На 7 септември отбелязваме Съединението на Добруджа. На 7 септември 1940 г. е подписана Крайовската спогодба, съгласно която Румъния връща Южна Добруджа на Царство България.
Съединението на Добруджа
Съединението на Добруджа е изключително важен момент в историята. Договорът е наложен от Нацистка Германия, СССР и Италия, макар за осъществяването му да са съдействали всички велики сили, участващи във Втората световна война. Условията на спогодбата налагат Румъния да върне на България Южна Добруджа, както и да се осъществи обмен на населението от Северна Добруджа и Южна Добруджа.На 19 август 1940 г. протичат мъчителни и трудни преговори между двете държави.
Румънската страна се стреми да направи възможно най-малки отстъпки, но в крайна сметка на нея ѝ се налага да върне южната част на Добруджа на Царство България. Така 88 000 румънци, заселени от румънските власти след края на Втората балканска война през 1913 г., когато територията на Добруджа е окупирана от Румъния, са принудени да напуснат и да се преселят на север, докато 68 000 българи от северната част се преселват в родината.
Повратният момент, който служи като катализатор за процесите, свързани с ревизионизма към румънската държава е започналата на 10 май 1940 г. германска офанзива на Западния фронт. Катастрофалното поражение на съюзниците до голяма степен унищожава международния им престиж.
Условията на спогодбата налагат Румъния да върне на България Южна Добруджа, както и да се осъществи обмен на населението от Северна Добруджа и Южна Добруджа.
На 19 август 1940 г. протичат мъчителни и трудни преговори между двете държави. Румънската страна се стреми да направи възможно най-малки отстъпки, но в крайна сметка на нея ѝ се налага да върне южната част на Добруджа на Царство България.
Така 88 000 румънци, заселени от румънските власти след края на Втората балканска война през 1913 г., когато територията на Добруджа е окупирана от Румъния, са принудени да напуснат и да се преселят на север, докато 68 000 българи от северната част се преселват в родината.
Повратният момент, който служи като катализатор за процесите, свързани с ревизионизма към румънската държава е започналата на 10 май 1940 г. германска офанзива на Западния фронт. Катастрофалното поражение на съюзниците до голяма степен унищожава международния им престиж.
Съединението на Източна Румелия с Княжество България от 1885 г. и връщането на Южна Добруджа на България са едни от най-значимите събития в новата история на страната ни. Тяхната значимост се засилва още повече, тъй като те представляват безспорен успех на българска дипломация и една сериозна крачка към обединението на българските земи в една държава.
Южна Добруджа – отнета от България
Южна Добруджа е отнета от България с Букурещкия мирен договор от лятото на 1913 г. и е присъединена към Румъния. По такъв начин в ръцете на Букурещ е прибавена към подарената от Русия със Сан-Стефанския (1878) и потвърдената от Великите сили с Берлинския договор (1878) Северна Добруджа. През Първата световна война (1915-1918) двете Добруджи са освободени и до края на войната остават в рамките на България.
Ньойският договор (1919 г.) отново ги отнема от Отечеството и ги предава пак на Румъния. След продължителни дипломатически преговори и с подкрепата на Германия, Съветския съюз и останалите европейски държави Южна Добруджа е върната на страната ни на 7 септември 1940 г. Парижкият мирен договор след края на Втората световна война препотвърждава решението на Крайовската спогодба. По такъв начин Южна Добруджа остава неделима част от Родината. По този начин се случва Съединението на Добруджа.
За успеха на българската дипломация трябва да отбележим преди всичко и заслугите на големия български дипломат Светослав Поменов, който ръководи по време на преговорите в Крайова българската делегация. Той участва в Българската делегация на Парижката мирна конференция (1919). Освен това е управляващ Българските легации в Швеция (1920), Швейцария (1920), Германия (1921); пълномощен министър в Германия (1923), Румъния (1925), Германия (1931), Италия (1934) и председател на Българската делегация за подписване на Крайовския договор (1940).
От март 1941 г. до август 1943 г. Светослав Поменов е началник на канцеларията на цар Борис ІІІ. За награда за всеотдайната му служба на Родината този бележит български дипломат е осъден на смърт от Народния съд и разстрелян на 1 срещу 2 февруари 1945 г.
За България загубата на Южна Добруджа по силата на Ньойския мирен договор от 1919 година има сериозно отражение върху стопанския живот в страната. Отнетият регион е голям производител на селскостопанска продукция, като в него са създадени условия за висока заетост на населението и активна търговия.
След откъсването на Южна Добруджа и прекратяване производството на земеделска продукция в големи количества, естествено разположените в близост морско пристанище във Варна и дунавско пристанище в Русе намаляват търговската си и транспортна активност. С този международен акт, се променя значението на тези градове като търговски средища с добри транспортни връзки и като крупни български вносно-износни пристанища. Това влияе като цяло и на развитието българското морско и речно корабоплаване.
Добруджа в пределите на България
След войните в Западните Балкани и Априлското въстание срещу Османската империя, държавите в Западна Европа и Русия са инициатори за свикване на Цариградската конференция (1876 – 1877 г.). Там след много пазарлъци, особено за Родопите, крайбрежието на Егейско море и Македония, се приемат граници за една бъдеща българска държава, състояща се Източен и Западен български вилает – две автономни провинции с преобладаващо българско население. Добруджа е предвидена от Цариградската конференция да влезе в състава на източната българска автономна област, като включва територията на север до река Дунав включително делтата на реката на изток до Черно море.
Прекрояването на териториите населени с българи продължава през 1878 година със Санстефанския договор, който макар и предварителен, коректно обхваща земите с преобладаващо българско население. Внесена е промяна в региона на Добруджа. В замяна на репарациите по войната, Високата порта предава на Русия Северна Добруджа, която Русия като компенсация отстъпва на Румъния в замяна на отнетите и ̀ земи от Южна Бесарабия, включени в границите на Руската империя.
Границата между България и Румъния се премества на юг и се установява от морския бряг северно от Мангалия и през Добруджа излиза на Дунав при Расово (член 6 на договора).[6] Тези земи са под българско управление от февруари (по ст. стил) до юли 1878 г.
Промяна на границата в Добруджа след Берлинския конгрес през 1878 година настъпва в резултат на прекрояването на картата на Санстефанска България, постигната като предварителна договореност при спиране на военните действия. На Румъния допълнително се предават добруджанските земи южно от Мангалия и границата между Княжество България и Румъния се установява на линията до Силистра.
По време на Втората Балканска война, под натиска на румънските войски достигнали околностите на София, с Букурещкия договор от 1913 г., България е принудена да отстъпи Южна Добруджа на Румъния. Определя се нова граница с Румъния, като България отстъпва Южна Добруджа – област на север и изток от линията Тутракан—Екрене, включително и двете гранични селища.
По време на успешните военни действия на Добруджанския фронт по време на Първата световна война, през септември-декември 1916 година практически Добруджа е освободена. От международно правен аспект тези земи, макар и завоювани, съгласно Букурещкия мирен договор (1913), юридически принадлежат на Румъния. Отвоюваните от Румъния добруджански земи (с граница по морския бряг между Констанца и Текиргьол) от май 1918 до ноември 1919 година са под българска власт и разпореждане.
След Първата световна война и по силата на Ньойския мирен договор от 27.11.1919 г., България е принудена отново да се откаже от част от териториите си, като се потвърждава румънското владеене на Южна Добруджа в граници в съответствие с Букурещкия договор от 1913 г. За втори път тази област е предадена на Румъния.
Защо е важно Съединението на Добруджа?
Съединението на Добруджа е важно по няколко причини – както от национална, така и от международна гледна точка. Ето някои от ключовите причини, които подчертават значението на този исторически акт:
Териториална цялост и национално обединение
Съединението на Добруджа с България представлява възстановяване на една от изгубените части от българската територия след Първата световна война. Съгласно Ньойския договор от 1919 г., България губи територии в полза на своите съседи, включително и Добруджа, която преминава под румънска власт. Връщането ѝ през 1940 г. представлява частично възстановяване на териториалната цялост и емоционално удовлетворение за българския народ, който преживява редица национални катастрофи.
Успех на мирната дипломация
В исторически контекст, Съединението на Добруджа е рядък пример на дипломатическо разрешаване на териториални спорове. Докато Балканите често са били сцена на военни конфликти и напрежения, връщането на Добруджа става чрез мирни преговори.Този успех е значим, защото показва, че чрез дипломация и подкрепа от великите сили е възможно да се постигнат значими резултати без проливане на кръв.
Социално-икономическо значение
Южна Добруджа е изключително плодороден регион, който има важно аграрно значение за България. Възстановяването на този район допринася за икономическото развитие на страната, особено в селското стопанство. Освен това, връщането на тази територия подпомага и стратегическото разположение на България, тъй като Южна Добруджа осигурява достъп до важни черноморски пристанища като Балчик.
Културна и историческа връзка
Южна Добруджа е част от българските земи със силни исторически и културни връзки с България. Там живеят значителни български общности, които след Ньойския договор остават под румънска власт. Съединението на този регион с България има огромно значение за възстановяване на националната идентичност на тези българи, които се чувстват свързани с България.
Днес е изключително важен ден за всички нас, за всички българи! Честит 7 септември! Честито Съединение на Добруджа!
