освен това понижават и високото кръвно налягане.
3. Задушаване вместо пържене и печене. Рибата и зеленчуците е най-добре да задушите във фолио или в тенджера за печене под капак във фурната ими микровълновата печка, вместо да пържите на котлона или запичате до кафява коричка. Прегорялата мазнина освен всичко друго съдържа и множество вредни токсини, които обременяват не само храносмилането, но и черния дроб.
4. Пълнозърнести продукти. По-добре се откажете от пържените или печени картофи като гарнитура и наблегнете на варения ориз, жито, ръж или просо. Пълнозърнестите житни култури регулират обмяната на веществата и намаляват мастните стойности в кръвта.
