Кремена Станилова: Здравейте на всички, които слушате този запис. Надявам се да има в аудиторията дами 35-40 +, защото тези записи ги правим именно като предфестивално събитие на фестивала, който аз организирам. Аз се казвам Кремена Станилова и организирам първия дамски фестивал Животът след 40, който е ориентиран към дами, които са над 35-40 години и във връзка с това правим предфестивални събития – една фейсбук рубрика „Жени-вдъхновения“.
В нея интервюирам дами, които са вдъхновение за други дами и днес съм с една много интересна дама, която се казва Лора Костова.
Лора е собственик на един от големите сайтове за жени с голяма дамска аудитория. Тя е жената, която прави много интервюта, но в момента е от другата страна – тя ще бъде интервюирана.
Кремена Станилова: Здравей, Лора!
Лора Костова: Здравейте на всички! Малко да поправя – всъщност, аз не съм собственик на проекта, но имам част съсобственост и съм главен редактор в него. За мен е чест, че ме поканихте в предфестивалната рубрика на Животът след 40 – фестивалът, на който happywoman.bg е медиен партньор. С огромно желание приемам това участие в днешното интервю. Ще се постарая да бъда максимално откровена.
Кремена Станилова: За което ти благодаря! Преди да започнем с обичайните въпроси, които задавам на всяка една дама, която има смелостта да застане пред тази аудитория, обикновено задавам въпросът „Какво се наложи да промениш, какво се наложи да добавиш, какво се наложи да пуснеш по пътя към зрелостта? Било то разбирания, било то навици… Ще е интересно за мен и аудиторията да чуем твоята история. Едно-две изречения.
Лора Костова: Много неща се налага не само аз, но и всички останали да пуснем по пътя към зрелостта. Може би да се разделим с някои илюзии. Но при мен стана така, че тъй като имах доста проблемно и тежко детство, мисля, че моята зрелост настъпи много рано. И в този смисъл няма как да отговоря точно на този стандартен въпрос – примерно, когато човек стане на 30, 35, 40… Защото се случи така, че съзрях още докато бях невръстно дете и още тогава се разделих с много илюзии. А после животът просто потвърди, че съм била права. Това е.
Кремена Станилова: Разбирам. Ами нека да минем към следващите въпроси. Аз съм подготвила едни много популярни въпроси, които са от въпросника на Маршел Пруст. За онези, които не знаят, той е френски писател от 19 в. Тези въпроси той е задавал на много от известните личности по неговото време и в последствие на тях са отговаряли и много известни имена до днес. Дамите, които отговарят днес на този въпросник, също са по някакъв начин влиятелни – влияят на определени групи хора с техния пример, начин на живот, разбирания и така нататък. Първият въпрос от въпросника на Маршел Пруст е как си представяш щастието?
Лора Костова: Щастието, според мен, варира в зависимост от това, в какъв етап от живота си се намираме. Поне аз го приемам по този начин. И като жена, прехвърлила 40-те, за мен в момента щастието се състои в това да имам опора до себе си и да правя това, което обичам. В този смисъл мога да се нарека щастлив човек.
Кремена Станилова: А кой е най-големият ти страх?
Лора Костова: Оперирана съм от страх. Просто това чувство някак си остана много назад във времето. Както вече казах, имах тежко детство и една случка преобърна напълно живота ми. Наложи се да се да се разделя завинаги със страха. За добро или за лошо. За мен е за добро. Не ме е страх. От нищо.
Кремена Станилова: Разбирам. А кое твое качество най-малко харесваш в себе си?
Лора Костова: Това, че съм твърде ранима, макар и да не си личи. Бих желала да бъда по-дебелокожа.
Кремена Станилова: Кое е нещото, което най-много не харесваш в другите?
Лора Костова: Лицемерието.
Кремена Станилова: Коя е личността, на която най-много се възхищаваш?
Лора Костова: Личността не е само една. Много са личностите, които са ме вдъхновявали през живота и които обичам, но понеже трябва да назова само една, да кажем, че това е една моя близка приятелка – психиатърът д-р Румяна Бонева, дългогодишен лекар в психиатрията в Бургас. Тя е жената, която за мен е пример за доброта, за съпричастие, за скромност, за много неща. Благодаря Ви, д-р Бонева!
Кремена Станилова: Много е хубаво да имаме подобни близки примери и да се вдъхновяваме от хора в непосредственото ни обкръжение. Кое считаш за проява на най-голяма екстравагантност?
Лора Костова: Няма какво да ме учуди. Приемам хората такива, каквито са.
Кремена Станилова: А как се чувстваш в момента?
Лора Костова: Чувствам се така сякаш вървя в правилната посока.
Кремена Станилова: В какви случаи си позволяващ да лъжеш?
Лора Костова: Не обичам да лъжа. Позволявала съм си и най-вероятно ще продължавам да си позволявам, само тогава, когато истината би наранила някого, когото много обичам и не искам да го виждам наранен.
Кремена Станилова: Какво най-много не харесваш във външността си?
Лора Костова: О, ама то аз какво харесвам?! Ами мъча се да не разделям външността от вътрешността, от това, което съм като човек, като емоция. Иначе, ако трябва да ги изброявам, много са нещата, които не харесвам в себе си като външен вид. Но се мъча да преодолявам това. Не би трябвало да имаме комплекси.
Кремена Станилова: Това е много типично женско. Ние се вторачваме в детайли и понякога сме твърде сурови към себе си. И може би целият ни път в живота е точно едно себеприемане и с малките дефекти или дори с по-големите дефекти. Защото, ако погледнем дори една прекрасна ябълка, тя има и петънца и точици, някъде има и наплюто от мухи, някъде позагнива, но все пак си е ябълка. Една част от нея е вкусна!
Лора Костова: Точно така. И ябълките, които имат вътре червейчета, е доказано, че са най-вкусните.
Кремена Станилова: Точно така! А коя от личностите в наши дни не харесваш? Или комплекс от личности?
Лора Костова: Мъча се да не съдя хората. Всеки има своя специална причина да бъде такъв, какъвто е.
Кремена Станилова: Кое качество цениш най-много в мъжете?
Лора Костова: Да си държат на думата.
Кремена Станилова: А в жените?
Лора Костова: Умението да даряват любов.
Кремена Станилова: Кои са думите или фразата, които използваш прекалено често?
Лора Костова: Ако не става, ще го направим така, че да стане.
Кремена Станилова: Кой или какво е най-голямата ти любов?
Лора Костова: Музиката си остава моята най-голяма любов. Разбира се, обичам и близките си, също, но това е отговорът, така ще отговоря – музиката.
Кремена Станилова: Кога и къде си се чувствала най-щастлива?
Лора Костова: Когато открих човека, който ме приема безрезервно, такава, каквато съм, който вярва в мен и иска да ме направи щастлива.
Кремена Станилова: Кой е талантът, който си мечтаеш да имаш?
Лора Костова: Да виждам в бъдещето. По принцип съм доста чувствителна и с добре развита интуиция, бих желала да работя в тази насока.
Кремена Станилова: Ако можеше да промениш една своя черта, коя черта би избрала?
Лора Костова: Да не съм така ранима личност, каквато съм. Въпреки, че не ми личи.
Кремена Станилова: А кое считаш за най-голямото си постижение?
Лора Костова: Това, че въпреки тежките си години в детството, успях да се съхраня като личност. И също, че не преставам да се боря и да преследвам мечтите си.
Кремена Станилова: А ако предположим, че е възможно човек да се прероди, в какво би предпочела да се преродиш – като човек или нещо друго?
Лора Костова: Като човек. По-безопасно е.
Кремена Станилова: Мъж или жена?
Лора Костова: Нямам претенции.
Кремена Станилова: Добре. А къде най-много би желала да живееш?
Лора Костова: Моята кръв е смесена. Освен българска, във вените ми тече гръцка и македонска. Но винаги съм се чувствала единствено българка. Обичам България и не бих я сменила за нищо на света.
Кремена Станилова: Много хубаво послание. А коя е най-ценната вещ, която притежаваш?
Лора Костова: Това са малкото вещи, останали от баща ми, когото загубих още като невръстно дете. Един стенен часовник и една картина, която му беше подарък от негов приятел – български художник.
Кремена Станилова: А кое би определила като най-тежка форма на страдание?
Лора Костова: Да не знаеш кой си и какво искаш. Да се раздираш от вътрешни конфликти. Щастието е възможно само когато сме в мир със себе си.
Кое е любимото ти хоби?
Лора Костова: Доста са. Увличам се от интериорен и екстериорен дизайн и декорация, градинарство – обичам да отглеждам цветя, психология, моден дизайн и още някое друго.
Кремена Станилова: А ако ти призная, че наистина много се възхищавам на хората, които могат да гледат растения и цветя! Аз това не го мога. Мога да гледам животни, но просто имам учудващата способност да ликвидирам цветята, колкото и да се грижа за тях и да ги гледам. Обичам да гледам градините на другите хора и да се възхищавам на това, което могат да отглеждат.
Лора Костова: Само да добавя, че, всъщност, всички сме така. Дори и най-големите градинари и цветари си признават, че има доста цветя, които са уморили през периода, в който са се грижили за тях. Така че, това е съвсем нормално. Животът е такъв – някои умират, други се раждат, важното е да вървим напред.
Кремена Станилова: А коя е най-голямата ти победа над себе си?
Лора Костова: Че не се предадох, когато всичко изглеждаше безнадеждно.
Кремена Станилова: А сега един въпрос за психотерапията, който не е от въпросника Марсел Пруст, но тъй като аз съм психотерапевт, ми е любопитно да чуя дали имаш някакво отношение и какво е то?
Лора Костова: Имам да. Както казах, психологията ми е хоби. Психотерапевтите са много важни личности. Всеки от нас трябва да има психотерапевт, с когото да разговаря и чрез откровените си разговори със самия себе си, да намери най-доброто, което може да извади отвътре за да има успех, просперитет, за да обича, за да бъде обичан. Психотерапията е задължителна, може би трябва да се поема от Здравната каса, в един идеален вариант.
Кремена Станилова: Точно така. И аз смятам, че е необходимо, за да се изгради такава култура и всеки, който няма възможност да бъде подкрепен от държавата. Защото от нашия душевен мир зависи и качеството на живота ни и начинът, по който се реализираме, влияем на другите, влияем и на държавата в развитието й. Така че е наистина да има такава ангажираност от страна на държавата. Да си го пожелаем!
Кремена Станилова: Завърши изречението животът е…
Лора Костова: Изборите, които правим всеки ден.
Кремена Станилова: Определи себе си с три думи.
Лора Костова: Горда, любяща, състрадателна.
Кремена Станилова: А твоето пожелание към тези, които в момента ни слушат, към хората, които ще се включат във фестивала и към Онлайн Лайф Академи, която всъщност е организатора на този фестивал.
Лора Костова: Моето послание е следното – каквото и да се случи, не забравяйте: Най-хубавото, тепърва предстои!
Кремена Станилова: Това е Лора Костова от happywoman.bg – сайтът, който дава различни гледни точки и помага за повишаване качеството на живота на дамите в България.
Кремена Станилова: Много благодаря, Лора, за смелостта да застанеш пред въпросите на Маршел Пруст. Надявам се да вдъхновим много дами да се размислят, защото колкото и простички да са въпросите, те са провокативни за себеизследване. Онези, които са се заинтригували от сайта, нека да влязат и да получат информацията, която вие им предоставяте. А онези, които се интересуват от фестивала – сайтът на фестивала е https://festival.onlinelifeacademy.com. Съвсем скоро, на 5 и 6 юни е началото на фестивала, затова, побързайте да се регистрирате, ако сме събудили интереса ви! Благодаря!
Лора Костова: И аз благодаря! Дами, очакваме ви на фестивала и благодаря също много, Кремена, че ме поканихте. За мен беше чест.
Кремена Станилова: Искам само да добавя, че Хепи Уомън е един от сайтовете, които с готовност приеха, дори сами предложиха, да са медиен партньор на фестивала, за което аз много благодаря! Сътрудничествата и партньорствата са наистина много важно нещо и аз се надявам това да продължи и след самия фестивал. Защото, когато една жена е добре, цялото семейство е добре и всъщност ние имаме обща кауза. Вашият сайт и моят фестивал карат жените да се чувстват добре в кожата си!
Лора Костова: Да! И щастливи.
Кремена Станилова: И щастливи, да! Затова „Be happy“!
Кремена Станилова: Благодаря ти, чао, чао!
Лора Костова: Дочуване!
