От 15 ноември започват 40 дневните Коледни пости. До 25 декември християните се хранят само с растителна като се въздържат от блажна храна. В определени дни се разрешава консумирането на риба. Коледните заговезни са в деня преди началото на поста, който започва от 15 ноември.
Тази вечер за последен път се вкусва месо и млечни произведения. След това християните се отдават на пост, по-усилена молитва и подготовка за посрещането на Христовото Рождество.
Рожденственският пост е втори по своята продължителност след Великия пост. Той е четиридесетдневен и не е така строг като Великия и Богородичния пост, като е подобен на Апостолския (Петровия). Започва от 15 ноември и завършва на 24 декември.
В навечерието на поста се отбелязват Рождественски заговезни – с взаимно опрощение и заговяване (консумиране на блажна храна), с разговори и създаване на нагласа за встъпване в предстоящия пост, посветен на славното Христово Рождество.
През първата седмица на Рождественския пост и от 20 до 24 декември включително се консумира само растителна храна с олио. През останалите дни на този пост (без сряда и петък) се разрешават безгръбначни животни (охлюви, миди, октоподи и др.), които също се приемат за постни храни. Традиционно на 21 ноември – Въведение Богородично, и на 6 декември – Никулден, се консумира и риба.
Начало на Коледни пости
Установяването на Коледни пости има древен произход и първите споменавания за него са от 4 век.
Първоначално той е бил кратък, само седем дни, а след това през 1166 г. във Византия, по времето на император Мануил и Константинополския патриарх Лука Хрисоверг, се извършва „преформатиране“ на поста и се удължаването му до 40 дни. Самият пост подчертава важността на събитието – раждането на Христос, а четиридесетдневният период на спазване означава специална подготовка за големия празник.
Забрани по време на поста
Според църковните канони по време на Коледни пости е забранена консумацията на месо, млечни продукти, яйца и алкохол.
Можете да ядете плодове, зеленчуци, гъби, зърнени храни, мед, ядки, бобови растения. Към ястията можете да добавяте мазнини: зехтин, ленено семе, тиквено масло, ленено и сусамово семе.
През първите три седмици от поста можете да ядете риба и да пиете вино – във вторник, четвъртък, събота и неделя. В понеделник на трапезата трябва да има топли ястия без олио или растително масло, а в сряда и петък – суха храна.
Следващите 10 дни: понеделник – растителна храна без мазнини. Във вторник и четвъртък можете да добавите мазнини. Сряда и петък са сухоядене. През почивните дни можете да консумирате риба, растително масло и малко вино.
Последната седмица на поста е по-строга: топли ястия без мазнина – във вторник и четвъртък, ястия с добавена мазнина – само през почивните дни, през останалите дни – суха храна.
Задължително е да се яде риба на 6 декември, когато се пада Никулден, независимо от това кой ден от седмицата е.
В допълнение към хранителните ограничения, духовната подготовка е важна част от Рождественския пост. Църквата насърчава вярващите да се съсредоточат повече върху молитвата, да посещават службите, да четат Светото писание и да вършат добри дела. Това е период, в който човек може да преосмисли живота си, да очисти мислите си от греховни намерения и да подготви душата си за празника на Рождество Христово.
Според църквата по време на постите са забранени:
Обиди, лоши думи
Конфликти, кавги
Пушене и пиене на алкохол
Омраза и алчност
Посещение на развлекателни събития
Тържества и шумни купони
По време на постите не се провеждат сватбени тържества.
Какво да хапваме по време на постите?
Организмът ни има нужда от белтъчини, така че изключвайки месото и млечните продукти е нужно да ги заместим с такива от друг произход. Това са ястия с :
боб, леща, ориз (особено кафяв), булгур (пшеница), нахут, киноа, гъби, авокадо, всякакъв вид кълнове, соеви продукти – тофу, мляко, соева кайма и шницели, растителен кашкавал и сирене, сушени плодове, кълнове и пълнозърнести продукти. Добавете също ядки и семена в менюто си – фъстъци, орехи, лешници, бадеми, сусам, тиквено и слънчогледово семе и други
По време на Коледни пости е нужно да хапваме и повече плодове и зеленчуци, който да донесат на организма ценни витамини и минерали – не забравяйте да включите в менюто ябълки, портокали, киви.
По време на коледните пости е сезона на картофите, зелето, цвеклото, карфиола, броколите, морковите, спанака, праза, тиквата, все още има патладжани. Освен това можете да хапвате и грах, бамя, брюкселско зеле, царевица, боб, които могат да се намерят замразени в повечето магазини.
Почти всички видове макаронени изделия са подходящи за пости. Все пак обърнете внимание на етикета, дали не е отбелязано наличието на яйца или други животински продукти.
Зехтинът както знаете има свойствата да изчиства организма от натрупаните мазнини, така, че използването му ще спомогне още повече за прочистването на организма от токсините.
Както стана ясно има дни, в които да се яде риба е позволено (на Никулден даже задължително). Това важи само за миряните – служителите на манастири и църкви, спазват строг пост. Ето и някои от рибите, които са с най-високо съдържание на белтъчни: риба тон, херинга, лефер, паламуд, скумрия, сардина, хек, сафрид, бяла риба, пъстърва. Не забравяйте и разнообразието от безгръбначни мекотели, който в дните, когато не се спазва строг пост са разрешени: октоподи, калмари, рапани и миди.
Важно: От постите са освободени малки деца, бременни, болни и стари хора. Венчавките са забранени от днес до Въведение Богородично и от Игнажден до Богоявление.
Как да се подготвим за коледните пости?
В днешно време хората консумират прекалено много неподходящи, неправилно приготвени и комбинирани, тежки за организма храни – месо, риба, морски дарове, яйца, млечни продукти и изолирани концентрирани мазнини. Така в телата им се натрупват голямо количество токсини, слуз, конкременти и други отпадъчни вещества.
Това води до хронично натравяне и когато човек започне постите, организмът реагира, като стартира процес на детоксикация. Той може да се характеризира със симптоми на главоболие, отпадналост, виене на свят, ниско самочувствие, лошо настроение, раздразнение, промени в храносмилането и съня и др. Затова предварителната постепенна подготовка на организма е от изключителна важност.
Съвети за подготовка за Коледни пости:
Намалете и/или постепенно спрете тютюнопушенето;
Намалете и/или постепенно спрете всички видове алкохолни напитки;
Намалете и/или постепенно спрете кафето и всички видове стимулиращи напитки – кока кола, енергийни напитки и др;
Намалете и/или постепенно изключете от менюто си всички полуфабрикати и сладки храни – шоколади, бонбони, бисквити и други подобни сладки, пържени, тестени и мазни храни;
Намалете и/или постепенно изключете червеното месо, като го заместите с балансирана консумация на млечни продукти – за предпочитане кисело мляко, кефил, обезмаслена извара и/или малки количества риба;
Консумирайте животински продукти НЕ повече от един път на ден, и НЕ по-често от два-три пъти в седмицата;
Не комбинирайте червено месо, риба, млечни продукти и яйца с въглехидрати като ориз, бобови, картофи, хляб и други;
Консумирайте животински храни само с нисковъглехидратни зеленчуци – маруля, спанак, краставица, чушка, зеле, броколи, карфиол, тиквичка и др;
Намалете или напълно изключете екстрахираните мазнини – олиа, зехтини, масло, маргарин и др;
Хранете се с плодове до обяд, а ако ви е трудно, включете овесена каша със сушени или пресни плодове;
Вместо екстрахирани мазнини, консумирайте семена и ядки, но умерено, до 40-80 г дневно;
Пречистете чревния тракт. Специално ви препоръчваме йогийската техника Шанкпракшалана, или си направете разхлабващ чай и добавете 1 лъжица хуск;
Пийте повече топла вода;
Започнете поста, като отправите молитва към Бог за закрила от неблагоприятни влияния, ако сте оскърбили някого, го помолете за прошка.
На 15 ноември честваме паметта на св. Гурий, на Самон и Авив, и на преподобния Паисий Величковски.
Днес, освен, че отбелязваме началото на Коледни пости, почитаме и паметта на св. Гурий, на Самон и Авив, и на преподобния Паисий Величковски.
Християните Гурий и Самон живели в град Едеса, Сирия. По време на гонението срещу последователите на Христос, започнато от източния император Диоклетиан, те били принуждавани да се отрекат от вярата си и да почитат езическите божества, сред които се числял и императорът. Но те решително отказали, защото не можели да се откажат от светлината и да се върнат в мрака на идолослужението. Били подложени на изтезания, които мъчениците храбро понесли и не се огънали. Затова накрая били обезглавени, за да бъдат сплашени останалите християни в града.
След няколко години при източния император Ликиний, също в Едеса, пострадал и християнинът Авив. Ликиний през 313 г. подписал Медиоланския едикт за свобода на християнството, но заради съперничество със съимператора си Константин Велики започнал да подкрепя езичеството. Дори възстановил държавния култ към Юпитер, т.е. към своята личност, а за това християните отново били преследвани. Тогава и Авив заплатил с живота си своята преданост към вярата в Иисус Христос, като след много мъчения бил изгорен на клада.
Преподобният Паисий Величковски бил роден в Полтава (днешна Украйна) и живял през XVIII век. В юношеските си години постъпил в манастир в родния край. После отишъл в Молдова, а оттам заминал за Атон, където останал 15 години. Изучил добре гръцки език и превел много светоотечески текстове на църковнославянски, с което ги направил достъпни за славяните. Усвоил и молитвеното правило на исихастите, което пренесъл в руските земи. Върнал се в Молдова, подвизавал се в манастира Нямц, продължил да пише и превежда. Сред трудовете му е и преводът на Добротолюбието, настолна книга на монасите. Множество негови ученици подражавали на светия му живот. Упокоил се през 1794 г.
