Има една красива мисъл, която гласеше, че ако на двама души им е писано да бъдат заедно, те сами ще открият пътя си един към друг.
И това е много правилно. Когато един човек иска да бъде с теб, той ще е до теб. Точно в този момент. Тук и сега. Ако в момента човека, за когото си мислиш го няма и си сама – този човек не иска да бъде с теб. Още ли го чакаш? Може и да звучи грубо, но истината понякога е такава. Достатъчно време сме се самозалъгвали и задоволявали със сладникави лъжи, които ужасно горчат, когато срокът на годност им премине.
Любовта винаги си личи. Лесно се разпознава. Тя е в малките неща. Тя се крие в „гладна ли си“, „студено ли ти е“, „обади се, когато пристигнеш“. В спонтанните целувки и случайните разговори. В това някой да те попита как си, но без да иска услуга след това от теб. Любовта винаги се забелязва, когато я има. Както и когато тя отсъства.
Но не може да се сърдим на някой, че той не ни обича. Любов насила не става. И понякога, каквото и да направим за един човек, не може да го накараме да се влюби в нас. Да, иска ни се повече от всичко да е така, но уви. В живота често не получаваме това, което най-силно искаме. Казват, че уж е за наше добро. И че понякога не знаем от какъв по-лош късмет ни е спасил лошият ни късмет. Но дали е така наистина? Дали това не са думи, които служат само и единствено за утеха?
Защо този, в който сме така силно влюбени, не иска да бъде с нас? Когато може да му предложим безрезервната си любов? Кой нормален би се отказал от нея? Може би този, който не я иска. Нито нея, нито пък нас. Казват, един човек не може да има всичко, защото няма къде да го сложи. Но не е така. Вярно е, че пълно щастие не съществува, но понякога, когато само едно единствено нещо е способно да ни направи щастливи, тогава защо не може да го получим?
Може би, за да ни докаже животът, че и без него можем и всъщност не ни е толкова нужно, колкото ние си мислим, че е или? Има толкова много въпроси без отговор. Толкова много мисли, които са мъчителни за нас. Факт е, че колкото повече се фокусираме и искаме да получим дадено нещо, то толкова повече се отдалечава от нас. Всички знаем известната фраза, че ще получим всичко, което искаме тогава, когато спрем да го искаме. Но в такъв случай защо ни е след това? Вярно е, че не може да имаме всичко на този свят, но пък може да имаме поне това, което ще ни направи щастливи?
Любовта е странна. Има хора, които я срещат и остават с нея завинаги. Има и такива, които цял живот мечтаят за нея, но тя никога не идва при тях. Защо? Всеки един човек на тази земя заслужава да се влюби. Заслужава да изпитва това прекрасно чувство. Вярно е, че понякога много боли. Но живял ли си истински ако никога не си изпитал любов?
Любовта идва. Но не, когато ние искаме. А когато тя реши, че вече сме достатъчно готови за нея. Но нима има подходящ момент за нея? Всъщност тя никога не пита, а просто връхлита и те отнася. И ако имаш достатъчно късмет, ще останеш цял след нея. Ако ли не – то тогава ще събираш парченцата от сърцето си цял живот и пак няма да стане цяло.
Защото това е любовта. Понякога е добра. Понякога е лоша. Но винаги красива. И винаги си заслужава. Защото тя ни кара да се чувстваме живи и истински. Стига да е споделена разбира се. Останалата е гадна. Много. Защото всички знаем, че любов насила не става. Колкото и да ни се иска. Тази любов винаги ще боли.
Тази статия е защитена от Digiprove © 2022 Happy Woman BG
