На 31 юли са Богородични заговезни – последният ден, в който се блажи, преди началото на Богородичния пост на 1 август. Той е един от четирите периода на молитва и телесно и душевно въздържание през годината. Чрез двете седмици на пост – от 1 до 14 август, православната църква се подготвя за големите празници – Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица, чествани всяка година съответно на 6 август и 15 август.
В първия ден от поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Молебен канон на Пресвета Богородица.
История за Богородични заговезни
Този пост датира от дълбока древност и е учреден в чест на Майката на Бог Слово, която преди своето представяне пред Господа, постила за нас, пише Св. Симеон Солунски.И допълва, че „тя бидейки свята и непорочна- не е имала нужда от този пост.Затова и ние днес сме длъжни да постим и да я възпяваме, като подражаваме на живота й“.По строгостта на въздържанието от храна, Богородичният пост е по-лек от Великденския пост, но е по-строг от Петровите и Рождественските/Коледните/ пости.
Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък. В тези дни се препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти.
Във вторник и четвъртък- варени без олио гозби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло.
На празника Преображение Господне се разрешава риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, също се консумира риба. Целта е вярващите да се пречистят, за да отворят сетивата си и да чуят посланията на божията майка. Освен лишаването от определена храна по време на Богородичните пости се избягват шумни събирания, интимност с партньора, чревоугодничество.
На Богородични заговезни е позволено да се яде „блажно“ (месни ястия и млечни продукти). Цялото семейство се събира около богата трапеза, на която централно място заема празничната погача. Питката се разчупва от най-възрастния член на рода. По-силно вярващите прекарват следващите три дни на хляб и вода.
Защо се наричат „заговезни“?
Думата „заговезни“ идва от глагола „заговявам“, което означава да се наям обилно преди пост. На Богородични заговезни, вярващите се отдават на последното голямо хранене с месни ястия и млечни продукти, преди да започнат строгите ограничения на поста.
Какъв е произходът на Богородични заговезни?
Произходът на Богородични заговезни се губи в дълбините на вековете. Смята се, че те са възникнали в ранните векове на християнството като част от по-общи обичаи, свързани с подготовката за големи религиозни празници. В България този празник е силно вкоренен в народните традиции и се предава от поколение на поколение.
Богородният пост е по-благосклонен в сравнение с останалите строги пости преди големите празници, но все пак и той налага определен режим. Понеделник, сряда и петък са наречени „сухи“ дни, защото тогава не трябва да се консумира готвена храна. Позволени са сурови или сушени плодове, сурови зеленчуци, ядки, черен хляб. На Преображение Господне, (6-ти август) може да се яде риба.
По строгостта на въздържанието от храна, Богородичният пост е по-лек от Великия (Великденския) пост, но е по-строг от Петровите и Рождественските (Коледните) пости. Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък. В тези дни се препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти. Във вторник и четвъртък – варени без олио/масло гозби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло (олио, зехтин) и вино.
Въпреки че не са толкова строги, колкото Великите или Петровите пости, Богородичните пости все още осигуряват възможност на вярващите да се пречистят телом и духом, да се съсредоточат върху връзката си с Бог и да отдадат почит на Неговото въплъщение чрез Дева Мария.
Празникът в България
Богородични заговезни бележи началото на Богородичните пости, които продължават 14 дни и свършват с големия християнски празник Успение на Пресвета Богородица на 15 август. Празникът е познат като голяма Богородица.
Подготовката за празника трае две седмици, през които християните в пост и молитва се приготвят за достойно честване на празника. В първия ден на поста в църквите се прави водосвет, а на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис (гр.- утешение) – молебен канон на Пресвета Богородица, който се пее и чете от вярващите.
По традиция Божията майка се почита като покровителка на семейството, на децата и на раждаемостта. Затова в деня на нейния празник жените украсяват иконата на светицата с цветя, поставят пред нея дарове – кърпи, ризи и пари. Това се прави за забременяване и леко раждане, за здравето на родилките и децата.
Традиции
На Богородични заговезни жените си разменят украсени обредни хлябове и питки. Средата на Богородичните пости се нарича Преображение Господне (Сотировден). На този ден по традиция се бере първото узряло грозде. То се носи в черквата да се освети от свещеник. След това жените раздават гроздето заедно с други плодове за здраве и благополучие.
Най-старото място, свързано със св. Богородица, е храмът „Успение Богородично“ в Ерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж е от ХI век – тогава кръстоносците обновяват стария храм.
Богородичният пост води началото си от дълбока древност. В беседа, произнесена около 450 година, Свети Лъв Велики говори ясно за него: „Църковните пости са така разположени през годината, че за всяко време е предписан особен закон за въздържание. Така за пролетта е пролетният пост – в Четиридесетница, за лятото е летният – в Петдесетница (Петров пост), за есента е есенният – в седмия месец (Богородичният), а за зимата е зимният (Рождественският).“
Защо е важно да помним тези традиции?
Съхраняване на културното наследство: Богородичните заговезни са част от българския фолклор и отразяват ценности като семейството, вярата и традициите.
Духовно обогатяване: Празникът ни напомня за важността на духовния живот и за връзката ни с Бога.
Общностен дух: Събирането на семейството и приятелите около обща трапеза укрепва общностния дух и създава споделени преживявания.
Богородични заговезни са повече от просто празник. Те са израз на дълбока вяра, обичаи и традиции, които са преплетени с историята на българския народ. Чрез отбелязването на този ден, ние не само почитаме Пресвета Богородица, но и укрепваме връзките си със семейството и общността.
Основната цел на Богородичните пости е да насочи умовете и сърцата на вярващите към Божията майка и да ги накара да размишляват върху нейното значение в християнската вяра. Като се молим и търсим напътствието на Светата Дева, ние също се подготвяме да посрещнем личното си пътуване с Бог.
Честване на Св. Евдоким
Днес освен Богородични заговезни православната църква чества св. праведен Евдоким.
Св. Евдоким се родил в Кападокия /Мала Азия/ от благочестиви родители – Василий и Евдокия. Във времето на цар Теофил той бил млад офицер във войската. Но и като военен полагал голям труд да живее по евангелските заповеди. Бил непорочен, милосърден, избягвал всякакви суетни развлечения и празнословия. Сред шума и светската суета бил като крин сред тръни и като злато сред огън. Зарад неговите необикновени добродетели царят го назначил за кападокийски воевода.
На тая висока служба Евдоким се стараел да бъде справедлив пред всички. Но по Божия промисъл се поминал рано, на 33 години. Неговите мощи се показали целебни. Люде умопобъркани и болни оздравявали чрез допиране до неговия гроб. След 18 месеца от смъртта му майката на Евдоким отворила неговия гроб и намерила тялото му като живо – цяло, без никакъв белег на разложение.
По-късно мощите на праведника били пренесени в Цариград и поставени в новата църква “Св. Богородица”, построена от неговите родители. При гроба на св. праведни Евдоким се извършвали такива чудеса, че за вписането им, както говори съставителят на житието му, “няма да стигне ни време, ни думи, ни ръце.” Самата пръст взета от гроба на св. Евдоким, изцерявала болни.
Свети Евдоким се почита от православните християни поради множество причини, които са свързани с неговия живот и дела. Ето някои от най-важните:
Пример за християнско благочестие: Свети Евдоким е бил известен със своя непорочен живот, милосърдие и отдаденост на Бога. Той е бил пример за това как да живеем в съответствие с християнските учения дори в светски условия.
Справедливост и добродетел: Като воевода, той се е отличавал със своята справедливост и добродетел, като е управлявал поверената му територия с мъдрост и милост.
Ранна кончина и чудеса: Въпреки че е починал на млада възраст, неговите мощи са се оказали целебни и са станали източник на много чудеса. Хора, които са се молили пред гроба му, са получавали изцеление от болести и са преживявали други благодатни прояви.
Символ на християнската надежда:
Животът и смъртта на свети Евдоким са символ на християнската надежда в живота вечен. Неговата ранна кончина ни напомня, че смъртта не е краят, а началото на нов живот в Бога.
Ден на заговезни: Денят на свети Евдоким съвпада с Богородичните заговезни, което го свързва с началото на периода на покаяние и духовна подготовка преди големия християнски празник Успение на Пресвета Богородица.
Почитайки свети Евдоким, ние се стремим да следваме неговия пример и да развиваме в себе си християнските добродетели. Неговата памет ни вдъхновява да живеем праведен живот, да се доверяваме на Бога и да се надяваме на Неговата милост.
Кой има имен ден днес?
На Богородични заговезни имен ден имат хората, носещи името Евдоким, Евдокия.
Честит имен ден на всички именици! Бъдете живи и здрави!
