Обичаите на Антоновден са много близки до тези на Атанасовден, който се празнува на 18 януари. Според народните вярвания Свети Антоний е по-малък брат близнак на свети Атанас. Те единствено двамата заедно можели да се борят против болести и чумата. Затова в Пиринския край народът наричал двата празника „сладки и медени“, за да се спасят от болестите.
Обредните символи на този ден са свързани с легендата за двамата братя близнаци. Народът вярвал, че само двамата братя могат да спасят селото от тежки болести и чума. Само те двамата могат да спасяват хора, да изорат браздата, от коятo бягат зли сили и демони. Само двамата братя близнаци могат да направят жив магически огън, с който да лекуват.
Обичаи за Антоновден
Празникът на 17 януари Антоновден е за предпазване от болести и чумата. Младите булки стават в зори, приготвят и раздават медени питки за „лелята“ на близки и комшии за хората и животните. Наричат питките благи, пресни или чумни.
Специално приготвените содени питки, намазани с мед или петмез, се раздават на съседите и близките за здарве, а една питка се оставя на тавана „за лелята“ ( за чумата). Затова празникът се нарича Лелинден.
Антоновден е наричан още и Лелинден, Чумин ден – празникът е свързан с предпазване от болести и най-вече „лелята“ – чумата. Често наричат светците „бащи на чумата“, тъй като се смята, че тя се е родила на техния празник. В тази връзка има редица забрани за жените: не се докосва вълна – защото се смята, че във вълната спи чумата; не се вари боб, леща, царевица, варива – да не се разболяват децата; не се плете и шие.
По традиция на този ден жените изпичат содени питки, те се дупчат отгоре с масур или вилица, за да не се „надупчат“ децата от шарка, мажат се с петмез или мед и ги раздават на близки и на съседи за здраве, а една оставят на тавана за „лелята“.
Свети Антоний Велики
На Антоновден почитаме Преподобни Антоний Велики ( Антониус от латински: „безценен“) . Той е роден около 260 г. Той се оттеглил в пустинята и в продължение на двадесет години се отдал на усамотение. Макар и далеч от светския живот, той помагал на хората, които идвали да ги лекува, съветва и напътства. Помагал на всички с каквото можел. На преклонните 103 години, той влезнал в спор с представитили на арианското учение и ги оборил. След своята кончина, той бил погребан тайно, а по-късно мощите му били пренесени във Виена.
Народни митове
В народния фолклор Свети Антоний е обрисуван като по-малък брат близнак на Свети Атанас. Според народните поверия, двамата братя били ковачи, а според други легенди– железари, налбанти. Не напразно двамата братя били описвани като ковачи – във фолклора, ковачите са творци на вселената и управляват огъня. Стихията огън можела да разрушава, но и да съгражда, била божествена.
Народът вярвал, че ковачите, небесни творци имали магическа сила. Тази магия се усилвала двойно, когато това били двама братя близнаци ковачи – Свети Антоний и Свети Атанас. Те не само управлявали огъня, но вдъхвали магическа сила на всичко, което правели с ръце. Легендите разказват, че двамата братя близнаци изваждали желязото с голи ръце от огъня и го оформяли. Образите на двамата братя вдъхвали не само божественост, но и респект пред борбата с демоните.
В народната митология ковачът е сакрално лице – връзката с Бога, той може да лекува, да разваля магии.
Защо почитаме Свети Антоний Велики?
Свети Антоний Велики е една от най-почитаните фигури в християнството и е известен като „баща на монашеството“. Почитаме го поради множество причини:
Подвижнически живот: Антоний Велики е известен с това, че е напуснал всички земни блага и се е оттеглил в пустинята, където е водил живот на строга аскеза и молитва. Неговият пример вдъхновява много хора да търсят по-дълбока връзка с Бога и да се отдадат на духовно развитие.
Основател на монашеството: Антоний е смятан за един от първите християнски монаси и неговият начин на живот е положил основите на монашеството като институция. Монасите, които следват неговия пример, играят важна роля в запазването и разпространението на християнската вяра.
Борец за вярата: Антоний Велики е бил активен защитник на християнската вяра и е участвал в борбата срещу ересите. Неговата мъдрост и убедителност са помогнали да се укрепи вярата на много хора.
Чудотворец: За Свети Антоний се разказват много чудеса, които са го направили известен като чудотворец. Хората вярват, че той може да им помогне в болести, трудности и други житейски проблеми.
Символ на самоотверженост: Антоний Велики е символ на самоотверженост, безкористие и любов към Бога и ближните. Неговият живот е пример за това, че човек може да постигне големи духовни висоти, като се откаже от всичко земно и се посвети на служене на Бога.
Защо почитаме Свети Антоний Велики именно на Антоновден?
Антоновден е празник, посветен на Свети Антоний Велики, и се чества на 17 януари. В народните вярвания на този ден се смята, че се събират всички болести, за да тръгнат по хората. Затова хората се молят на Свети Антоний за здраве и защита от болести.
В заключение, Свети Антоний Велики е важна фигура в историята на християнството и неговият живот и дело продължават да вдъхновяват и днес. Почитането му е израз на признателност за неговия принос към вярата и на надеждата, че и ние можем да постигнем духовни висоти, следвайки неговия пример.
Трапезата
Рецепта за содена питка
Продукти:
2 чаши брашно
1 ч.л. сол
1 ч.л. сода за хляб
1 с.л. оцет
3 с.л. олио
1 чаша вода
Начин на приготвяне:
Първо
Брашното се пресява и се прави кладенче в средата. Содата се погасява в лъчжиката оцет. В брашното се слагат солта и олиото и се добавя постепенно 1 чаша хладка вода за замесване на меко тесто.
Второ
Оваляйте тестото в брашно и го оставете 15 минути. В намазана с олио тавичка с ръце се оформете питка, като оставите малко тесто за украса.
Трето
С вилица се набожда цялата питка, за да не се пука при печене. От оставеното тесто с намазнени ръце се правят фигурки с традиционни мотиви върху питката – грозд, слънце, кръст, къща, класове, птичка.
Четвърто
Намажете питката с олио и печете 35 минути на 180 С. След като я извадите от фурната, напръскайте с вода и завийте с кърпа, за да е мека, топла и пухкава.
Според народните вярвания Антоновден не е хубав ден, той е един от тежките празници, защото светецът гони лудостта, но понякога не я стига и се сърди.
И двата поредни дни Антоновден и Атанасовден са посветени на едрия рогат добитък. Свещеникът обикаля селото и пръска със светена вода по животните. Храната на животните се освещава и им се дава да ядат. На някои места хората изкарват животните на улицата, за да отбележат първото затопляне.
Обредите на Антоновден, които се правят са свързани с огъня. Ритуално се добива нов огън, жив огън, което пресъздава магията на създаването на света, когато хаосът се превръща в космос.
В българския фолклор св. Антоний и св. Атанас/Атанасий Велики са тясно свързани – смята се, че са двама братя (макар че в действителност не са – Атанасий е роден около 40-50 години след Антоний, чиито родители по това време вече са били отдавна мъртви), причината за което вероятно е, че са съотечественици и че Атанасий е написал житието на Антоний.
Също така и двамата са считани за ковачи по професия. Антоновден и Атанасовден са един след друг (17 и 18 януари) и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и подковачи.[6] По някои места (Поповско) празниците им се означават с общото название „сладки и медени“ (във връзка с медените питки, жертвани при някои обреди).
В Пиринско е разпространена легенда, според която всички болести (духовете, под въздействие на които се разпространяват и случват заболяванията, според тези суеверия) се събират на Антоновден, а на следващия ден (Атанасовден) тръгват по хората, т.е. започват да ги преследват и разболяват особено активно.
В Разградско (където празникът е известен и като Лелинден заради табуираното име на чумата – „леля“) има обичай 2 медени питки да се дават на съседи, роднини и приятели, а трета питка да се оставя на тавана за чумата („за лелята“, за „боля̀та“, която в този случай е представяна, като зловредно свръхестествено същество). На този ден жените (стопанките занимаващи се ръчен труд) по традиция не предат и не плетат, предвид вярването, че ако се убодат раната няма да зарасне лесно. Друго поверие, свързано с Антоновден, е че чумата, шарката и „синята пъпка“ (антраксът) биха се разгневили, ако забележат домакините да варят боб или леща на този ден.
Забрани на Антоновден
На Антоновден се спазват строги забрани, за да се спасят хората от чумата.
Не се вари боб, леща, царевица, за да се изгони шарката.
Жените не плетат и не шият, за да не се убодат, защото трудно ще зарасне.
Домакинте спускат кепенците, залостват вратите и стоят на тъмно, за да не видят болестите светлина и дойдат.
Не се яде свинско месо, за да не се разсърди болестта.
Не се пипа вълна, защото се казва, че чумата спи в нея.
Жените не решат косите си, за да не падат гръмотевици върху тях лятно време.
Кой празнува имен ден днес?
На Антоновден имен ден празнуват много българи на този ден. На имен ден хората споделят радостта си със свои колеги , близки, приятели, защото имат по-широк социален кръг, отколкото в миналото. Празникът на нашето име одухотворява делниците и внася радост в ежедневието ни.
На този ден трябва да почерпят Антон, Антония и производните – Андон, Анко, Антоанета, Анчо, Антоана, Донко, Дончо, Донка, Донина, Доника, Тони, Тонка, Тончо, Тоньо, Тоница, Тотка, Тошка и други.
В народните представи Свети Атанасий господства над зимните студове и снеговете, като се смята, че неговото присъствие привиква пролетта.
Ето една молитва, която може да бъде прочетена на този ден:
Молитва към Свети Свети Антоний:
О, велики Свети Антоний, ти, който си бил непоколебим защитник на вярата и истината, молим те чуй нашата молитва. Дай ни сила и мъдрост да устояваме на изкушенията и лъжите, които ни обграждат. Помогни ни да запазим чистотата на сърцата си и да следваме пътя на правдата и добродетелта.
Благослови нашия дом и семейство с мир и благополучие. Пази ни от болести и нещастия и ни води по пътя на спасението. Дарувай ни здраве и дълголетие, за да можем да служим на Бога и ближните си с любов и преданост.
Свети Антоний, моли се за нас пред Божия престол и бъди наш застъпник пред Господа. Амин.
Тази молитва може да бъде адаптирана според личните нужди и желания на всеки човек. Важно е да се молим с искрено сърце и вяра, като се обръщаме към светеца с уважение и благодарност.
