На 27 май почитаме паметта на Св. Терапонт Софийски – един от онези кротки, но непоколебими духовни стълбове, чиито животи са били жертва, а смъртта – победа. Той не е бил военачалник, нито бунтовник в класическия смисъл на думата, но е бил воин на духа – свещеник, който в едни от най-мрачните и тежки времена отстоява с цената на живота си християнската вяра и народната чест.
В XVI век, когато Османската империя безмилостно притиска българския народ не само политически, но и духовно, когато християнството е подложено на натиск, заплахи и насилствено помохамеданчване, Св. Терапонт остава верен на Христа и народа си. Не с оръжие, а с проповед, молитва и личен пример.
Словото му укрепвало душите, присъствието му вдъхвало кураж, а делото му станало заплаха за властта. Именно затова бил арестуван, измъчван и в крайна сметка убит – не в сражение, а в тишината на безлюдно място, далеч от хорски погледи, сякаш за да бъде забравен. Но паметта за него не угасва. Кръвта му става семе на вярата – от мястото на неговата смърт пониква чудотворно дърво, което и до днес събира вярващите в молитва и надежда.
Св. Терапонт Софийски – мъченик на вярата


В бурните и тъмни времена на османското владичество, когато християнската вяра е подложена на тежки изпитания, Бог въздига светли примери на твърдост и духовна сила – мъченици, които със своя подвиг съхраняват светлината на истината и я предават на поколенията. Сред тези духовни герои е и Св. Терапонт Софийски, свещеник и изповедник на Христовата вяра, живял и пострадал в древна Сердика – днешна София.
- Исторически контекст и свидетелства
Сведенията за живота и мъченичеството на Св. Терапонт Софийски черпим от Матей Граматик – български писател и духовник от XVI век, който е съвременник на събитията и автор на житието на друг велик мъченик – Св. Терапонт Софийски пострадал през 1555 г. Матей Граматик е живял във време, в което православната вяра е била подложена на системни гонения, в опит на османската власт да наложи исляма сред християнското население. Това е било епоха на страдания, но и на свидетелства – време, когато Христовите последователи е трябвало да избират между земния живот и вечното спасение.
В житието на св. Николай Софийски, Матей Граматик споменава и други мъченици, просияли със своето изповедничество. Сред тях особено внимание заслужава Св. Терапонт – презвитер на Сердикийската (Софийска) митрополия, за когото авторът казва, че е живял благочестиво, с дълбока богобоязън и множество добродетели.
Духовната роля на Св. Терапонт Софийски


Св. Терапонт Софийски не бил обикновен свещенослужител. Той бил „добрият пастир, който се грижи за словесните си овце“, както го описва Матей Граматик. В това смутно време на насилствена ислямизация, той дръзновено проповядвал Христовото учение, утвърждавал вярата сред вярващите и разобличавал мохамеданските заблуди. Тази дейност не могла да остане незабелязана – тя противоречала на политиката на османската власт, която официално обещавала защита на духовенството след споразумението с Цариградската патриаршия, но не се поколебавала да наруши това обещание, когато някой от свещенослужителите предизвиквал обществено влияние чрез открито изповядване на Христос.
Не е известно колко хора е утвърдил в истината, нито колко е отклонил от отречение и гибел, но въздействието на отец Терапонтий очевидно е било значимо. Толкова значимо, че властите го арестуват и подлагат на жестоки мъчения – според Матей Граматик, „заради Христовата вероизповед“.
Мъченическата смърт
Макар конкретните детайли за мъченията да не са описани, ясно е, че Св. Терапонт Софийски е понесъл големи страдания. Оковали го във вериги, извели го извън пределите на града – и там, на безлюдно място, го обезглавили. Това е нетипично дори за османската практика – явно духовникът е бил смятан за опасен водач, с голямо влияние над народа. Арестуван, унизен, убит тайно – за да бъде забравен. Но Бог не допуска праведникът да остане безславен.
Според разказа на Матей Граматик, на мястото, където е пролята мъченическата му кръв, израства дърво, от което започват да се случват чудеса на изцеление. Божието провидение превръща мястото на смъртта в извор на благодат.
- Предания и почит
Друг автор, Евстатий Спространов, който живее няколко века по-късно и събира сведения от предания, споменава, че мъченикът бил обесен на самото дърво, което впоследствие станало чудотворно. И макар подробностите да се разминават, двамата автори са единодушни в основното: че Св. Терапонт Софийски е Христов мъченик и че дървото, което носи чудотворна сила, е свързано с неговото страдание.
- Свещена реликва – дънерът от чудотворното дърво
Днес, значителна част от това чудотворно дърво се пази като светиня в старинния храм в София, вероятно пренесена там поради статута му на митрополитски. Нямаме точни сведения кога светинята е била донесена, но при ремонта на храма през 1886 г., дънерът вече се е намирал в т.нар. „женско отделение“, вляво от входа.
Традицията е жива и до днес: всяка година срещу 27 май – празника на Св. Терапонт Софийски – се отслужва всенощно бдение, а дънерът се изнася за поклонение. Провежда се литийно шествие с него, а вярващите се стичат с молитва и надежда. И Бог откликва – свидетелствано е за чудесни изцеления, станали при докосване до светинята.
Св. Терапонт Софийски е едно от онези незаслужено малко познати, но ярко сияещи имена в духовната ни история. Времето на османското владичество е било не само време на политическо подтисничество, но и на духовен подвиг. И сред множеството безименни мъченици, той остава като жив образ на пастирската вярност, духовната твърдост и мъченическата любов към Христа.
Как можем да почетем паметта му?


Почитането на паметта на Св. Терапонт Софийски не е просто израз на уважение към миналото – то е дълбок духовен акт, чрез който ние засвидетелстваме живата връзка между вярата на нашите светци и живота на днешната Църква. В светеца ние виждаме живо присъствие на Христос – чрез страданието, смирението и твърдостта му във вярата. Ето няколко обширни и смислени начина, по които можем да почетем неговата памет:
1. Литургично и молитвено възпоменание
Най-същностният и дълбок начин за почит е църковната молитва. В деня на неговата памет – 27 май, се отслужва:
- Всенощно бдение в навечерието на празника (26 май)
- Света Божествена Литургия на самия ден
- Молебен с канон и тропар, посветен на светеца
- Литийно шествие с изнасяне на светинята – дънера от чудотворното дърво
Участието в тези богослужебни действия е не само почит, но и съединяване с духа на светеца, чрез което вярващите се насърчават към вяра, търпение и упование в Бога.
2. Поклонение пред светинята – дънера от чудотворното дърво
В старинния храм, където се съхранява част от чудотворното дърво, на което или под което е пострадал св. Терапонтий, всеки християнин може да се поклони с вяра, да запали свещ и да се помоли за:
- Изцеление – физическо и духовно
- Укрепване във вярата
- Защита от изкушения и злото
Докосването до светинята с молитва и упование е акт на благоговение и вяра, чрез който почитаме самата жертва на светеца.
3. Духовно подражание на светеца
Истинската почит не се изчерпва само с думи и обреди. Най-дълбоката почит към един мъченик е в подражанието на живота му. Това означава:
- Да бъдем твърди във вярата, дори в моменти на изпитание или натиск
- Да изповядваме Христа открито и без срам, в обществен и личен план
- Да живеем с добродетелност и смирение, както св. Терапонтий
- Да бъдем пастири и свидетели – всеки на своето място: в семейството, в работата, в обществото
4. Разпространение на житието му и духовната памет
Св. Терапонт Софийски е малко известен дори сред част от православните християни. Почитта към него може да се усили чрез:
- Издаване и разпространение на неговото житие в достъпен и вдъхновяващ вид – особено сред млади хора
- Провеждане на беседи и лекции в енории, духовни школи, неделни училища
- Създаване на църковни видеа, подкасти или статии за неговия живот и чудеса
- Изработване на икони с неговия образ и поставянето им в храмове и домове
5. Обновяване и грижа за храмовете и параклисите, свързани с него


Физическите места, свързани със светеца, са жива памет. Грижата за тях също е форма на почит. Това може да включва:
- Поддържане и обновяване на храма, където се пази дънерът
- Изграждане на параклиси или чешми в негова чест, особено в близост до места, свързани с живота му
- Организиране на поклоннически пътувания и посещения до тези места
6. Личен пост и молитва в негова чест
Някои християни избират да почетат светците чрез личен духовен подвиг – пост, четене на Писанието, служение към другите. Например:
- Духовен обет (въздържание, милостиня или друго добро дело) в негова чест
- Изричане на молитва към св. Терапонтий в определен период от време (например деветдневен акатист или канон)
- Посвещаване на деня му за тишина и размисъл, особено за онези, които водят по-зает живот
7. Възпитание на децата в духа на вярата и изповедничеството
Както Св. Терапонт Софийски се е грижел за „словесните си овце“, така и днес родителите, учителите и духовниците могат да почетат неговата памет, като:
- Възпитават децата и младите хора в любов към вярата
- Учaт ги на твърдост, милосърдие и смелост
- Дават за пример светци като Терапонтий, които са живели достойно и смъртно победили
Паметта на Св. Терапонт Софийски не е само минало. Тя е призив към нас – към живот на вярност, към свидетелство, към духовна будност. Когато го почитаме с вяра, ние не просто възхваляваме герой от миналото – ние пригръщаме Христос, Когото той възлюби повече от живота си. Нека молитвено се обърнем към него с думите:
„Свещеномъчениче Терапонтие, моли Бога за нас!“
Присъедини се към нашата общност и нека заедно черпим вдъхновение от вярата и празничните традиции! Остави коментар или се абонирай за бюлетина на списание HappWoman.bg, за да получаваш вдъхновяващи съвети, духовни напътствия и красиви идеи за християнските празници – всичко това директно в твоята поща. А ако търсиш нещо наистина специално, разгледай уникалните икони на HappyMarker.bg – символ на благословение и светлина в дома!