Благовещение е един от най-светлите и значими християнски празници, който се отбелязва всяка година на 25 март. Това е денят, в който Архангел Гавраил се явява на Дева Мария, за да ѝ съобщи благата вест – че тя е избрана да стане майка на Божия Син, Спасителя на човечеството – Исус Христос. Това велико събитие полага началото на изкупителната мисия на Христос и е символ на надеждата, спасението и новото начало.
Празникът носи силен духовен заряд и се чества тържествено в цялото християнско семейство – източноправославната, католическата и протестантската църква го почитат с литургии, молитви и благословии. Въпреки че Благовещение се пада по време на Великия пост, този ден е сред малкото, в които е разрешено да се консумира риба – като израз на празничност и благословия.
В българския фолклор празникът е добре познат под името Благовец и се свързва не само с християнската символика, но и с пробуждането на природата, настъпването на астрономическата пролет и множество магични и обредни практики. В народната представа на този ден „всичко се събужда“ – земята се разтваря, дърветата разлистват, животните се пробуждат от зимния си сън, а прелетните птици се завръщат. Смята се, че именно на Благовец пристигат кукувицата, щъркелите и самодивите – вестители на нов живот, радост и промяна.
На този ден имен ден празнуват всички, чиито имена са свързани с благата вест и доброто – Благой, Благо, Блага, Евелина, Евангелина, Благовест, Благовеста, Вангел и други. Пожеланията за здраве, благоденствие и щастие са неизменна част от този ден, изпълнен с топлина, символика и надежда.
Ето с какви традиции и обичаи свързваме Благовещение:
Благовещение е един от постоянните църковни празници и всяка година се празнува на една и съща дата.
Според народната представа, на Благовец долита кукувицата, която е знак за края на зимата и началото на пролетта. Ако чуеш гласа на кукувица на този ден, трябва да носиш пара в джоба или да пипнеш хляб, за да си богат през цялата година и реколтата да е благодатна. Затова в някои райони на България този ден се нарича „Куковден“.
На Благовец излизат змиите, мечките се събуждат от сън, кукувица закуква за първи път.
Следобед момите обикалят къщите и пеят:
Закукала кукувица
закукала насред село
на сред село на езеро…
Традиции и обичаи
Времето на Благовещение е период на преход от зимата към пролетта и гранично време между долния и горния свят. Много магически ритуали се правят на този ден – гадания за женитба и за времето, за реколтата.
Много традиции и обичаи на Благовещение имат предпазваща (прогонваща), защитна (очистителна) или насърчителна сила.
Защитни и пречистващи обичаи
Обичаите на този ден имат защитен, очистителен характер – опушване, звън. Много забрани има да не се докосват остри предмети, за да не срещат стопанките змии и гущери.
Сутринта на Благовец стопаните първо измитат къщата и двора и задължително запалват сметта, за да изгорят бедите и болестите през годината. Това е вид ритуално пречистване с огън.
Жените варосват къщите и запушват всички дупки. После обикалят двора, като дрънкат на тенекии и опушват къщата със запален парцал против змии.
Преди изгрев се пали огън на няколко места в двора, слага се тор да пуши и да прогонва влечугите. Децата удрят тенекии, звънци и обикалят двора. Изричат се заклинания: „Бягайте, змии и гущери, днеска е Благовец!“
Жените не шият и плетат, за да не ги стигнат змиите, не местя хляб, за да не дойде змия до него.
Насърчаващи обичаи
На този ден е добре да се засади овошка, за да даде „благи“ плодове, сеят се зеленчуци, присаждат се плодни дръвчета.
На този ден се бележат агнета и ярета, за да ги боли по-малко.
На този ден, хората вярват, че раните зарастват по-бързо и затова дупчат ушите на малките момиченца за обици.
На празника пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите да летят, за да има „благ“ мед.
На този ден жените засаждат тикви, за да бъдат красиви, бели, сладки и благи.
Тези, които се занимават с бубарство – слагат бубено семе в пазвите и гледат времето да е хубаво, че да е добра коприната през годината.
Поверия и вярвания
Вярванията на народа се свързвали с настъпването на астрономическата пролет и те гадаели за бъдещето, за щастие (ако видят щъркел), за женитба, за времето.
На този ден всички трябва да станат рано, за да е богата годината.
На Благовещение е добре цялото семейство да отиде на църква и да облече нови дрехи. По този начин ще привлече нова, позитивна енергия и ще се възроди към добро.
Не се ходело рано за вода, за да не срещне човек самодива и да се разболее.
На Благовец може да видиш щъркел или лястовица. Когато децата видят щъркел, подвикват към него:
„Щърко шарен дългокрак, дай ми здраве с кукряк!“
Момите, които ще се женят, щом видят лястовичка, вързват три възелчета и изричат: „Лястовичке, посестриме, какъвто ме земи, такъв нишан да ми оставиш!“ После оставят кърпата на пещта и след три дни я вземат и гадаят по нея. Ако на платното има кал, дюгерин ще е момъкът, ако хартия намерят, учител ще е.
Момите вярват, че ако откъснат клонче, на което е кацнала птица, ще се омъжат по любов.
Всички хора гледат на този ден да са сити, да имат пара в джоба, да имат настроение, за да са все така весели и богати през годината.
Обредна трапеза
Обредната трапезата на Благовещение включва постна храна, но по изключение може да се яде риба, защото се пада по време на Великия пост.
На трапезата има рибник, варена риба, риба с ориз, печена риба, супа от коприва, баница, разрешава се вино. Традиционна храна е лучник, а също и други постни ястия. Приготвя се „зелена“ храна – спанак, коприва, лапад. Прави се „блага“ пита с мед и се раздава на роднини и познати.
Рецепта за лучник
Необходими продукти:
800 гр. брашно
1 бр. мая
2 бр. яйца
200 гр. сирене
5 с.л. олио
50 гр. мас
1 с.л. захар
1 ч.л. сол
1 кг кромид лук
1 бр. суха чушка
1 с.л. масло
140 гр. бекон на кубчета
Подправки:
чубрица, джоджен, сминдух, червен пипер, сол, черен пипер
Начин на приготвяне:
- Стъпка 1
Нарежете лука на лентички, заедно с бекона, маслото и малко водичка го задушете до омекване. Сложете подправки.
- Стъпка 2
Оставете плънката настрана да се охлади. Добавете към нея 1 яйце и натрошеното сирене, преди да я използвате. Активирайте маята в 50 мл топла вода и добавете захарта и малко брашно.
- Стъпка 3
Пресейте в купа 500 г брашно. Сложете белтъка на другото яйце, като оставите жълтъка за намазване. Сложете малко сол, олио и 250 мл вода, като добавите активираната мая.
- Стъпка 4
Разбъркайте с миксера около 10-15 минути. От време на време добавяйте от останалото брашно, докато се получи гладко тесто. Оформете го на топка, покрийте с фолио и изчакайте да втаса.
- Стъпка 5
Разделете тестото на четири части. Всяка част разточете на кора дебела около 1 см. Намажете я с мас и сложете част от плънката.
- Стъпка 6
Наредете 4 кори една върху друга като наложена баница и оставете последната кора без пълнеж. Или предварително го нарежете на парчета и тогава опечете.
- Стъпка 7
Отгоре намажете лучника с разбития с малко олио жълтък. Печете на загрята на 200 C около 35 – 40 минути до зачервяване.
Добър апетит!
На всички именици пожелаваме здраве, щастие и късмет!
Благовещение е празник, който носи в себе си дълбоко духовно и културно значение – ден, в който се преплитат християнската вяра, народните вярвания и традиции, съхранени през вековете. В религиозен план това е тържество на надеждата, началото на спасението и светлината, която Архангел Гавраил донася на света чрез благата вест за идването на Исус Христос. В народната култура Благовец е също толкова значим – ден на пробуждане, възраждане и магия, когато природата се събужда за нов живот, а хората вярват, че с правилните ритуали и мисли могат да предизвикат здраве, плодородие и късмет.
Обичаите, които се изпълняват – опушване, звън на тенекии, засаждане на овошки, носене на пари в джоба – ни показват как българинът е съумял да вплете в ежедневието си вярата в доброто, природата и собствените си сили. На този ден всичко трябва да е „благо“ – мислите, думите, делата, за да бъде годината плодородна и изпълнена с хармония.
Обредната трапеза, макар и постна, е богата и пъстра – с „блага“ пита, риба и домашни ястия, които не само спазват каноните на поста, но и носят усещане за празничност и обединение на семейството.
Благовещение е още един повод да се обърнем към корените си, да почетем традициите и да намерим вдъхновение в мъдростта на предците ни. Това е ден, в който трябва да бъдем будни, позитивни, смирени и благодарни – за живота, за светлината, за доброто, което можем да създадем и споделим.
Нека помним, че вярата не е само в обредите, а в сърцата ни. Че пролетта, която настъпва навън, трябва да настъпи и вътре в нас – като обновление на мислите, надеждите и стремежа ни към по-добър свят. Нека всеки носи своето Благовещение – личната си благословия – и я споделя с другите чрез доброта, състрадание и светлина.
Нека всеки, който носи име, свързано с Благовещение, бъде здрав, щастлив и благословен! А всички ние – нека съхраним духа на този празник като продължим да вярваме в доброто, да го носим в сърцата си и да го предаваме нататък – в думите, делата и ежедневието си.
