Любовта е онази магия, до която всички искаме да се докоснем. Колкото и да отричаме нейната значимост, тя е тази, която има най-голямо значение. Без нея животът ни е сив и монотонен. Любовта придава цвят. И смисъл. Любовта е всичко, от което се нуждаем. И което искаме. Защото светът е толкова по-красив, когато е изпълнен с любов. Ах, любов!
Представяме ви някои от най-докосващите цитати от любими книги, написани от велики автори.
– Една неистова любов, обсебване, зараза на душата, от която никъде не можеш да се скриеш, от която никога не можеш да избягаш. Любов по-страшна от страха, по-жива от живота. Няма думи, свещи, комплименти. Няма тела. Нито цветя и усмивки. Няма аз и ти, ние двамата. Любов, в която аз съм ти. – Емили Бронте, „Брулени хълмове“
– С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт – смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света. – Джон Стайнбек, „На изток от Рая“
– Всяка истинска любов и приятелство са разказ за неочаквано преобразяване. Ако преди да обикнем и след като сме обичали, сме същите, значи не сме обичали достатъчно. – Елиф Шафак, „Любов“
– Ако ти можеш да преживееш и един ден без да разбереш как съм и какво правя, значи можеш и всички останали дни! – Лев Толстой, „Анна Каренина“
– Не – прекъсна я бързо той. – Не почвай отново. Приятелството! Зеленчукова градина върху лавата на мъртвите чувства. Не! Не бива да правим това. Ние не бива. То подхожда само на мимолетни любовни приключения. Дори и това е противно. Любовта не трябва да се осквернява с приятелство. Краят си е край. – Ерих Мария Ремарк, „Триумфалната арка“
– Любовта връхлита внезапно и те завладява, преди да си успял да я осъзнаеш, а после вече не можеш да направиш нищо. Само да се влюбиш и вече си погубена, както и да се развият оттук нататък нещата. Поне така пише в книгите. – Маргарет Атууд, „Слепият убиец“
– Напомни му, че слабите никога няма да влязат в царството на любовта, защото то е безмилостно и алчно царство, и че жените се отдават само на решителните мъже, защото им вдъхват тъй жадуваната увереност, с която да се изправят пред живота. – Габриел Гарсия Маркес, „Любов по време на холера“
– Питаш всичките си познати: „Колко време отнема обичайно да го преодолееш?“. Има много формули. По една година за всяка година заедно. По две години за всяка година заедно. Въпрос на воля е: в деня, когато решиш, че е приключено, вече е приключено. Никога няма да го преодолееш. – „Ето така я губиш“, Джуно Диас
– „Запомни как ме обичаш – беше прошепнала тя. – Не искам от теб да ме обичаш винаги така, но искам да си спомняш. Някъде в мен винаги ще се крие жената, която съм тази вечер.” – „Нежна е нощта“, Франсис Скот Фицджералд
- „Любовта не винаги е красива, Тейт. Понякога прекарваш целия си живот в опити да я промениш. Да я промениш в нещо по-добро. И тогава без да осъзнаеш, се оказва отново в стартова позиция със сърце, изгубено някъде по пътя.“ – „Жестока любов“, Колийн Хувър
„- Аз лесно бих простила неговата гордост,ако той не беше засегнал моята.“ – „Гордост и предразсъдъци“, Джейн Остин
Тази статия е защитена от Digiprove © 2022 Happy Woman BG
