На 21 май, всяка календарна година, Българската Православна църква чества паметта на Светите равноапостоли Константин Велики и майка му – царица Елена.
По нашите земи този ден, е Денят на нестинарството. Този свещен и древен ритуал е съхранен и до днес в някои райони на Странджа планина.
Притча за трите въпроса на ЖИТЕЙСКАТА ФИЛОСОФИЯ
УТВЪРЖДЕНИЯ ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ И НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗДРАВЕТО
21 МАЙ – Константин и Елена: Кой има имен ден?
На 21 май имен празнуват всички, които носят тези имена, както и техните производни: Константин, Костадин, Коце, Коста, Косте, Косьо, Косю, Кунчо, Кънчо, Койчо, Динко, Диньо, Костадинка, Коцка, Коца, Константина, Костадина, Елена, Ели, Елка, Еленка, Лена, Ленка, Лени, Елеонора, Ленко, Станимир, Станчо, Стамен, Стоил, Стоян, Трайко, Трайчо, Траян, Станке, Стано, Стоилка, Елина, Станка, Стана, Стояна, Стоянка.
Какво гласи легендата?
Датата на денят съвпада точно с древният култ към Слънцето по нашите земи. Чрез легендите ни се предава, че Константин е бил силен и непобедим юнак, който без никакъв страх за животът си и колебание, се хвърлил в огъня в името на Бог.
Огънят притежава магическа сила. Той има пречистваща сила. Той ни зарежда със сила, светлина, топлина и Божествена енергия.
Ето защо, нестинарите стъпват с боси нозе, директно върху огнената жарава. Чрез този обред изразяват увереността си, че светците ги покровителстват, докато са в огъня и ги предпазват от изгаряния на тъканите.
Стъпвайки върху огнената жарава, те държат в ръцете си икона на Светите равноапостоли Константин Велики и царица Елена.
Етимология на имената Константин и Елена.
Името Константин идва от гръцки език и в превод означава постоянен и търпелив. Точно, както и значението на думата константна – непроменлив.
Името Елена се свързва със светлина, сияние, ореол, енергия, а освен това и избраница.
Според народните поверия на този ден категорично и строго е забранено да се върши, каквато и да е полска работа. Селскостопанските работници свързват празника с предпазването на реколтата от градушка.
Кратка история за животът на Светите равноапостоли Константин и Елена.
Когато Константин бил 21 години, баща му се разделил с майка му Елена и се оженил за дъщерята на император Максимиан.През 306 г., след смъртта му, Константин е провъзгласен за император.
През 312 г. Константин влязъл в битка за власт с узурпатора Максенций. В навечерието на решителната битка той имал съновидение: трябвало да нарисува образа на християнския кръст върху знамената и тогава ще спечели. Така и станало. Константин станал император на западната част на Римската империя. Успял да постигне обединение на земите.
През 313 г. в Милано, на сватбата на сестра му, Константин, който вярвал в Христовото съзнание, обявил едикт, с който узаконил християнството на територията на Римската империя. Като почетен гост на празника бил поканен император Диоклециан, ужасен гонител на християните. Логично, той не откликнал на поканата.
Елена, предоставил част от къщата си на християнската общност в града, за да има църква. Тя се превърнала в една от най-старите официални църкви, заедно с храма на Гроба Господен и храма на Рождество Христово във Витлеем. Константин провъзгласил майка си за императрица. Първите намерени монети с нейният образ датират от 318 година.
Света Елена повярвала в Христовата вяра на 60-годишна възраст.
През 326 г. тя направила поклонение в Йерусалим. По време на пътуването си тя била около 80-годишна.
През 325 г. Константин свикал първият Вселенски събор, където е формулиран символът на християнската вяра. На този събор императорът лично поздравил изповедниците на вярата, пострадали през годините на преследване.
През 320 г. той премества столицата на Римската империя в нов град — Константинопол, който по—късно става център на Източната империя-Византия.
През целия си живот Константин бленувал да бъде кръстен в река Йордан. Това се случило малко преди кончината му в резиденцията си близо до Константинопол.
Константин Велики умира през 337 г.
Датата на смъртта на Елена е неизвестна.