Всяка година на 1 Януари Православната църква почита паметта на Свети Василий Велики.
В нашата народна традиция на 1 Януари се засичат няколко празника – Сурваки, Васильовден и Нова година.
На този ден Имен ден празнуват всички, които носят имената: Васил, Василка, Василена, Василиса, Вася, Васка, Васко, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Васо, Веско, Влада, Влайко, Влайчо, Въло, Въла, Въто, Царил, Царила и техните производни.
Според народните поверия, Св. Василий ни предпазва от влиянието на зли сили, черни магии, уроки и душевни терзания.
Традиции свързани с празниците.
Трапезата прекадява. Меси се обреден хляб. Приготвя се баница с късмети, а огънят трябва да се поддържа цял нощ. Жертва се петел. Жертвената птица се пълни с ориз или се пече със зеле. На масата се слага свинска пача, варено жито, мед, орехи, ошав или компот.
Още в първите часове от Новата година, преди изгрев, излизат сурвакарите. Те обхождат домовете на близки и съседи. Благославят за здраве и берекет, а също така да прогонят злите духове. За благодарност стопаните ги даряват със сладки и пари, кой колкото обича. А, по стар обичай, сурвакането започва със заклинанието: „Сурва, сурва година!”
Кратка история за живота на Св. Василий.
Свети Василий Велики е роден около 330 г. в Кесария в Кападокия (на територията на днешна Турция). Родителите му били с благородно потекло и се отличавали със силната си вяра в Христос. Баща му бил оратор и адвокат. Искал за синът си Василий да тръгне по неговите стъпки. В този смисъл Светецът получил високо образование в Кесария и Константинопол, а след това продължил обучението си в Атинската академия. Там той се запознал с Григорий Богослов (329–389).
През 357 г. Василий предприема дълъг път през коптските манастири, а през 360 г. придружава кападокийските епископи до синода в Константинопол. Малко преди смъртта на кесаревия епископ Дианий, Василий е ръкоположен за презвитер и става съветник на епископ Евсевий, който наследява Дианий след смъртта му.
През 365 г. Василий Велики се завръща в Кесария и започнал да управлява епархията. В този житейски период той написал три книги. Въпреки съпротивата на редица епископи, след смъртта на Евсевий през 370 г. Василий заема мястото на митрополит на Кападокия и започнал да работи срещу арианството в Мала Азия. Това му дело довело до сблъсък с Валент.
Императорът разделил Кападокия на две провинции, което довело до намаляването на каноничната територия на епископ Василий и разклатило неговото положение в Църквата. Въпреки това, той успял да издигне своите съмишленици, по образование, Григорий Нисийски и Григорий Богослов, като епископи в ключови градове.
Земният житейски път на император Валент приключил в битката при Адрианопол (378 г.).
В този период здравето на епископ Василий било не до там добро, поради аскетичния начин на живот. Душата му напуснала този свят в първият ден на новата 379 година.
Какво е оставил след себе си?
Свети Василий Велики ни е завещал много богословски съчинения: 16 беседи на различни псалми, пет книги в защита на православното учение за Светата Троица; 24 беседи на различни богословски теми; 7 аскетични трактата; монашески правила; 2 книги за Светото Кръщение; книга за Светият Дух; няколко проповеди и 366 писма до различни хора.