Лазаровден е един от най-красивите празници в народната традиция заедно с Цветница-Връбница. Той заема важно място в народната традиция, защото хората изразяват силното си желание да въздействат положително на живота. В обичаите на Лазаровден се откриват следи от езическите традиции на траките и прабългарите, които са свързани с възраждането на природата.
Народна повеля гласи, че Лазар е заповедник на горите и шумаците. Той чисти и треби горите, за да правят хората ниви. Лазар има в ръцете си балтия (брадва), с която сече гората, шумака и прави орници. Ето защо този ден се казва още и Лазар.
Лазар от древноеврейски произход означава “Бог помага”. Името е символ на здраве и дълголетие.
През април месец природата се събужда за нов живот след мразовитата зима и настъпва пролетта.
Имен ден празнуват Лазар, Калина, Божура, Виолета, Върбан, Цветан, Камлия, Невена, Маргарита, Лиляна, Явор.
Ето какви са традиции и обичаи на Лазаровден:
В народната традиция Лазаровден е ден на нивите, горите, пасищата и възкресението на Лазар.
Най-важен момент е обичаят „лазаруване“. На този ден момичетата обикалят по къщите на групи по десет и във всеки дом изпълняват обредни песни за всеки от семейството, пожелавайки здраве, плодородие и берекет с думите:
А бре Бое, бело Бое,
тука ли си, дома ли си?
Я отваряй равни двори,
равни двори, чимшир порти,
да улезнат лазарици.
– Бог помага, равни двори!
– Дал Бог добро, лазарици!
Стопаните им раздават от парчета от погачата с мед и плодове, за да има берекет. На момите даряват яйца или пари.
Лазарките обикалят и засетите ниви, където също изпълняват песен-пожелание:
Къде ние заминале,
родило се, преродило,
та на земня натегнало:
от два класа кутел жито,
от два грозда бъчва вино.
В Лазаруване се включват само девойки между осем и осемнадесет години. Лазаруване е обичай, в който момите са взаимно свързани с обредни действия, обредно облекло, обредни песни и танци. Това помага за тяхната социализация и така те получават право да встъпват в брак.
На площада на селото лазарките изиграват ритуално хоро, наречено буенец (буенек), хванати в непрекъснато, дълго, разтворено хоро. На хорото се хващат само девойки и се подреждат по възраст или по ръст. Най-възрастната мома или най-високото момиче е начело (боеница). Тя държи в ръцете си тояга, а тези които са по-големи по вързаст, са облечени в невестински дрехи.
В някои места в България, следобеда лазарките се събират за друг обичай – „надпяване на пръстените“.
Преди ритуала, момите оставят предварително в едно менче различни предмети – гривна, пръстен, гердан или цветна китка. Менчето се оставя през нощта под цъфнало дърво. Специално подготвена мома вади един по един нишаните и казва коя мома за какъв момък ще се омъжи. На следващия ден още вечерта се омесват обредни хлябове, под формата на човешки фигури – куклите. На Лазаровден празнуват и именниците с имена на цветя и дървета.
Всички традиции и обичаи, ритуалното обикаляне на домовете, наричанията и песните, изпълнени с благопожелания, изразяват една вербална магия за щастие и берекет.
Обредното хоро е несключено хоро и се води от „бояница“, позната като кумица или кръстница. Девойките избират най-уважаваната мома в селото за кумица. Тя има важна роля, защото по време на хорото в двора на стопаните, тя отива при стопанаката и мята кърпа на дясното и рамо, като очаква дарове – яйца, ошав, орехи, дребни монети. Във всеки дом се пеят различни песни, които са много разнообразни.
Песните са за дома, за стопанката, за децата, за ерген, за мома и всички възхваляват любовта, семейството и женитбата, плодородието и живота.
След Лазаруване, всички отиват до реката и правят „разкумичване“ – всяка лазарка пуска венеца си във водата и гледат кой венец ще е пръв – тази мома ще се омъжи първа през годината.
Обредната храна и символите на пролетта
Типични за Лазаровден са обредните хлябове – с красиви украси от тесто под формата на цветя, птици или кръстове. Те се носят в църква за освещаване или се подаряват на лазарките. Венците от върба, които момичетата сплитат, се запазват през цялата година – като символ на здраве и защита.
Въпреки че празникът има религиозни корени, неговата народна форма често надделява – и до днес той остава жив мост между християнството и езическите представи за прераждането на природата.
Какво не трябва да се прави на Лазаровден?
Тъй като Лазарова събота се празнува по време на Великия пост, не трябва да се организират големи тържества. Освен това на този ден е забранено:
- да се празнуват сватби и рождени дни;
- да се пазарува и да се правят големи покупки;
- да се пият силни алкохолни напитки;
- да се заклевате.
Религиозно значение
Свети Лазар е ученик на Исус Христос. Четири дни след смъртта на Лазар, той е възкресен. Бог казва „Лазаре, излез вън!“. Лазар се съживява и излиза от гробницата си. Чудото на Лазаровото възкресение предизвиква непоносимо негодувание в първосвещениците и фарисеите.
Така Лазаровото възкресение става непосредствен повод за смъртната присъда на Исус Христос. Затова именно от този ден започва Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).
Лазарова молитва за дъжд
Лазар се вози
на златни колца,
низ село ходи,
богу се моли:
– Я дай ми, боже,
ситен ми дъждец,
ситен ми дъждец,
роса да роси;
роса да роси,
трева да никне,
паун да пасе,
паун да пасе,
пера да хвърга,
пера да хвърга,
моми да берат,
моми и невести,
венци да вият…
Лазарова песен на орача
Всичко е мило и драго,
като се е пролет пукнала,
всичко излезло на поле:
Сиви говеда в гората,
врани коньеве в полето,
на хилядници овчици
и на стотини козици.
Всичко е живо и здраво,
всичко на паша тръгнало.
Орачът ми оре в полето
полските черни угари,
полските цели целини.
Оратни му вола ангели,
ралото му стратурково,
жеглите му босилково.
Босилек много мирише,
та всичко живо събуди.
Всичките божи гадинки,
всичките по него тръгнали,
всичките се Богу молеха:
– Я чуй ни, Боже, молбата,
Я дай ни, Боже, подари:
на всички здраве и живот,
орачу добър берекет!
Интересни факти
Лазаруването е обред на инициация, чрез който момичетата преминават в нов житейски етап – готовността им за брак. Според българските вярвания, девойка, която не е лазарувала, няма да се омъжи. В миналото на Лазаровден момците са искали ръката на любимата си, а се е вярвало, че мома, която не е участвала в лазаруване, ще бъде „залюбена от змей“.
Този обичай може да се определи като женския еквивалент на коледуването – лазарките обикалят къщите в селото, пеят обредни песни и отправят благословии за здраве, щастие и плодородие. Подготовката за лазаруването започва още от средата на Великия пост. Тогава момичетата се събират в дома на по-възрастна и опитна жена, където разучават специалните лазарски песни.
Даровете, които получават от стопаните на домовете, най-често са сурови яйца – символи на здраве, дълголетие и безсмъртие на душата. Вярва се, че с тях могат да се развалят зли магии и да се предскаже бъдещето.
Съществува и поверие, че домът, в който са пели лазарки, ще бъде дарен със здраве и изобилие през идната година. Специфичните песни се изпълняват само на този ден – в противен случай, вярвали хората, ще падне градушка.
В някои региони, особено в Източна България, се изпълнява и обичаят буенек – танц и песен, при които момичета представят ритуална сватба, изобразявайки младоженец и булка.
Заключение
Лазаровден е не просто празник от календара – той е живо свидетелство за дълбоката връзка между човека и природата, между християнската вяра и езическите корени, между миналото и настоящето. Това е ден, в който се преплитат обреди, символика, музика, танци и колективна памет, които от векове оформят културната идентичност на българина. През песните на лазарките, през даровете от домакините и ритуалните хлябове, прозира стремежът към хармония със света – както духовна, така и земна.
Обичаят лазаруване не е просто празнично шествие – той представлява ритуално преминаване от детството към зрелостта, важен етап в живота на младите девойки, които чрез участието си се подготвят да поемат своята бъдеща роля в обществото. Този ритуал е израз на колективната мъдрост и ценностите на една общност, в която взаимопомощта, уважението към природата и желанието за плодородие и благоденствие са на първо място.
С времето някои от тези обичаи може да се променят или загубят, но Лазаровден продължава да се чества в различни кътчета на България, пазейки духа на народната традиция жив. Всяка песен, всяка китка върба, всяко венче, пуснато в реката, ни напомня за едно време, в което празникът е бил мост между поколенията, между реалното и магичното, между обикновения делник и свещеното.
Съхраняването и предаването на тези традиции е не само културна отговорност, но и начин да се почувстваме по-свързани със своите корени и да вдъхнем нов живот на духовното ни наследство. Лазаровден ни приканва да отворим сърцата си за пролетта, за възраждането и за надеждата – все така нужни и днес, както и преди стотици години.
Днес, в едно време на дигитални срещи и забързано ежедневие, обичаите като лазаруването ни напомнят за стойността на общността, за магията на личния жест и за силата на традицията. Всеки ритуал – от хвърлянето на венците във водата до песента за домакина – носи послание: че за да имаме бъдеще, трябва да уважаваме своето минало.
Присъедини се към нашата общност и нека заедно черпим вдъхновение от вярата и празничните традиции! Остави коментар или се абонирай за бюлетина на списание HappWoman.bg, за да получаваш вдъхновяващи съвети, духовни напътствия и красиви идеи за християнските празници – всичко това директно в твоята поща. А ако търсиш нещо наистина специално, разгледай уникалните икони на HappyMarker.bg – символ на благословение и светлина в дома!
