На 29 август църквата почита Св. Анастасий Струмишки /Спас Струмишки или Радовецки/. Той е новомъченик от XVIII век, почитан като светец от православната църква. Българската православна църква го почита на 29 август, а в гръцката църква светецът е известен като Анастасий Български и паметта му се тачи на 8 август.
Анастасий е роден около 1774 година в градчето Радовиш в Струмишката епархия, поради което е известен като Радовецки и Струмишки. На 20 години започва работа в Солун като помощник на майстор тюфекчия. Един ден преоблечен като турчин той се опитал да прекара стока през митницата. Митничарите обаче го накарали да каже салават, за да докаже, че е мюсюлманин. Анастасий отказва и митничарите, разбрали, че е християнин, започват с насилие и с обещания да се опитват да го накарат да приеме исляма.
Анастасий е изпратен при кадията, който, след като също не успява да го склони към вероотстъпничество, заповядва да го пребият и оковат в тъмница. След три дни мъчения и увещания, Анастасий е изпратен при моллата, който, след като също не успява да го склони към исляма, заповядва да го обесят извън стените, до Новата порта. Анастасий умира от побоищата на път към мястото за екзекуции на 8 август 1794 година.
Житието на Анастасий Българин е запазено у преподобни Никодим Светогорец, който поставя паметта му на 8 август. Архиепископ Филарет Черниговски в книгата си „Светци на южните славяни“ поставя паметта му на 29 август, както се тачи и в българския православен календар.
29 август – имен ден на Анастас и Анастасия (житие на Св. Анастасий Струмишки)
На 29 август почитаме Св. Анастасий Струмишки. Този Христов мъченик, който се именувал по български Спас, а по гръцки Анастасий, бил родом от България, от Струмишка епархия, която в старо време се наричала Тивериополска, от село Радовиш. Бил млад, на възраст около 20-годишен, красив наглед. Дошъл в Солун при един оръжейник, който бил негов майстор, имал някакви турски носии и търсел начин да ги изнесе вън от Солунската крепост, без да плати мито. Затова майсторът уговарял своя ученик да облече една от тези носии и да мине през портите на крепостта уж като турчин (в който случай нямало обмитяване).
Момъкът се противил, като казвал, че това е опасна работа, обаче майсторът го насърчил с много думи и го убедил, та той най-после облякъл една от турските носии и така тръгнал да мине през градските порти. Но хората на митничаря го запитали дали има документ (за платен данък), а той отговорил, че е турчин (и не подлежи на обмитяване). Тогава те му казали да направи “салават” (кратка изповед на мохамеданската вяра), за да се уверят, че е мюсюлманин, и да го пуснат. Но момъкът, като чул неочаквано това, останал безгласен, защото нито знаел що е това, нито искал да направи тази мюсюлманска вероизповед.
Тогава започнали да го бият и да го блъскат, задето презира мохамеданството, и го завели в конака на митничаря и първом го представили на неговия кехая-секретар, като разказвали с крясъци и в преувеличена форма всичко гореказано.
Този го разследвал подробно, но като видял, че въпреки упражненото върху него достатъчно насилие той не склонил да се потурчи, завел го при агата, началник на митничарите (същият бил син на един големец и първенец сред агите, на име Мустафа бей, който по-късно станал и беглербей – бей на бейовете).
Той го разпитвал с по-големи подробности и първо употребил разни хитрости, като му правил блестящи и големи обещания, за да го привлече. Но след като видял, че обещанията не го смекчават, сменил маската си и започнал да му отправя ужасни заплахи. Но момъкът си останал твърд и само едно се мъчел да поправи – грешката, която направил първия път, като изповядвал сега и казвал, че е християнин и няма да промени вярата си, каквото и да го правят.
Като видял и чул това, митничарят изпратил човек при градския мюфтия да му изясни въпроса и да попита какво трябва да се прави с такъв един неверен хулител. Мюфтията отговорил: “Ти държиш с едната си ръка меча, а с другата – книгата. Което от двете искаш, него употреби!”
С това искал да каже: “Ако си ревнител на нашата вяра, накажи нейния хулител с меча си; ако си сребролюбив и безразличен, тогава употреби книгата!” Като получил такъв отговор, митничарят го изпратил при моллата, което значи съдия. Изпратил и петима души турци да свидетелстват против него, че подиграва и хули тяхната вяра. Съдията опитал с различни начини да промени убеждението му, и като не успял, първо му наложил голям бой, а след това го затворил в тъмница, окован в железни вериги.
Извикал го втори път и пак го намерил непроменен, и отново го бил безпощадно с тояги, и го затворил в тъмницата с още по-тежки вериги. А храбрият момък всичко понасял великодушно: и побоища, и вериги, и най-безутешна тъмница, несъмнено подкрепен от всесилната благодат на Иисуса Христа.
На другия ден го изправил пред себе си трети път и отново употребил различни начини и хитрости, но всичко било напразно. Накрая, виждайки непреклонността на убеждението му, го изпратил при муселима, за да бъде подложен на най-сурови изтезания. И той започнал веднага с много ласкателства, за да го убеждава да се отрече от Христа и да приеме Мохамеда. И какво ли не му казал?
Какво ли не му предложил и обещавал? Поднесъл му веднага като нещо кой знае колко голямо този земемъдрен и суетен човек един чифт сребърни пищови, хубаво украсен меч, кадифено облекло, вносен велур, хиляда чуждестранни флорини; обещал му да го направи най-почетния чохандарин (приближен) и да го има в благоволението си като напълно свой човек – стига само да стане турчин!
Такива малоценни и нищожни неща предлагал и обещавал на Христовия воин муселимът, мислейки че с такива съблазни ще улови и привлече в погибел тази проста душа. Но добрият момък, макар да бил българин прост и неграмотен, след като се разкайвал, задето казал онази лоша дума, решил да устои и да си остане християнин и да изтърпи заради любовта си към Христа каквото и да му сторят.
Без съмнение и благодатта на Иисуса Христа е просветила ума му, за да не се заблуди от лукавствата на видимите и невидимите врагове, а божествената Му сила укрепила слабостта на душата и тялото, за да изтърпи изтезанията за Христа. Отхвърлил най-разумно всичките предложения като смет, небесноумният момък дори не пожелал да ги погледне с очите си, и особено се отвращавал от тях и ги ненавиждал като средства и оръдия на гибелта.
Властелинът, като видял, че по ласкателен начин не постига нищо, употребил насилие: заповядал да го бият силно, и го били безпощадно и жестоко. След това по нареждане бил хвърлен в тъмницата: нозете му стегнали в дървена клада, на врата му сложили верига, ръцете му оковали с белезници, а под ноктите му забили спици. И почти целия ден не преставали да го измъчват с различни изтезания. А съдията много пъти го извеждал, и така измъчен и окървавен го изправял пред себе си, и постоянно го подбуждал и принуждавал по всякакъв начин да стане мюсюлманин. Но мъченикът си оставал винаги същият и нищо друго не казвал, освен това: “Християнин съм! Не се отричам от вярата си!”
В края на краищата обезнадежденият управител го изпратил на лобното място, като заповядал да го обесят вън от така наречената Нова порта, поръчвайки на своите хора да не престават по целия път да го подканят, та дано да го спечелят поне накрая. Но мъченикът, вървейки нататък, не стигнал жив до лобното място, а от многото изтезания и мъчения на тялото, агонизиращ на пътя, предал дух (8 август 1794 г.), като останал докрая в хубавата и сияйна изповед на нашата вяра в Христа Иисуса, на Когото да бъде слава во веки. Амин.
Произходът на имената Анастас и Анастасия
На този ден – 29 август, имен ден празнуват Анастас и Анастасия. Имената Анастас и Анастасия имат дълбоки корени в историята и културата. Те са с гръцки произход и носят в себе си силно символично значение.
Анастас
Произход: Името произлиза от гръцката дума ἀνάστασις (anastasis), което означава „възкресение“.
Значение: Буквално преведено, Анастас означава „възкръснал“. Името е свързано с християнската вяра и идеята за вечния живот.
Разпространение: Името е популярно в много православни страни, включително България, Русия, Гърция и други.
Анастасия
Произход: Анастасия е женската форма на името Анастас.
Значение: Означава „възкръснала“ и носи същото символично значение като мъжката форма.
Разпространение: Подобно на Анастас, името Анастасия е широко разпространено в православния свят.
Интересен факт: Името Анастасия е било много популярно през вековете и е носено от много известни исторически личности.
Ето някои от най-разпространените обичаи, свързани с именния ден на Анастас и Анастасия:
Посещение на църква: Имениците често посещават църква, за да се помолят и да запалят свещ за здраве.
Семейно тържество: Организира се семейно тържество, на което се събират близки роднини и приятели.
Подаръци: Имениците получават подаръци от своите близки.
Почерпка: Имениците почерпват гостите си с вкусна храна и напитки.
Честитки: Имениците получават многобройни честитки от приятели и роднини.
На 29 август имен ден всяка година празнуват всички с имената Анастас, Асен, Сиян, Таско, Анастасия, Ася, Настя, Сийка, Сия, Тана.
Честит имен ден на всички именици! Пожелавам ви здраве, щастие и много успехи!
