В модерните времена, в които живеем, на немалко хора мисълта, че ще бъдат само с един човек за цял живот, им се струва непосилна, независимо колко го обичат. Тогава някои от тях прибягват до варианта на отворените връзки. За целта и двамата партньори трябва да са съгласни с това и да очертаят какво е допустимо и какво не.
Отворените връзки обаче не са подходящи за всеки, защото те могат да причинят болка на някой от двамата и отношенията да се влошат още повече. Ето някои примери за това кога трябва да избягвате този тип отношения с половинката си:
След изневяра.
Едно от най-лошите неща, които можете да направите, ако партньорът ви е изневерил и въпреки това не искате да се разделяте с него, е незабавно да отворите връзката си. И двамата се нуждаете от време, за да преодолеете случилото се, преди да включите още някой в сметките. Освен това, когато сте наранени от половинката си, вероятно ще искате по някакъв начин да му покажете, че не само той е способен да има отношения с други хора. В яда си може да направите нещо, за което после да съжалявате.
Всички взаимоотношения, дори и отворените, изискват доверие, знания, съгласие и емоционални усилия. Изневярата нарушава доверието. Отварянето на връзката, когато е настъпила такава травма, не е невъзможно, но и не подготвя никого за успех.
Ако връзката ви вече върви към разпад.
Отварянето на връзка в отчаян опит да се предотврати раздялата не е добра идея. Без силните и здрави отношения, които са необходими, за да може една отворена връзка да работи, липсата на моногамия може просто да ви тласне над пропастта на раздялата. Хората, които опитват отворена връзка като последно усилие да я избегнат, се доближават още повече до нея. Те нямат силна връзка, но искат да продължават да са заедно, било то заради децата, страха от това, което семейството им ще каже, притеснението да не наранят партньора си, мнението на обществото и куп други причини. Отворената връзка може да изглежда като перфектния компромис в тези случаи, но няма да заздрави отношенията.
Единият или и двамата са прекалено ревниви.
Погрешно е схващането, че хората в успешни отворени връзки никога не изпитват ревност. Разликата е, че имат някакви граници и се опитват да се справят с нея по здравословен начин. Нищо от това не е възможно честност, доверие и комуникация. Партньорите трябва да могат да се изслушват един друг, да съобщават своите желания и нужди на партньора си и да поемат отговорност за своите действия.
