Като начало, нека обясним набързо, само с няколко думи кого наричаме „сродна душа„. Разбира се, както и самото название говори само по себе си, това е някой, с когото е възможно да се изгради дългосрочна щастлива връзка, пълна с любов и разбирателство. Този, с когото е добре, удобно и спокойно. Именно с него изпитваме невероятна емоционална близост и топлина. И се чувстваме обичани и приети.
И така, каква е трудността тогава? Защо не можем да срещнем такъв човек така лесно и да сме щастливи до края на живота си? Защо се срещаме с грешните хора? Ето основните причини, според мнението на психолозите.
Търсим грешните хора
Може би един от най-честите причини – ние търсим грешните хора. Странно, но е вярно. Но как се случва така? В крайна сметка е ясно какво искаме – сбъднатата мечта е нашият идеал! Тук се крие основната пречка.
Ако чакаме сродна душа, съвършенството, тогава всъщност не търсим партньор, а родител. За да си наваксаме липсите от нашето детство. Тоест, да получим това, което не сме получили като деца – евентуално грижа, любов, признание, одобрение, подкрепа.
Защо такава връзка е обречена?
Проблемът е, че такава връзка е обречена. Тук не става въпрос за щастие в живота и страхотен край.
Няма идеални хора
Първо, следва да сме наясно, че няма идеални хора.
В опит да намерим родител, ние си затваряме очите пред истинските хора, които са съвсем реални – от плът и кръв. И така попадаме в капана.
В началото сме убедени, че сме открили щастието, че най-накрая сме срещнали „нашия“ човек. Но не … Срещаме своите нереални мечти и преекспонираме чертите на идеалния партньор в друг човек. Тогава какво следва? Отговорът не е тайна за никого – неизбежно следват единствено разочарование и логична раздяла.
Търсим родител, а не партньор
На второ място, нито един човек на света не е в състояние да ни „даде“ това, което родителите ни не са „дали“. В този случай настояваме за невъзможното. И отново, резултатът е същият – разочарование и раздяла.
Не познаваме добре себе си
На трето място, ние не познаваме добре себе си. Това също е често срещана причина. Не сме наясно със своите желания и нужди. Затова и всъщност реалните ни нужди не са удовлетворени и ние вървим в неправилна посока, опитвайки се да задоволим грешните.
Когато не се познаваме, става така, че следваме нагласите и очакванията на другите около нас. Родители, приятели, всички, които искат да ги слушаме, уж за наше добро.
Но в този случай се получава нещо като „развален телефон“. Ние имаме нужда от едно, не го осъзнаваме и тръгваме да търсим съвсем различно нещо.
В този случай и шансовете открием „нашия“ човек са нулеви. Ако не знаем кои сме и какво наистина искаме, какво ни устройва и какво не, тогава е трудно да намерим наистина да намерим „сродната душа“.
Не винаги сме готови за връзката
Следващата причина е, че не винаги сме готови за връзката. Да, ние искаме, мечтаем, чакаме. Може би, обаче несъзнателно се страхуваме от интимност, страхуваме се да развалим всичко, страхуваме се да не пострадаме отново или да бъдем разочаровани.
И като защитна реакция избираме и изобщо да не срещаме никого. Ако мислим, че връзката винаги е един сериозен риск и никой няма да ни даде гаранции, че в крайна сметка няма да бъдем наранени, подсъзнателно я отхвърляме.
Недовършена връзка
Друга причина, да не можем да се срещнем със нашата „сродна душа“ е недовършената връзка. Става дума за някоя предишна връзка. Мислите си, че тъй като отдавна не сте общували, всичко е забравено, но всъщност се оказва, че все пак има някакви чувства (не непременно добри) или претенции към бившия партньор. В този случай просто няма енергия или място за нови връзки.
Обсебени сме от идеята да намерим „сродната душа“
Когато постоянно мислим за това как да се срещнем с „нашия“ човек и буквално сме обсебени от това желание, тогава срещата едва ли ще се състои. Не сме в състояние да възприемаме адекватно реалността и да действаме в такова състояние.
За да намалите интензивността, би било добре да разберете какво стои зад толкова силно желание да се срещнете със „сродната душа“ и как да задоволите тази нужда? И също така, да си отговорите честно на въпроса „какво ще стане, ако никога не я срещна?“
Защото, за съжаление, това не винаги е възможно да се случи в рамките на един живот. Много хора дори и не подозират за това, че такъв човек изобщо съществува.
Не са малко и тези, които откровено смятат това за пълни глупости. И някак си, точно за да ги опровергае, понякога се случва така, че Съдбата им „организира“ изненадваща среща.
Затова, отпуснете се, спрете да мислите постоянно за „сродната си душа“ и тогава има много голям шанс наистина да я срещнете.
