С Игнажден започва началото на Новата година и коледните празници. На 20 декември започва преходът от старата към Новата година. На този ден почитаме Свети Игнатий Богоносец – един от учениците на свети апостол Йоан Богослов. Поради огромната си любов към Бога, той се нарича Богоносец.
Голям празник е Игнажден, когато молим Свети Игнатий Богоносец за благоденствие, мир и спасение.
Празниците на българите светят като искрици и носят светлината през годините. Те пазят бащиното огнище и палят силен огън, с който топлят сърцата на потомците си.
Игнажден е свързан с много народни обреди, гадаене и предсказания в България. От този ден се счита, че са започнали родилните мъки на Богородица. На този ден се гадае и предсказва каква ще бъде цялата година.
Легенда
В Евангелието се разказва как до Христос се приближило едно детенце и седнало до него. Той го прегърнал и казал: „Който се смири като това детенце, той е по-голям в небесното царство; и който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема“ (Мат. 18:4-5).
Това детенце било Свети Игнатий Богоносец, който е ръкоположен за Антиохийски епископ.
Ето какви са традиции и обичаи на Игнажден:
Молитва към Свети Игнатий Богоносец
Свети свещеномъчениче Игнатие, прекланяме се пред твоя мъченически подвиг, защото ти наистина си носил Бога в сърцето си, за да се проявиш като Спасителя Христа. Още като малък ти си бил щастливото дете, което Христос прегърнал и посочил на околните за образец с думите: „Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като това дете, няма да влезете в Царството небесно“ (Мат. 18:2).
Ето, тук пред твоя свят образ, свети Игнатие, са преклонили колене Божиите раби (имената) с надежда за твоето молитвено ходатайство. Помогни ни да се изградим духовно в детска чистота и невинност, да запазим вярата и послушанието в небесния наш Отец, да се обичаме един друг, да бъдем послушни на гласа на светата Църква и нейните пастири, да прощаваме греховете на другите и Господ да прости нашите. Запази ни от зли човеци и изпроси от Бога Неговото благословение на нашия труд. Нека всяка наша стъпка в предстоящата нова година бъде принос към общото добруване, семейна радост и лично спасение. Амин! (Източник: https://pravoslavenhram.com/).
Традиции и обичаи на Игнажден
Полазник, Полазовден
Най-разпространен на този ден- Игнажден е обичаят „полазване“. Първият гостенин на къщата на Игнажден, влизал вкъщи, вземал тресчица, пускал в огнището и благославял стопаните с думите: „Колкото искрици в огнището, толкоз берекет през годината!“ Всички отговаряли с „Амин“. После гостът в дома разчупвал голям кравай над трапезата, вземал с лъжица от свареното жито, хвърлял нависоко и благославял за здраве и берекет. Колкото по-богат бил полазникът, толкова по-богати щели да бъдат стопаните. Ако полазникът е добър човек, то в къшата през цялата година ще има благоденствие и късмет.
Къщата
Стопанката правела кръг на двора с пояса на мъжа и в кръга захранвала пиленцата, за да не ходят по чужди дворове.
Жените внимавали кокошките да снасят в своите полози, защото яйцата като символ на света, трябвало да останат в дома.
На този ден всички се пазят нищо да не се изнася от дома, да не се дава на заем, за да е „пълно“ през цялата година. Добре е да имате и парички в джоба.
Сутринта на Игнажден стопанките започват да месят колаци и чакат „гостенина“. Ергените , които ще коледуват се събират и започват да се приготвят за обичая „коледуване“. За първи път на този ден се пеят коледни песни.
Поверия и обичаи
От Игнажден до Богоявление са така наречените Мръсни дни, когато си отива всичко старо и посреща новото.
На този ден младите девойки гадаят за кого ще се омъжат. Ритуалът е младото момиче да отиде до дръвника, да се посипе с ечемик и да нарича: „Който ми е на късмет, да дойде да се женим!“. После взема трески и ечемика и влиза в къщата. Оставя треските в огнището, а ечемикът слага под възглавницата. Според гадаенето, когото сънува през нощта, за него ще се омъжи.
Младите булки, които не са родили, не трябва да работят, за да мине леко раждането.
В някои краища на България (Разградско, Русенско) се спазва обичаят Вардене на квас.
Преди празника, жени се събират и обърнати с гръб, замесват тесто, в което има магически билки. Дванадесет дни омъжена жена пази тестото вечер, а другите извиват хоро. Последната сутрин квасът се поделя между стопанките и те го отнасят, като вярват, че той защитава от зли сили, болести и магии.
На този ден не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол, – за да “не излезе берекетът”. Не се иска и не се дава нищо на заем.
Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече.
Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.
Не се вари боб, за да не бие градушка.
Не се пере, за да не налети болест.
Не е добре, ако дете се зачене на Игнажден, защото може да се роди с недъг.
От Игнажден до Ивановден не се прави помен на починал.
Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно. Това е свързано с вярата, че от Игнажден започват родилните мъки на Богородица, затова тези дни се наричат още и Мъченици.
Празнична трапеза
Трапезата на Игнажден е с постни ястия. Приготвят се пита с мая, кравайчета(колаци), варена царевица, ошав, жито, орехи, зеле, туршия с пипер, картофи с ориз, ястия с булгур.
Рецепта за варено жито
Варено жито е лесно и вкусно, приготвя се бързо и се добавя пудра захар за аромат.
Необходими продукти:
½ кг жито
1 чаша смлени орехи
½ кг смлени бисквити
1 лъжица лимонова кора
1 чаша пудра захар
Начин на приготвяне:
Първо
Първо подготовете житото, накиснете в хладка вода с щипка сол за 1-2 часа или през нощта.
Второ
Добре накиснатото жито поставете в тенджера и варете във вода, която е 1-2 пръста над него. Варете на на слаб огън за около 10-15 минути, докато омекне. Разбърквайте внимателно няколко пъти.
Трето
След като го сварите, отцедете житото, изсипете и разстелете върху памучна кърпа. Така ще се отцеди и изстине.
Четвърто
През това време настържете лимоновата кора, смелете орехите и натрошете бисквитите. Може да използвате вместо тях галета. изстиналото жито изсипете в голям съд, разбъркайте с другите съставки.
Пето
Поставете житото в подходящи чашки или купички, поръсете обилно с пудра захар.
Въпреки че трапезата е постна, всяка домакиня меси колачета за всеки член на семейството и питки, които се раздават на съседи и роднини за здравето на домашния добитък (обичаят е бил разпространен най-вече в Родопите, където наричат деня „хайвански празник”). Приготвят се сърми, варят се жито и царевица, които се консумират заедно, за да има разбирателство между хората; не се готви боб, за да няма градушки през лятото; омесва се обреден хляб, който стопанинът разчупва и раздава на всички в къщи – на който се падне най-голямото парче, той ще е най-късметлия през годината.
Извършват се най-различни гадания и ритуали, с елементи на имитативна магия: домакинята нарича по един-два ореха на всеки член на семейството и ги пазят до Бъдни вечер, когато ги разчупват и по тяхната цялост и здравина гадаят за здраве; момите посипват дръвника с ечемик, после събират зърната заедно с треските, преброяват ги (ако са четен брой им предстои скорошна женитба), слагат ги под възглавницата си, за да сънуват бъдещия си съпруг; бабата тегли децата за ушите – за да растат по-бързо и ги сурвака за здраве още докато спят; жените оставят вретената и хурките пълни, в противен случай ще се измътват запъртъци от кокошите яйца; заграждат кокошките с червен пояс или въже и ги захранват с варена царевица, за да не се пилеят извън къщи; в обора се хвърлят кестени, за да скачат агънцата като тях.
Коледари
На този ден никой не бива да влиза у дома с празни ръце; да изнася нещо (най-вече жар или сол) или да дава назаем – за да не се разпилява богатството на семейството. На Игнажден се коли прасето, а коледарите си избират цар и вече могат да пеят песните си.
Най-важен е първият гост, който прекрачи прага на дома. Наричат го полазник и по неговия характер гадаят за настъпващата година – ако човекът е здрав, весел, добър стопанин и добронамерен – годината ще е богата. Гостът влиза в дома, винаги носи нещо в ръце (трески и съчки), отива най-напред при огнището, където ги оставя на купчина и с действията си имитира мътене – пожелание за богат приплод на домашните птици. След това разравя огъня и благославя: „Колкото искрици в огъня, толкова… изброява отглежданите домашни животни)”. Домакинята може да му подаде сито, пълно със семена, и да го накара символично да ги засее. Полазникът е богато гощаван и даряван с риза или кърпа. Ако благословията му е ефективна, той е канен и на следващата година.
Вярвайки, че от този ден започват Мъченици – дните на родилните мъки на света Богородица, бременните и нераждали жени не извършват домашни работи.
Именници са: Игнат, Игната, Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон, Ига, Игнатка, Игне, Искра, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Оги, Огнемир, Огнемира, Светла
