Замисляли ли сте се, че много често ни е толкова трудно да обясним защо изпитваме силни чувства към нещо към някого? Защо нещо сякаш ни тласка с все сила към определени хора и изведнъж усещаме силна инстинктивна връзка с напълно непознат?
Езотериците са на мнение, че това е по воля на Вселената. Тя постоянно ни праща правилните хора в правилния момент, но не всеки към когото изпитваме силно привличане е предопределен да остане дълго с нас.
Защо Вселената ни „води“ до определени хора и след това ни кара да се разделим с тях?
Това явление е много странно и сякаш изглежда, че самият Бог ни събира с определени хора. Всъщност, това се случва защото в момента те са необходими в живота ни. Това са хора, които ще ни научат на важни уроци за живота и за нас самите въобще.
Има причина да сме привлечени силно от някого
Да, наистина има причина, поради която сме привлечени силно от определени хора. И ако се замислите малко и върнете времето назад, ще разберете, че няма нито един човек, с когото да сте усещали специална връзка, който да не ви е научил на нещо важно и който да не е изиграл важна роля във вашия живот.
Иронията е, че повечето от тези хора са само за кратко с нас, защото целта им е просто да ни покажат различен път и след това да ни напуснат.
Самата сцена на живота ви определя какъв тип хора привличаме и точно това е красотата на вярата, че Бог ви изпраща точно този, който ви е необходим в определен момент. Чрез тези хора ни дава отговорите на въпросите, които търсим. Просвещава ни, като ни приближава до хора, които откриват най-доброто във нас.
Защо не можем да задържим хората, с които понякога възниква специална връзка?
Понякога всячески се опитваме да превърнем тези „временни“ хора постоянни, но истината е, че не това е тяхната роля.
Те не идват при нас за да останат в живота ни завинаги. Бог им е отредил само временната роля.
И именно те ще ни направят по-добри за тези, които трябва да останат с нас завинаги.
Защо не бива да тъгуваме за тези „временни“ хора?
Разбира се, ние преживяваме тежко това, когато тези хора се налага да си тръгнат, а много често дори си нямаме идея как да ги пуснем.
Мислим постоянно за тази несправедливост – как става така, че трябва да се разделим с този, от когото си мислим, че имаме нужда и който ни е излекувал.
Но може би оставайки в живота ни, магичната сила, която ни свързва с тях ще се разсее и любовта ще умре. И тогава тази на пръв поглед красива история вече няма да е толкова вдъхновяваща и вместо опора, те ще се превърнат в бреме, което ние ще трябва да понесем.
Как да пуснете безболезнено „временните“ хора от живота си?
Необходима е вяра, за да го направите. Вярата е, че всичко е най-добре да се остави такова, каквото е, без развръзка. По начина, по който трябва да бъде.
Интересното е, че ако го пренастроите, всичко само ще се влоши. И със сигурност няма да има щастлив край.
Може би това са нещо като ангели, дошли с послание и за да ни научат на определен урок, да ни излекуват, да ни направят по-добри. А когато дойде времето, те отлитат обратно. Защото са необходими все още в живота на някой друг. Трябва да приемем това и да не изпитваме болка, защото именно това ни е предопределено свише.
Тези хора са дошли да ни научат само как да се осъзнаем в момент, в който сме имали силна нужда от това.
Затова не тъгувайте, че някаква част от живота ви е приключила и не вярвайте, че следващият човек, когото ще дойде в него, отново ще е този, от когото се нуждаете.
Защото е известно, че когато съдбата реши да ни изпрати човек, който да остане с нас завинаги, веднага ще разберем това – абсолютно безпогрешно ще го разпознаем от тълпата.
Така както винаги можем отчетливо да осъзнаем огромната разлика между този, който ни докосва само ръката, и този, който завладява цялата ни душа.
