За никого не е тайна, че ерата на дигиталните технологии промени завинаги човека и неговата представа за живота и любовта. Да, факт е, че Интернет допринесе много за обогатяването на културата на всяко едно общество, както и за възможността да общуваш с хора, които живеят на другия край на света.
Интернет ни дава достъп до много неща, за които преди неговата поява, дори не сме чували. Социалните медии и мрежи са местата, където всеки един от нас може да изрази свободно мнението си, да се превърне в звезда или просто да разпуска и да се забавлява, като прекарва време там. Но това води до пристрастяване, а нито едно такова не е полезно за нас.
С навлизането на онлайн платформите за комуникация като Фейсбук, Инстаграм, Туитър, както и много сайтове за запознанства, любовните отношения между хората и тяхната представа се промениха.
За съжаление недостатъците от тези екстри са много повече от предимствата им.
За никого не е тайна, че благодарение на тези платформи, много хора откриха сродната си душа.
Но и много хора загубиха своята такава.
Този тип социални мрежи са като море, което е пълно с най-различни видове риби. В тях можем да общуваме и да гледаме всеки, който си поискаме. А за никого не е тайна, че мъжкото сърце е толкова слабо и не би устояло на изкушенията, които предлага онлайн пространството.
Отношенията днес, никога няма да бъдат като онези в миналото. Онези, които нашите баби и дядовци са имали. Онази любов. Вярност. Преданост. Уважение към другия.
Днес мъжете си казват така: „колкото повече, толкова по-добре“. И започват да вярват в тези думи и да изграждат своя идеал за отношения. Идеал, в който качеството няма значение. Важно е количеството. И колкото по-голямо е то, толкова по-готин и модерен си, според съвременните представи.
Отношения, които са определени като напълно нормални. Тези, които не траят дълго, защото срокът на годност бързо преминава. Или по-скоро срокът на интерес.
Колко дълго може един мъж да задържи интереса си към една жена? Дали ще имаме късмета и нашето поколение един ден да празнува сребърна, златна и дори диамантена сватба?
„Новото модерно“ всъщност погубва живота ни. „Новото модерно“, което се приема за напълно нормално. Става пример за подражание и всеки, който отказва да го приеме, се смята за абориген или представител от Праисторическата епоха.
Повечето хора не осъзнават проблема, пред който е изправено съвременното общество. Да, светът се развива. Както и технологиите. Но това не означава, че трябва да приемаме всичко, което ни се предлага и налага, защото така е модерно. Понякога това, което се счита за тренд, не е красиво, напротив.
Не е красиво поведението на мъжете, които са легнали в леглото до съпругата си, която спи и разглеждат профилите на други жени, фантазирайки си за тях.
Не е нормално да каниш на среща едновременно няколко момичета и да не ти пука за това, че някоя от тях може наистина да те харесва и да я нараниш.
Не е нормално да харесваш снимките на всяка една, а в същото време профилът ти да е изпълнен с общи фотоси с приятелката ти.
И после се питаш къде е любовта? И защо не може да я срещнеш.
Любовта я има. Тук е. Сред нас. Тя си е съвсем същата, каквато е била през миналия век или през по-миналия.
Ние сме тези, които сме различни. Ние сме тези, които не може да я видим. Заслепени сме от изкривената представа за нея. Защото сме жертви на „новото модерно“.
„Новото модерно“, което съсипва живота ни, а дори не осъзнаваме това.
Напротив, дори участваме в него. В този коварен, затворен кръг, от който не може да излезеш.
Защото така е наложено. Ние сами си го наложихме.
Сами избрахме да живеем според правилата на виртуалния свят. И да съществуваме за него. Да снимаме всичко, което правим и да бързаме да го споделим с хора, които дори не харесваме.
Новото модерно е тъжно. И не е красиво.
Харесванията на снимките ти определят красотата ти.
А последователите твоята „вървежност“.
Животът някога беше щастлив. Преди навлизането на социалните мрежи, които ни белязаха завинаги.
И няма връщане назад.
Реалността е изкривена.
Виртуалността е модерна.
И само тя и единствено тя е от значение.
Защото я приемаме за реалност.
Която всъщност не е.
Колко изкривени сме ние, хората.
