Всеки знае какво е да си влюбен. Това чувство предхожда любовта и е подобно на нея и същевременно коренно различно.
Ако погледнем от гледна точка на психологията, тогава този процес се характеризира като идеализация на обекта на нечия обожание.
На практика, влюбеният човек „обича“ отражението на някого в подсъзнанието си. Това не е реален човек, а само неговият идеализиран образ.
Изписано е много за влиянието на подсъзнанието върху психиката на човека и влюбването.
Паметта на човек има много спомени и рефлекси. Подсъзнанието ни издава всички тези емоции в точния момент.
Например, това може да се случи, докато общувате с напълно непознат човек. И в този момент, паметта просто изважда на светло някои приятни и ярки асоциации, в резултат на което човек между вас спонтанно възниква своеобразно, силно и непреодолимо родство на душите.
Така се ражда влюбването.
Нещо повече, понякога то може да приеме някои „перверзни“ форми. Психолозите са изследвали много аспекти на влиянието на подсъзнанието върху чувствата и емоциите.
Влюбването се отнася по-скоро до емоция. И така, понякога става така, че човек започва да се счита за недостоен да изпита това прекрасно чувство.
Подсъзнанието ни „играе номера“ и ни показва някои минали моменти, скътани дълбоко в паметта, които ни карат, сравнявайки себе си с обекта на нашите чувства, да се считаме недостойни за него.
Психолозите са на мнение, че несъзнаваното има твърде голямо влияние върху самочувствието на човека по въпросите на влюбването.
Тази емоция не позволява на човек правилно да оцени както себе си, така и любимата си.
Всъщност това е илюзия, нищо повече. Влюбването е по-скоро химичен процес, подкрепен от някои психични процеси, в резултат на което възниква получава хиперсимпатия, илюзия за истински чувства.
Подсъзнанието съхранява не само преживени спомени (т.е. онези събития, които вече са се случили на човек), но и обзорни спомени (т.е. онези събития, които човек е виждал или чувал някъде).
Паметта дава образи в главата в определени моменти, позволявайки на човек да проектира комплекс от спомени върху случващото се.
Хората, които са изтълкували погрешно своите подсъзнателни образи, понякога са склонни напълно да се отрекат от обекта на своите чувства, като не позволяват на отношенията да прераснат в по-сериозно и дълбоко чувство.
Най-често това се дължи на лош опит от предишно влюбване. Например, несподелена любов, когато човек, изчерпал се до краен предел, решава да затвори напълно душата си.
От друга страна, паметта пази внимателно тези спомени и ги изважда „на светло“ в подобни ситуации.
Но освен отрицателното влияние на подсъзнанието върху емоциите, има и положително.
Така че подсъзнанието често „подхлъзва“ приятните асоциации, които най-често дори не са свързани с човека, към когото проявяваме нашата любов.
Просто ярките спомени, емоции и спомени дават положителна проекция, в светлината на която обектът на любовта започва да изглежда идеален.
Влюбеният човек не вижда отрицателните му страни. Точно това е и влиянието на подсъзнанието.
Но колкото и да спорят помежду си психолозите, те са единодушни в едно нещо – без да се влюбите, любов не може да има.
Човек трябва да премине през всички етапи, преди това сериозно и дълбоко чувство да израсте и избуи, носейки ни невероятно щастие.
