Месни и Сирни Заговезни се празнуват преди Великден. Те са свързани с много обредни ритуали. С тях започва подготовка за Велките пости, които са най-дългите (седем седмици) и приключват на Великден. Коледните пости са 40 дни, а преди големите празници на светци и Богородица, постите са двуседмични.
Думата „заговезни“ идва от заговявам, което означава, че започваш да постиш. Месни Заговезни се празнува осем седмици преди Великден и на трапезата се слага предимно месо. Следващата седмица е Сирни Заговезни и се ядат кисело мляко, сирене, масло, яйца. Седмицата между Месни и Сирни Заговезни се нарича Сирница (Масленица) и е подготовка за Великия пост.
Това е времето, когато младите могат да се събират, да играят хоро, да пеят. След това следва хранителен и духовен пост до Великден (Пасха).
МЕСНИ ЗАГОВЕЗНИ (Неделя Месопустна)
ПРОШКИ-СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ-НЕДЕЛЯ СИРОПУСТНА
Ето какви са традиции и обичаи на Месни и Сирни Заговезни:
Традиции и обичаи
На Месни и Сирни Заговезни се празнува за здраве и берекет. По време на Сирница се приключва с всички сватби. Красив обичай е връзването на люлки, на които младите се люлеят за здраве. Също така през тези дни се палят огньове и се прескачат за здраве. Около огъня се играят хора и се пеят песни. Този празник се нарича Поклади, Сиропусна Неделя.
Друг популярен обичай е хвърляне на стрели, въртене на обръчи с наричане за здраве и дълголетие. Момците изстрелват запалени стрели в двора на момата, която са избрали. Домакините стоят до късно през нощта, за да опазят двора от пожар. Момата събира стрелите и е много горда пред приятелките си, ако има много стрели.
Наричания на Сирница:
„Олалия-лия, попска климия. На ти дядо попе стрелата – дай ми момата!
Преди да се приберат, младите искат прошка от старите, а в къщи стопанката прекадява трапезата и всички вземат прошка.
Трапезата
На трапезата на Заговезни се слага баница, яйца, кисело мляко, жито, бяла халва, обредна пита.
На Сирни заговезни е познат ритуалът „хамкане“ – на конец се завързва и спуска от тавана парче халва или яйце. Бащата залюлава конеца в кръг и всеки член на семейството се опитва да захапе халвата, без да докосва с ръце. Който успее да докосне с уста или да захапе халвата, ще има благоденствие и дълъг живот.
Снимка: https://www.freepik.com/
Общият смисъл на обредността по време на Сирница цели магически да влияе върху плодородието, реколтата и да се продължи родовият ритъм.
Цикълът на живота е закодиран в обредите на Сирница, с която се подготвяме за Великия пост.
На този ден се заговява с продукти от животински произход като сирене, масло, яйца
В някои райони В България се правят кукерски игри. Това е обичай, в който млади мъже се предрешват и носят специално направени маски. Кукерите обикалят домовете и наричат за здраве, плодородие и благоденствие. Стопаните им дават хлебчета, пари, яйца. Разиграват се комични ситуации от живота. Кукерските игри са винаги след Сирни Заговезни в понеделник.
Както зимата и пролетта в природата, така и обичаите на Сирни Заговезни напомнят за временно загиване и възраждане. През зимата житото е в земята, а през пролетта зърното покълва.
Месни и Сирни Заговезни
Месни заговезни е християнски подвижен празник, който празнуваме в неделя. В този ден преди Великия пост за последно се яде месо. На обредната трапеза се слагат месни ястия и се заговява с месо.
Сирни Заговезни се пада винаги седем седмици преди Великден. Той е един от най-очакваните празници от българите. Нарича се Сирница, Прошки, Поклади, Олалия. Сирница включва много обреди за здраве, плодородие, благополучие.
