Царевец е доказателство за богатото историческо минало на България. Разположена на върха на едноимения хълм в прекрасния град Велико Търново, крепостта предлага пътешествие във времето и историята на страната. Крачейки по каменните улици на Царевец, посетителите усещат духа на величествени събития и се потапят във вълшебството на крепостта.
5 крепости в България, които трябва да посетите
5 от най-красивите църкви в България
Топ 5 на най-красивите водопади в България
Лесни и евтини начини да преобразите вашата градина
Ето интересни факти за крепостта Царевец:
История
Царевец е една от най-значимите средновековни крепости в България. Основана е през V век и е била важен политически, религиозен и културен център през средновековието. През XIII век, под управлението на Асеневци, крепостта става символ на българската държавност и сила. През 1393 година Царевец е завзет от османците, което слага край на българското средновековно царство.
Открити са доказателства, че мястото е населявано много преди то да се превърне в столица на Второто българско царство през късният халколит (4200 г.пр.н.е). Жители на този регион са били древните траки, а през V – VII век тук е основан най-големият град в Долна Мизия. Град Зикидева е унищожен при славянските нашествия, а през IX век тук възниква българско селище, което се развива и разширява. През ХІІ век селището е добре укрепено и в него се издигат жилищни и култови сгради.
Търново е обявено за столица на Второто българско царство през 1185 г. и става централно място, където живее аристокрацията. Над 150 години в Търновград се развиват политически събития, има икономически възход и богат културен живот, което го прави централен град за Югоизточна Европа. Крепостта Царевец става най-важният център за България.
Архитектура
Двете главни институции по това време – Царският дворец и Патриаршията „Възнесение Христово“, се строят през този период. Изградена е крепостна стена дълга 2 км и широка 2.50 м. При главния вход са поставени напречни крепостни стени за подсливане. В северната част на Царевец, която се издига над река Янтра, е Лобната скала, откъдето са били наказвани престъпници и предатели, като били хвърляни във водата.
Снимка: pinterest
Укрепителната система на средновековната крепост Царевград е сложна. Изградени са околовръстни стени, опасващи целия хълм и четири напречни, които се спускали надолу към реката. Крепостната стена по върха на Царевец е дебела 2.5 м, а на някои места стига до 3 м. Системата за укрепеление включва бойници и кули, сред които Балдуиновата кула, която е кръстена на латинския император Балдуин Фландърски. Той бил пленен в битката при Одрин от цар Калоян. Според легендите, Балдуин бил затворен в тази кула, където остава до смъртта си.
Кулата е символ на устойчивостта на средновековната крепост, устояла на множество обсади и битки през цялата българска история.
В крепостта Царевец може да се влезе през три вохода, които могат да се видят и днес.
Главният вход е разположен на запад на хълма и е бил отбраняван от кули. Това е 5 м скален масив, в който има изкуствена пропаст за допълнително охранително действие.
Снимка: pinterest
Вторият вход е Малката (Асенова) порта на северозападната стена. Третият вход за крепостта е Френчхисарската порта в югоизточната част, която се охранявала от бойна кула.
В центъра на крепостта е разположен голям дворцов комплекс. Той включва постройки, обградени от каменен зид, има два входа и бойни кули. Включва тронна зала, църква и царски палати.
Въпреки бурното си минало, Царевец се е утвърдил като символ на национална гордост и устойчивост на българския народ. Усилията за запазване и възстановяване на крепостта гарантират, че бъдещите поколения могат да продължат да се възхищават на нейната красота и значение.
Културно значение
Царевец е не само символ на могъщество и власт, но и на културното богатство на България.
През цялата година на територията на Царевец се провеждат различни културни събития и фестивали, разкриващи богатото наследство и традиции на България. Тук се правят средновековни възстановки, провеждат се концерти и художествени изложби, които привличат гости от страната и чужбина.
Тези събития не само пазят жива връзката с миналото, но и привличат вниманието на другите държави към богатото културно наследство на България.
