Родителите имат право да грешат, те не са богове, не са идеални създания, без слабости и грехове. Невъзможно е да си безупречен, балансиран, неуморен 24 часа в денонощието. И така родителите правят грешки – дребни или сериозни. Тогава се проклинат за това и не могат да си простят, но не забравяйте, че родителите имат право да грешат.
Съвършена мама: каква е връзката с вашите деца
4 зодии, които остават добри партньори и след появата на децата
Мъжете от тези четири зодии постоянно си мечтаят за деца
Един ден слушах изповед. Трудно е, защото разбираш: човекът те е избрал да се покае, да изповяда най-голямата си тайна. Точно теб! И трябва да оставиш мъката му да премине през теб, да намериш точните думи, да дадеш надежда. Това е двойно по-трудно, защото ти самият не си праведен. Вие също сте запознати с тези терзания на съвестта и преживявате отново всичко, от което сякаш вече сте се освободили…
Срещнахме Полина на детската площадка. Беше много приятна, спокойна, усмихната, но най-важното беше, че внимателно следеше движенията на двете си деца и не бъбреше с други майки на пейката. Това ме привлече към нея. Сигурно наистина е искала да говорим. В крайна сметка, това, което тя ми призна, няма да каже нито на съпруга, нито на майка си, а още повече на свекърва си. Не може дори да го сподели с любимата си приятелка – защото боли и се срамува. Пред близките хора не се изповядваме, тогава те винаги ще бъдат живи свидетели на вашите грехове. Пред мен, като случаен спътник, може би беше по-лесно да си излее душата.
„Все още съм много виновна пред Серьожа“, каза изведнъж Полина, кимайки с глава към петгодишния си син.
– За какво? – Не разбрах.
– Мисля, че го нараних…
– Да, но как?
– Имаше много срамен период в живота ми. Дъщеря ми току-що се появи и сякаш нещо се премести в мен. Не бях себе си.
– Депресия?
– Може би. Но това беше толкова агресивно състояние, че дори не може да наречете депресия. Бях цялата трепереща, изтощена и едно изпискване на Серьожа ми беше достатъчно, за да изпусна нервите си. От неговите капризи аз просто полудях, бях готов да изтръгна цялата душа от едно нещастно тригодишно дете.
– Викала ли си му?
– Аз го победих.
Тя го каза тихо и просто. И се почувствах неспокойна от тази зашеметяваща откровеност. Такива тайни се пазят зад седем печата и е необходима голяма смелост, за да ги извадиш на бял свят.
– Била ли си го?
– Където трябва и с каквото трябва.
– Когато беше капризен?
– Не, когато досадно хленчеше. Или не слушаше. Или когато правеше нещо забранено. Това ме вбеси безумно: в крайна сметка, той знае какво е невъзможно, но въпреки това го прави…
Полина сведе глава. Личеше, че се опитва да сдържи сълзите си.
- В този момент просто се пръснах от ярост. Не можех да спра… А той викаше: „Мамо, не ме удряй, не ме удряй, стига!“
Тя плачеше. И аз плаках с нея.
– Знам, че нямам извинение. Нямате представа колко много се мразех след тези моменти. Коя съм аз, кой ми даде право да вдигам ръка на дете, което е по-слабо от мен, което не може да се защити? Коя съм аз след това?
Тя ме погледна изпитателно, сякаш чакаше да отговоря. И не знаех какво да кажа. Лесно е да осъдиш майка, която удря дете. Толкова е лесно да осъдиш човек за явно престъпление. Но покаянието, искрено, болезнено, не дава ли право на прошка? Наистина ли е необходимо да продължим да живеем със свито сърце и чувство за вина дори след признаване на грешката и разкаяние?
– И колко време продължи? – Попитах.
– Шест месеца. Може би малко по-малко. Не всеки ден, разбира се. Няколко пъти месечно се случваше.
– И тогава?
„Тогава разбрах, че ако не спра, ще загубя сина си. Той започна да се страхува от мен. Никакви целувки и прегръдки не биха разтворили този страх. Ще направи нещо и ще изтича до мен: „Мамо, само не псувай!“ Беше го страх да ме попита още веднъж за нещо. Веднъж го повиках на вечеря и излязох от кухнята. Идвам, тихо седнах над чинията. Питам го: „Защо не ядеш?“. „Не ми даде лъжица“, каза той. Едва не извиках. И тогава си обещах, че никога повече няма да нараня момчето си.“
Тя млъкна. Погледнах Серьожа, който се люлееше на люлка и радостно викаше: „Мамо, виж, аз летя-у-у-у”. Смешно малко момче с дълги мигли и трапчинки по бузите. Не побойник и не боец. Такова ентусиазирано дете, което е смешно да се грижи за двегодишната си сестра и е безумно привързано към майка си. Защо си мисли, че го е наранила?
„Не всички сме безгрешни“, отговорих най-накрая. – Но ти и Серьожа се обичате толкова много. Той ти е простил отдавна. Знам, че е много трудно да спреш да се обвиняваш. И това е невъзможно да се забрави. Но трябва да обърнем страницата и да продължим напред. Невъзможно е случилото се да окаже натиск върху връзката ви, да я засенчи. Със сигурност, Серьожа вече е забравил всички лоши неща, психиката на детето, знаете, е много гъвкава.“
– Да, да, разбирам – прошепна Полина, – но знаеш ли какво е страшното?
– Какво?
– Когато направя някакво рязко движение, той инстинктивно се покрива с ръце. Той помни! Тялото му помни как е бил бит. И си спомням виковете му „мамо, не ме удряй“ все още са в ушите ми…
По бузите й се стичаха сълзи.
– Ира, как да живея с това?
Още един въпросителен поглед. Отново не знам какво да кажа. Полина толкова дълго носеше този товар в себе си и страдаше. И сега, като говори, тя очаква, че ще й стане по-лесно, че ще й помогна, ще й кажа как да живее.
Разбирам я толкова добре. Самата аз помня всички несправедливости, които си позволих по отношение на децата. Спомням си това чувство на отчаяние и самоомраза. За това, че бях слаба, безполезна, за това, че можеше да се сдържа, тя също можеше! Но не го направи.
Исках да прегърна Полина, да й предам съчувствието си с докосване, да покажа, че споделям болката й:
– Трябва да си простиш. Просто трябва да простиш. Ние сме щедри към другите хора, защо тогава сме толкова строги към себе си? Всеки може да греши. Основното е да не повтаряш грешките си. Прости си, не живей с миналото.
Прегърнах я отново. За първи път в целия разговор Полина се усмихна:
– Ще опитам.
Скоро се преместихме в нов апартамент. Никога повече не видях Полина, но и не я забравих…
Как да подредим играчките на децата си?
9 практични решения за детска стая
