Ако някой твърди, че никога не е изпитвал страх, със сигурност лъже! Няма човек, който да не се е страхувал през живота си. Страхът е нормално чувство, което възниква в отговор на определени житейски ситуации, като те могат да са както реални, така и въображаеми.
Някои от тях са способни да ни лишат комфорта и да причинят огромна болка.
Страхът може да има много измерения, да бъде изпитван в различни условия и поради разнообразни причини.
Той ни парализира, кара ни да изпадаме в шок, да се чувстваме безпомощни, сами, уязвими и може да бъде потресаващо силен. Страхът е бич, разрушава ни и разпилява сърцето ни на парченца!
Страх от отговорност и самота, любов и раздяла, бедност – възможностите са безкрайни
Но как да спрем да се страхуваме от загубата на любими хора?
За да направим това, трябва да разнищим механизма на появата на страха и да се отърсим най-напред от психологическата зависимост.
Искам, но няма да го направя
Този сценарий се развива въз основа на неосъществимо желание. Мечта в името на самата мечта – неговата невъзможност е неопровержима, освен това дава на човека известна подкрепа в живота.
Страхът от промяната е по-силен от желанието да получи нещо ново.
По-добре е да живеете във вашия малък свят и някъде дълбоко вътре в него да мечтаете за невъзможното.
Страхотно е да лежим на дивана и да не правим нищо. Но ако разчитаме на това, то как бихме могли да променим сивия си живот?
Осъзнаването, че може да живеем по различен начин, но пък ни е некомфортно да започнем да се променяме, отравя отношенията ни с всички наоколо – микроклиматът в семейството се влошава, кавгите на работното място и препирните със съседите стават все по-често.
Подобна ситуация може да бъде променена от силен шок, но най-често човек постепенно потъва до дъното, ако нещо наистина силно не успее да го разтърси из основи.
Защо ми е да се занимавам изобщо
Това е още един сценарий, базиран на страха от загуба.
Възможно е да желаете нещо толкова силно, че всички сили ще бъдат посветени на постигането на тази цел. В даден момент обаче човек се отказва от всичко.
И въпросът не е в отчаянието му и не във факта, че нищо не работи, а в това, че се страхува от успеха.
Вътре в него нещо го разяжда и му нашепва, че резултатът, който той ще постигне, няма да си струва усилията, което респективно означава, че няма нужда въобще да се опитва.
Без значение какво започва такъв човек – да изучава език, да посещава курсове по фотография или да се учи да свири на инструмент, той изоставя всичко на половин крачка, точно преди да дочака успеха си.
Не съм убеден, че ще стане
Друг пример за порочен кръг, в който човек върви през живота, обвързан завинаги със страха от загуба.
След като веднъж е имал неприятен спомен в отношенията с противоположния пол, той свиква с неуспехите.
И ако за пореден път намери потвърждение на своите предположения, те се превръщат в убеждение, че нищо добро не го чака в личната сфера – тоест, каквото и да прави, все пак всичко ще завърши с предателство, болка и провал.
И за да избегне болката от загубата на любим човек, той предпочита да не се сближава с никого, уверявайки се, че не съществува нито любов, нито истинско приятелство. Или прекъсва връзката, за да излезе първи от нея, с по-малки щети.
И така, изводът е един – страхът от загуба възниква от нежеланието да се излезе от състоянието на комфорт.
Тук възникват зависимости, любов към провала, повърхностни връзки и т.н. За щастие има изход от всеки порочен кръг, освен това той се намира на същото място като входа.
Страхът трябва да се срещне лице в лице, а за това човек трябва да познава врага си, без значение дали той реален и въображаем.
И ако в горните сценарии сте разпознали някое типично за вас поведение, то вие сте готови да предприемете най-важната стъпка към избавянето от този бич.
Ако претръпнете към страха, вие ще го победите завинаги
Какво означава това?
Претръпването е когато поради едно или друго стечение на обстоятелствата стане така, че се изправите пред най-големия си кошмар. Но в такава ситуация, при която няма мърдане.
Единствената възможност е да се страхувате неистово. Това е ужасен шок, но той е лечебен.
След подобно преживяване човек осъзнава, че може да приеме всичко, което съдбата му поднесе. Че е по-силен, отколкото си мисли.
И нищо не е толкова страшно, колкото на пръв поглед изглежда. Защото, избягвайки страха, ние демонизираме проблемите си и те ни се струват стократно по-големи, отколкото всъщност са.
Затова, нека се изправим лице в лице със страховете си и да ги победим, освобождавайки съзнанието си завинаги от това, което ни спира да се развиваме и да живеем щастливо.
