На 23 август отбелязваме Международния ден в памет на жертвите на робството и неговата забрана.
Поводът е въстанието на робите в Санто Доминго на 22-23 август през 1791 година.
Кои са жертвите на робството?
Робството е социално-икономическа система, при която хора (наричани роби) са разглеждана като собственост, при което те не притежават лична свобода и често са подложени на принудителен труд. Робите могат да бъдат притежавани от момента на тяхното залавяне, покупка или раждане, като са лишени от правото да се придвижват, да отказват да работят или да изискват заплащане за труда си, а в някои правни системи собствениците дори имат правото да убиват своите роби.
В Древен Рим с официалното си освобождаване робът е получавал всички граждански права, с изключение на правото да заема държавна длъжност. Децата на освободения роб получават статут на пълноправни граждани. Парламентът на Британската империя забранява робството в почти всички свои територии през 1833 година. В САЩ забраната влиза в сила през 1865 година.
Робството е официално забранено във всички държави в света, но според различни оценки броят на съвременните роби е между 12 и 27 млн. души – едно от най-ниските относителни нива в световната история. Повечето от жертвите на робството са дългови роби, главно в Южна Азия, които са загубили свободата си като обезщетение за неизплатени задължения. В развитите страни съвременното робство е свързано преди всичко с трафика на хора, главно на жени и деца с цел проституция.
Движение против робството
Движението против робството започва също от древността, но придобива нов тласък от края на осемнадесети век, когато завършва с премахването на робството в повечето страни по света, но не без силна съпротива (Гражданската война в САЩ). Въпреки че е осъдено от древни времена, много време минава преди да бъде премахнато, като днес то е официално забранено във всички държави по света след влизане в сила на Международния пакт за граждански и политически права.
23-ти август е Ден на паметта на жертвите на тоталитарните режими на 20-ти век. Официалното наименование у нас е Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите им.
Решението бе взето на 27 ноември 2009 г. от 41-то Народното събрание по предложение на депутата от Синята коалиция Лъчезар Тошев.За първи път предложението датата 23-ти август да се чества като „Ден на жертвите на сталинизма и нацизма” е направено през юни 2008 г. на конференцията в Прага под надслов „Европейската съвест и комунизмът”, където е приета и придобилата известност в цяла Европа Пражка декларация. Документът, подписан от президента Вацлав Хавел, депутати на Европейския парламент и на Чешкия парламент, историци, политически затворници, учени, писатели и дисиденти, призовава за международно осъждане не само на нацистките престъпления, но и престъпленията на комунизма.
В декларацията се предлага 23 август – денят на подписването на съглашението между Хитлер и Сталин, да е ден за възпоменание на жертвите на нацистките и комунистическите тоталитарни режими.Три месеца по-късно – през септември 2008 г. Европейският парламент приема своя декларация с препоръка към държавите членки на ЕС за обявяване на Ден за възпоминание на жертвите на престъпленията на сталинизма и нацизма. Различните парламенти приемат различни наименования за деня на памет, но смисълът е един и същ.
На 23 август 1939 г. външните министри на сталинския СССР (Молотов) и на хитлеристка Германия (Рибентроп) подписват пакта за сътрудничество между двете тоталитарни държави с три секретни протокола, с които определят сферите на влияние, отнасящи се до Полша и прибалтийските държави.Според книгата на Виктор Суворов, „Ледоразбивачът” СССР по-късно в противоречие с пакта Рибентроп-Молотов разширява инвазията си на север и това е една от причините за настъпилия разтърсващ света сблъсък между националсоциализма на Хитлер и болшевизма (комунизма) на Сталин, който доведе до милиони човешки жертви и хиляди безследно изчезнали и тероризирани както по време на Втората световна война, така и в установените комунистическия режими в Източна и Централна Европа.
Двата тоталитарни режима – нацисткият и комунистическият – се различават преди всичко по идеологическата си обосновка, не и по инструментариума си: при комунизма борбата е срещу класовия враг „за победа на прогресивната класа”, при националсоциализма е срещу националния враг „за реванш на унизената нация”.От спецификата на идеологията произтича и практиката на режимите – при комунизма борбата е всекидневна и братоубийствена, защото обявената за вражеска класа (класовият враг) е от същата националност. При националсоциализма (нацизма) врагът е външен – враг на нацията, и реваншът се постига преди всичко чрез война.
Затова в мирно време в комунистическите режими жертвите на робството са повече, отколкото при националсоциализма и фашизма, казват историците. Само в първите седмици след 9 септември 1944 г. в България жертвите на терора са между 16 000 и 20 000 – тези данни изнесе президентът Желю Желев на 1 февруари 2011 г. по време на отбелязване годишнината от смъртните присъди на т.нар. Народен съд.
През 2008 г. германското списание „Билд” публикува материал под заглавие „Палачите на 20 в.”, припомни тогава Желев. Първото място в зловещата класация е на Мао Дзедун – избити от него 50 млн. китайци. Второто място е на Сталин – избити 40 млн., третото е на Хитлер – 20 млн. души, от които 6 млн. евреи. Четвърто място е на Чан Кайшъ с 10 млн. На пето място е титулуваният за вожд на световния пролетариат Ленин с 4,5 млн. избити.Класацията завършва Пол Пот, които организира масови избивания на 2,5 млн. души в малката 5-милионна Камбоджа, като интелигенцията е избита до крак.
Защо е важно да помним този ден?
За да не повторим грешките от миналото: Чрез отбелязването на този ден в памет на жертвите на робството ние си припомняме и се заклеваме да не позволим то да се повтори в никоя форма.
За да отдадем почит на жертвите: Милиони хора са загинали или са преживели нечовешки страдания заради робството. Този ден е посветен на тяхната памет и на борбата им за свобода.
За да насърчим толерантността и равенството: Робството се основава на дискриминация и неравенство. Като помним за него, ние се борим за един свят, в който всички хора са равни.
За да работим за изкореняването на съвременните форми на робство: Въпреки че официално робството е било отменено в повечето страни, то все още съществува в различни форми, като трафик на хора, детски труд и принудително проституиране.
Как можем да отбележим Международния ден в памет на жертвите на робството?
23 август е ден, в който си спомняме за една от най-тъмните страници в историята на човечеството и отдаваме почит на милионите хора, пострадали от робството. Но как можем да направим този ден в памет на жертвите на робството по-смислен? Ето няколко идеи:
Информиране и образование:
Споделяне на информация: Говорете с приятели, семейство и колеги за робството, неговите исторически корени и съвременните му проявления. Използвайте социалните медии, за да разпространите информация и да повишите осведомеността.
Организиране на събития: Участвайте или организирайте лекции, дискусии, семинари или изложби, посветени на робството. Поканете историци, социолози или активисти да споделят своите знания и опит.
Подкрепа на образователни инициативи: Подкрепете училища и университети, които включват теми, свързани с робството, в учебните си програми.
Действия в общността:
Подкрепа на местни организации: Търсете организации във вашия град или регион, които работят за борба със съвременните форми на робство, като трафик на хора, детски труд и принудително проституиране. Станете доброволец или дарете средства.
Участие в кампании: Присъединете се към кампании, насочени срещу дискриминацията и неравенството. Подпишете петиции, участвайте в протести или други форми на гражданска активност.
Консумиране отговорно: Избирайте продукти, произведени при справедливи условия и без използване на детски труд или експлоатация.
Лична ангажираност:
Четете и се образовайте: Информирайте се за историята на робството, за съвременните форми на експлоатация и за борбата за човешки права. Четете книги, гледайте документални филми и посещавайте музеи.
Развивайте критично мислене: Научете се да разпознавате признаците на съвременните форми на робство и да говорите за тях открито.
Бъдете толерантни и отворени към другите: Изграждайте отношения, основани на уважение и разбирателство. Борбата срещу робството започва с промяна на нашите собствени убеждения и поведение.
Международният ден за възпоменание на жертвите на робството и търговията с роби има за цел да повиши осведомеността относно ужасите на робството и важността на неговото премахване. Той също така служи като почит към онези, които са страдали и загубили живота си поради тази нехуманна практика.
На този ден правителства, организации и отделни лица по целия свят отдават почит на жертвите на робството и търговията с роби, като участват в различни събития и дейности. Те включват образователни програми, възпоменателни церемонии, изложби и дискусии, насочени към подчертаване на необходимостта от борба срещу съвременните форми на робство и защита на правата на човека.
Международният ден за възпоменание на жертвите на робството и търговията с роби е важно събитие, което ни напомня за мрачната история на робството и значението на продължаващата борба срещу всички форми на експлоатация и нарушаване на правата на човека. Като признаваме миналото, можем да работим заедно за изграждането на по-справедливо и справедливо бъдеще за всички.
Нека заедно направим 23 август ден, в който ще отдадем почит на жертвите на робството и ще се ангажираме да изградим един по-добър свят за всички!
