Днес отбелязваме важен ден- Октомврийска революция. 7 ноември е дата, която е дълбоко вписана в световната история, особено в тази на Русия. Този ден отбелязва годишнината от Октомврийската революция през 1917 г., събитие, което радикално променило политическия пейзаж на една империя и повлияло на хода на 20-ти век.
Какво представлява Октомврийска революция?
Сваляне на Временното правителство: След Февруарската революция, която сваля царския режим, във властта идва Временното правителство. Октомврийска революция бележи свалянето и на него от болшевиките, водени от Ленин.
Установяване на съветска власт: С успеха на въстанието болшевиките установяват еднопартийна диктатура и създават първата социалистическа държава в света – Съветска Русия.
Глобални последици: Революцията има дълбоки последици не само за Русия, но и за целия свят. Тя води до гражданска война, създаването на СССР и избухването на Втората световна война. Идеите на комунизма, разпространени от революцията, оказват значително влияние върху политическите процеси в много страни.
Защо 7 ноември?
Разлика в календарите: Трябва да се отбележи, че датата на революцията се изчислява по два различни календара – юлиански и григориански. Събитието се случва на 25 октомври по юлианския календар, който е бил използван в Русия по това време. След Октомврийска революция Русия преминава към григорианския календар, поради което датата се измества на 7 ноември.
Октомврийската революция, наричана също Октомврийско въстание, Болшевишки преврат, Октомврийски преврат и други подобни, е едно от най-значимите събития на ХХ век, случило се в Русия през октомври 1917 г. и оказало влияние на световната история за десетилетия напред. Официалното ѝ название в СССР е Велика октомврийска социалистическа революция (ВОСР).
Процесът на установяване на властта на болшевишката партия в рамките на Руската империя, започва на 7 ноември (25 октомври стар стил) 1917 година в столицата Санкт Петербург. По същество тя е въоръжен преврат и замяна на Временното правителство, което идва на власт след Февруарската революция от 12 февруари същата година.
Резултат от революцията са Гражданската война, свалянето на Временното правителство и идването на власт на правителство, сформирано от Втория общоруски конгрес на съветите, в който абсолютно мнозинство от делегатите имат болшевиките и техните съюзници левите есери, поддържани от някои национални организации, малка част от меншевиките интернационалисти и някои анархисти. През ноември 1917 г. новото правителство получава поддръжката на мнозинството на извънредния Конгрес на селските депутати.
Временното правителство е свалено от въоръжено въстание на 25 – 26 октомври (7 – 8 ноември по нов стил), чиито главни ръководители са Владимир Ленин, Лев Троцки, Яков Свердлов и др. Непосредственото ръководство на въстанието се осъществява от Военно-революционния комитет на Петроградския съвет, в който влизат и левите есери. Успехът на въстанието се дължи на поддръжката на значителна част на народа, бездействието на Временното правителство, неспособността на меншевиките и десните есери да предложат реална алтернатива на болшевизма.
На практика Троцки извършва цялата организационна и агитационна дейност по подготовката на въстанието. По това време Ленин е в принудителна емиграция във Виборг (тогава във Финландия), Сталин, като член на революционния комитет осъществява връзката с Ленин, който непрекъснато пише инструкции, Каменев и Зиновиев се обявяват против въстанието или поне то да се отсрочи, Виктор Ногин и Алексей Риков са председател и зам. председател на Московския съвет и нямат участие в Петроград.
На 23 октомври, два дена преди щурма на Зимния дворец, Троцки държи агитационна реч пред гарнизона от Петропавловската крепост, оценяван като колебаещ се. Друго, особено важно обстоятелство, е идеята на Троцки въстанието да бъде под егидата на Петросъвета (вече 90% болшевизиран), а не на РСДРП, като по този начин въстанието придобива легитимност. (В Русия, в този период на двувластие, съветите на работническите и войнишките депутати са втората официална власт, наред с Думата и Временното правителство).
Затова е организиран и II конгрес на Петросъвета, който протича от 25 до 27 октомври в Смолни, едновременно с въстанието. Лозунгът „Вся власть советам!“ (Ленин, Априлски тезиси) привлича към революцията и по-широки маси, не само болшевики. Впоследствие ролята на Ленин и особено на Сталин ще бъде силно преувеличена, а приносът на Троцки – омаловажен.
Митове за великата Октомврийска революция
99 години след Октомврийска революция все още има неизяснени въпроси около нея, пише сайтът rasper-bg.com. Някои от тях са: Как православна Русия се вдигна срещу своя Бог и император, има ли нещо вярно във версиите за ролята на германските пари, английските шпиони и еврейския заговор, чисто руско явление ли са революциите от 1917 г. – Февруарската и Великата октомврийска?
Немските пари
Отговор на въпроса за немските пари дава писателят историк Рой Медведев. Той посочва, че версията, че Октомврийската революция избухнала с немски пари, се появила още през 1917 г. Според Медведев фалшивата информация, че Ленин е немски шпионин, била разпространена още в през лятото на същата година в Петроград. Известно е дори името на полицейския чиновник, който завел дело срещу Ленин и Троцки с обвинения в шпионаж.
Но постановление на ЦК забранило на Ленин да се явява в съда, макар че той имал готовност. По-късно версията за “парите на германския Генщаб” била много популярна в белогвардейските кръгове, до момента, в който те измрели в емиграция.
Михаил Велер смята, че без чужди пари руските социалдемократи (във влака, който пристигнал в Петроград на 3 април 1917 г., имало и меншевики, и болшевики, и есери) едва ли можели да се придвижат от Швейцария за Русия през Германия. Според Велер средствата били събрани от европейските социалисти, но парите били само за пътуването на влака. Сред европейските социалисти били много популярни пацифистките настроения; изпращането на руските социалисти в родината им според тях можело да ускори настъпването на мира.
В немския Генерален щаб този въпрос също бил обсъждан. Болшевишката антивоенна пропаганда разлагала армията и това било изгодно на немците. Но не било взето решение за отпускането на пари и цялата помощ на немския ГЩ се свеждала само до това да бъде издадено разрешение “пломбираният влак” да премине през Германия за Швеция.
Еврейските мозъци
Идеята, че революцията била организирана от световното еврейство, се появила малко по-късно, около 1918 г., когато Троцки поел военното министерство на новосъздадената Съветска държава. Сред комисарите и началниците на различни политически управления действително имало много евреи. Но този факт не бил свързан с митичния “световен заговор”, а с факта, че евреите в царска Русия били една от дискриминираните и преследвани нации. Протестните настроения в еврейските кръгове били по-популярни отколкото в руското общество. Но имало недоволни и сред другите малцинства в Русия – фини, латиши, литовци, естонци.
Историците в цял свят смятат тезата за “еврейската революция” в Русия за нищо повече от мит. Според тях Великата октомврийска социалистическа революция е чисто руски феномен. На Запад дори не обособяват двете революции – Февруарската и Октомврийската, а обсъждат само една революция – от 1917 г. Историците посочват като причини за нея: социалните, класовите и икономическите проблеми в самата Русия. Обясняват природата на революцията с положението на работниците, с не докрай разрешените въпроси за собствеността на земята, с националните проблеми в отделните райони, плюс огромното натоварване на руското общество, свързано с участието на страната в Първата световна война.
Русия била изтощена от загубите, от постоянните поражения; настроенията сред армейските части били крайно лоши; след три и повече години война Русия не искала повече да воюва. Неслучайно Октомврийската революция избухнала веднага след провала на юнското настъпление на Германския фронт. Но тези типично исторически факти на много хора изглеждат скучновати, а “теорията на заговора” е къде-къде по вълнуваща.
След разпадането на Съветския съюз през 90-те години в руското общество започна да се обсъжда още една версия. Дали за съвременниците и за потомците не е по-добре въобще да не е имало Октомврийска революция?! Според тази версия царската власт била напълно легитимна, а режимът, който я сменил след Октомври, предизвиквал съмнения дали е законен, особено по времето на ужасните действия на ЧК и Гулаг.
Появиха се въпроси от рода на: Дали руснаците на свалиха напразно царя?! За днешния руснак свалянето на царя може и да е напразно, но преди 95 години, за мислещата част на руското общество царският режим е непоносим. Дори конституционните демократи, либерали и буржоазия се борят за смяната на властта. Но за последиците не се замислят; всъщност това е съдбата на повечето революционери.
Как да отбележим 7 ноември – Октомврийска революция?
7 ноември, датата на Октомврийска революция, е исторически значим ден, който продължава да предизвиква различни реакции и интерпретации. Начинът, по който отбележим тази дата, зависи от нашата гледна точка и от това какво искаме да подчертаем.
Възможни начини за отбелязване:
Исторически анализ:
Проучване: Можем да задълбочим знанията си за революцията, като прочетем книги, статии и гледаме документални филми.
Дискусии: Да организираме дискусии с историци, социолози или други експерти, за да получим различни гледни точки и да разберем по-добре историческия контекст.
Образователни програми: Да създадем образователни програми за ученици и студенти, които да им помогнат да разберат значението на революцията за Русия и света.
Културни събития:
Изложби: Да организираме изложби, които да представят документи, фотографии и произведения на изкуството, свързани с революцията.
Филмови прожекции: Да организираме прожекции на филми, които разказват историята на революцията от различни гледни точки.
Концерти: Да организираме концерти с музика от периода на революцията или музика, която е вдъхновена от нея.
Социални инициативи:
Проекти за обществена памет: Да участваме в проекти за опазване на исторически паметници и места, свързани с революцията.
Лични размисли:
Дневник: Да запишем своите мисли и чувства за революцията, за нейното значение за нас и за бъдещето.
Творчество: Да изразим своите мисли и чувства чрез изкуство, като рисуване, писане или музика.
Важно е да помним:
Разнообразие на мнения: Октомврийската революция е сложен исторически феномен, който предизвиква различни интерпретации. Важно е да уважаваме всички гледни точки и да водим открит диалог.
Критично мислене: Необходимо е да подхождаме към историческите събития критично и да не приемаме безрезервно всяка информация.
Уроци за бъдещето: Като изучаваме историята на революцията, можем да извлечем ценни уроци за настоящето и бъдещето.
