Всяка дума носи определен товар, не само семантичен, но и емоционален. Да се научите да използвате позитивен език е пътят към най-добрата самореализация!
Помислете какво казвате
Нека анализираме типичните грешки, които често се допускат в речта (както в нас самите, така и в общуването).
Навикът да се обобщава
Може да се разпознае по думите „всичко“, „винаги“, „никой“, „никога“, както и съществителни с крайно обобщение: „хора“, „учители“, „лекари“. Често чуваме изявления от рода: „Никой не ме разбира“, „Всички мъже са еднакви“.
Ако жената има малък бюст и има твърде силно убеждение, че всички мъже обичат големи гърди, чудно ли е, че тя не може да изгради сериозните партньорства, към които се стреми?
Ако говорите с някой, който използва отрицателни обобщения, например: „Никога не постъпваш правилно!“ – необходимо е да се преведе общото в конкретното и да се изясни какво точно е „необходимо“ и кога е последният епизод, кое не е направено. Наложително е да въздържате собствения си навик да обобщавате. Веднага щом ви дойде на ум нещо подобно, трябва да изясните сами дали „никой не ви обича наистина“, или има поне няколко души, които ги е грижа за вас.
Любов към думата „проблем“
За съжаление тази отрицателна дума е твърде популярна. „Имам проблеми в семейния живот“, „Имам проблеми с кучето“ и други подобни, но доста често тази неприятна дума присъства в речника ви.
Решението да не правите извода, че всяко нещо, което се случва в живота ви е проблем, защото той наистина ще се превърне в такъв. Вместо това се замислете с какво може да я замените, например като временна трудност или ситуация.
Прикрийте отрицателното твърдение с положително
Най-яркият пример за това е често срещаната фраза по отношение на болен човек: „Оздравявай, имаме нужда от теб здрав!“ Изглежда добра фраза, но замисляли ли сте се колко негативно носи в селе си? Тук е редно да се запитате дали въпросният човекът ви е нужен само здрав, болните непотребни ли са. Такива фрази неусетно подкопават взаимоотношенията, като злонамерени вируси.
Вяра в невъзможното
Това са фрази от рода на: „Не мога“, „няма да работи“, „не е възможно“, „невъзможно“. Тези думи изразяват определена рамка, в която човек е свикнал да възприема своите възможности и да действа. Често те се формират в детството и се насаждат от значими хора: родители, роднини, възпитатели, учители.
Така детето започва да вярва, че сам не може да се справи с нищо и подхожда към всичко негативно. Това се превръща в основното му убеждение и трудно може да се промени. Той ще намери хиляди обяснения защо „не може“, за да не направи дадено нещо. Тук трябва кардинална промяна, защото става дума за нещо, което е насаждано на човека с години. Всеки път когато помислите, че „не можете“ или пък „няма да се получи“ си представете какво би станало, ако пък е възможно. Това ще ви даде нажеда и работете затова ежедневно.
