„То е любов и още нещо. Нещо, за което си струва да се живее.
Човек не може да живее за любовта, за друг човек обаче може.“
Ерих Мария Ремарк, „Трима другари“
Ах, Любов! Животът без теб е безсмислен. Защото ти придаваш смисъл на него. На нея. На мен. Животът без любов е скучен. Сив. Тъжен. Животът без любов е просто съществуване. Любовта е спасението, от което се нуждаем. Любовта няма аналог. Нито цена. Любовта е магия. Чудо. И щастие.
Любовта е всичко онова, от което се нуждаем. Най-добрият лек. Най-полезната терапия. Любовта разкрасява. Променя. Побеждава. Негативните мисли. Тъжното сърце. Депресията. Отчаянието. Любовта е сила. Смелост. Грижа. Внимание. Споделеност. Любовта е онази искра в очите ни, която заблести в мига, в който зърнем любимия човек.
Любовта е усмивката, която се появява на лицата ни, когато чуем любимия мъж да произнася сладко името ни. Любовта дава криле. Свобода. Смисъл. Любовта е сбъдната мечта. Приказката, която съществува и в реалността. Любовта е всичко онова, което ни кара да се чувстваме живи. Щастливи. Удовлетворени.
Ето някои от причините, които ни подтикват да търсим любовта и да нямаме търпение да я срещнем
Любовта ни прави щастливи
Щастие. Няма вид. Нито мирис. Не знаем как изглежда, защото всеки има различна представа за него. За някои то е скъпа кола. За други – успешна кариера. А за трети – любим човек. Любовта ни прави щастливи. Да, понякога боли от нея. Да, в някои случаи тя не завършва с красив финал. Но в крайна сметка си струва да се изживее. Защото моментите, които са между началото и края – те са безценни. Любовта ни показа какво е щастие. И най-накрая сбъдва най-съкровената ни мечта – да бъдем щастливи.
Любовта ни прави силни
Любовта ни кара да открием онази сила в самите нас, които никога не бихме предполагали, че я имаме. Тя ни дава сили да се борим с всичко в живота. И с трудностите, пред които той ни изправя, както и с мимолетните лоши моменти, които все пак оставят своя отпечатък, но благодарение на силата на любовта, той много бързо избледнява.
Любовта е способна да ни накара да направим и невъзможното. Непостижимото. Недопустимото. Любовта ни дава онази сила, от която се нуждаем и за която се молим. Но чак, когато я има любовта в живота ни, тогава се появява и тя – силата.
Любовта ни кара да вярваме
Любовта ни кара да вярваме – в красивото, в розовото, в слънцето, в звездите, в него и в нея. И най-важното – любовта ни кара да вярваме в самите нас. Най-накрая и благодарение на нея, ние гледаме на себе си по друг начин. Много по-приятен. Начин, изпълнен с любов. И нека да бъдем честни – колко от вас са се съмнявали в себе си до мига, в който не са срещнали човек, който да повярва във вас и вашите възможности? Във вашия талант, красота, качества. Права съм, нали?
Е, когато имаш спътник в живота, всичко е някак си по-лесно. Не че животът е лесен, о, той изобщо не е такъв. Но пък е хубаво да има някой, който да държи здраво ръката ти и да преминавате заедно през този път, осеян с трудности. Да знаеш, че каквото и да се случва, ти не си сама. Той е с теб. До теб. И винаги ще бъде. Някак си е друго. Много по-приятно и много по-спокойно.
Любовта ни кара да живеем, а не да съществуваме
Една много любима, много истинска причина, поради която не трябва да спираме да търсим любовта и да вярваме, че един ден и ние ще я срещнем е тя. Любовта ни кара да се чувстваме истински живи. Когато сме влюбени слънцето грее много по-силно, а светът изглежда розов в нашите очи. Да, понякога животът ни се преобръща на 180 градуса и се случват неочаквани събития, които променят и нас самите и ни показват тъжната страна на любовта.
Но въпреки това, въпреки нея, ние трябва да я усетим. Да я изпитаме. Поне за малко. Защото този, който не е обичал и не е бил обичан – не е живял истински. Понякога любовта носи емоции, които нищо друго не би те накарало да ги изпиташ. Именно и заради това тя е безценна. Незаменима. И толкова любима. На мен. На теб. На всички нас. Любовта е красива. Също като хората, които я носят в себе си. Защото тя преобразява по един особено приятен начин.