Съществуват ли все още онези мъже, които изричат истината в очите. Без страх. Без лъжи. Без манипулации. Онези мъже, които обичат жената до тях. О, извинете! Онези мъже, които обожават своите жени. И нямат очи за други. Нито сърце. Защото уважават своя избор. Уважават себе си. Уважават и жената, която е до тях. И не биха си представили да предадат нея. И избора си. Да изневерят на чувствата си. Принципите, които така силно пазят, въпреки съвремието, в което се налагат да живеят. Морал.
Съществуват ли още онези мъже, които те карат да се чувстваш така специална. Така щастлива. Красива. Желана. Онези мъже, които ще поемат куршум за теб. Онези, които ще свалят света в краката на своята любима. И ще влязат в огъня за нея. Онези мъже, които биха направили всичко за жената, която имат. Само и единствено, за да видят нейната усмивка. На красивото ѝ нежно лице.
Съществуват ли все още онези мъже, които ухаят на сила, увереност, любов. Онези, които с гордост заявяват „тя е моята жена, моя и на никой друг“. И се гордеят с това. Гордеят се с нея.
Истинският мъж изрича истината. Без страх. Без опасения. Дори и да се страхува, той не позволява на емоциите да говорят вместо него. Или да му попречат да каже това, което иска. И това, което чувства.
Истината е страшна. Тя не е сладникава, а на моменти може много да горчи. Или да се окаже прекалено солена. Истината трудно се преглъща. Понякога засяда в гърлото като буца. Истината е табу. Най-нередното табу. Истината е полезна, независимо, че понякога може и да боли. Да пари. Истината е пречистваща. Променяща.
Истинският мъж не се страхува от нея. Нито да я приема, нито да я изрича. Той говори в очите това, което иска да каже. Това, което мисли. И това, което смята, че жената до него трябва да знае. Дори и да боли. Той знае това, но въпреки всичко намира смелост и я изрича.
Лъжата е присъща на слабите. На играчите, които мислят, че животът е вечен. Всъщност той е вечен, но не за тях. Защото и те, като всички останали са само гости на тази земя. Но твърде късно го осъзнават. Или може би никога не го осъзнават.
Игрите са присъщи на слабите. Тези, които обичат да лъжат. Манипулират. Нараняват. Чувствата са им така чужди. Защото тяхното сърце е от камък. Водени от собствени интереси, те играят с жената до тях.
Жената подарява младост. Живот. Любов. Но играчите не оценяват това. И грабят с пълни шепи от нея. А дават в замяна лъжа. Предателство. Измама.
Игри играят слабите. Защото смелостта е далечно качества за тях. Качество, което никога няма да притежават. Защото лъжата е за предпочитане. Но да бъдем честни – кой не обича сладникавите лъжи? Кой е достатъчно силен, за да понесе истината? Този, който уважава себе си достатъчно.
Игри играят слабите. Те лъжат за любовта, която изпитват. Онази фалшива любов, която убива. Защото се усеща, когато тя е искрена, истинска. И когато е измислица. Просто думи. Изкуствена усмихва. Любов насила.
Кажете ми, къде са те? Покажете ми ги. Поне един! Не ги виждам.
Виждам само играчи, които те използват. И нараняват. Играчи, които играят със сърцето ти, след което го изхвърлят в кошчето за боклук.
Ужасно съм изморена. От фалшива любов. Любов назаем. Временно щастие. Мъже, които виждат тяло, но не и сърце. Лице, но не и душа. И грабят от теб. И когато се наситят – си отиват. И не се връщат.
Къде са истинските мъже? А така мечтаех да срещна такъв…
Тази статия е защитена от Digiprove © 2022 Happy Woman BG
