Слънцето грее в душата на всеки от нас. Независимо дали го забелязваме или не, но то е там и единственото, което трябва да направим, за да усетим топлината му, е да отворим очи и да си позволим да го видим и усетим.
Когато в душата ни е тъмно и мрачно, това не е краят. Това означава само едно – че сме се фокусирали точно в това кътче, където са скрити болката и отчаянието, но ако направим поне малко усилие, можем да излезем оттам и да погледнем на света през очите на надеждата.
За жалост, страданията са част от житейския ни път и няма как да ги избегнем. Поне не всички от тях. И колкото по-скоро се примирим с този факт, толкова по-добре за нас. Трябва да се научим да приемаме това, което не е по силите ни да променим.
Няма как, ще трябва да се изправим срещу трудностите и да ги преодолеем с твърдост, усилие на волята и непоколебима вяра, че предстоят и светли дни. Да знаем, че ще ги дочакаме. Но не и със скръстени ръце. Необходимо е да се борим, да ги заслужим. Нищо в този свят не идва даром, макар и понякога да ни изглежда така. Но това усещане е абсолютно фалшиво. Всяко нещо, което ни се случва има причина и е следствие от нещо.
Бездействието е пагубно за нас, хората. Затова винаги трябва да сме устремени към собствените си цели, дори и ако по пътя на тяхното реализиране решим да изоставим една и да поемем към нова.
Това, че променяме целите си няма никакво значение, защото човек израства и помъдрява, а знаем, че приоритетите ни зависят именно от това. Но, важното е друго – да се движим напред и да не си позволяваме да останем в застой.
Слънцето в нас да ни води и ще ни служи като неизчерпаем източник на позитивна енергия. За да постигнем всичко, към което се стремим.
Слънцето в душите ни е заложено от самия Създател и то е това, което ни тласка към прогрес, към усъвършенстване и себепознание.
Раждаме се с чисти души, слънчеви и жизнерадостни, но после, докато терзаем по трънливите пътища на живота, сякаш нещо се пречупва в нас и забравяме за извора на щастие и радост в сърцата си. В моменти на отчаяние и безсилие позволяваме на недостойни чувства да нахлуят в душите ни. А не бива. Трябва да помним, че всичко е в нашите ръце. Ние сме тези, които можем да променим себе си и света.
Каквото и да се случи, трябва да помним, че слънцето в душите ни няма да угасне. То ще грее винаги в нас, за нас и за тези, които обичаме.
