Последните думи на Тодор Славков: „Приятелю, много те обичам! Искам да се видим, трябва да се видим!“ Това не са просто думи, а последното сбогом на Тодор Славков, което и до днес кънти в ушите на най-близките му приятели. Внезапната му смърт на 21 юли, официално потвърдена като самоубийство, потопи в скръб и недоумение онези, които го познаваха, и отвори врата към множество въпроси без отговор.
Трагедията се разиграва в къща за гости в старозагорското село Асен, собственост на футболния бос Христо Крушарски. Там, в усамотение, наследникът на Иван Славков и Людмила Живкова слага край на живота си с изстрел от законно притежаван пистолет. Но какво води един мъж, преминал през толкова житейски бури, до тази крайна стъпка?
Тодор Славков и неразказаната история за добър баща: Ето какво казва в интервю неговата дъщеря
Ексклузивно: Разкриха причината за смъртта на Тодор Славков, води се разследване
Тревожните знаци и последните разговори на Тодор Славков
Дни преди фаталния край, поведението на Тодор Славков се променя. Приятелите му, с които поддържа десетилетни връзки, усещат, че нещо не е наред.
„Преди две седмици Тошко ми се обади, звучеше тъжен и унил. Сякаш нещо му тежеше“, споделя анонимно негов близък приятел пред „България Днес“. „Каза ми, че много ме обича и иска да се видим. Това никога няма да си го простя, защото, ако бях усетил какво е намислил, може би щях да успея да го разубедя.“
Тези обаждания, пропити с обич и носталгия, се оказват прощални. Мнозина от най-близкия му кръг получават подобни разговори, без да подозират, че това е последният им контакт с него. Думите му, изпълнени с емоция, са предвестник на трагедия, която никой не е очаквал. „Той беше силен човек, с голяма душа и огромно сърце… Не виждам друга причина, освен да е бил болен“, разсъждава приятелят му, търсейки обяснение за необяснимото.
Сянката на миналото: Символиката на 21 юли
Ключът към разбирането на тази трагедия може би се крие в календара. Тодор Славков прекарва две седмици в пълна изолация в къщата на Христо Крушарски, сякаш очаквайки една конкретна дата – 21 юли.
На този ден, преди 44 години, мистериозно умира майка му, Людмила Живкова. Съдбовната дата бележи и смъртта на неговия вуйчо. Изборът на Славков да сложи край на живота си именно на 21 юли изглежда твърде преднамерен, за да е случайност.
Това решение създава и тревожен парадокс. В свое интервю с Валерия Велева от 10 септември 2011 г., на въпроса „Рухвал ли си някога?“, Славков отговаря категорично: „Не. Имал съм депресии, но за самоубийство не съм мислил никога.“ Какво се е променило през годините, за да го тласне към бездната, остава най-голямата загадка.
Разкриването на трагедията и ходът на разследването
След като Тодор Славков спира да отговаря на телефона си, притеснението сред приятелите му нараства. Уведомен за ситуацията, Христо Крушарски изпраща камериерка да провери какво се случва. Гледката, на която се натъква жената, е ужасяваща – безжизненото тяло на Славков. Нейните думи към Крушарски са кратки и ясни: „Станало е най-лошото.“
Полицията и „Съдебна медицина“ бързо пристигат на мястото. Районната прокуратура в Стара Загора образува досъдебно производство за склоняване към самоубийство – стандартна процедура в подобни случаи. Първоначалната съдебномедицинска експертиза е категорична: смъртта е настъпила вследствие на самопрострелване и няма данни за насилие.
Въпреки официалното заключение, разследването продължава да събира доказателства. Остава да се разбере дали невидима тежест, болест или фаталната семейна обвързаност с датата 21 юли са отключили трагичното решение на един мъж, чиито последни думи към света са били признание в любов.
