Питали ли сте се защо често минаваме покрай някои хора дори без да им обръщаме внимание, а с други изграждаме отношения буквално от пръв поглед. Защо се случва това? И по каква причина избираме точно този човек, а не някой друг?
Зигмунд Фройд твърди, че ние избираме само онези, които подсъзнателно вече съществуват в нашите мисли, че първоначално рисуваме образа им в главата си, а по-късно, в реалния живот, се срещаме с някой такъв конкретен човек.
Ето как правим нашия избор
Идеалът, присъщ на нашето подсъзнание
Всеки от нас има определен образ на партньор от противоположния пол, който е заложен в нашето подсъзнание. И в определен момент, когато срещнем човек, който много му прилича, се влюбваме в него.
След известно време общуване започваме да разбираме, че това е човекът, от когото се нуждаем, той е нашата мечта и идеалът, който сме търсили толкова дълго.
Някой може да си помисли, че всичко това е просто съвпадение. Но, всъщност, изобщо не е така. За да се случи подобно нещо има сериозна причина. Учените са категорични – тези съдбовни срещи са резултат от нашето подсъзнателно търсене на липсващата ни половинка.
Избирайки нашия човек, започваме да се фокусираме върху чувствата си и едва след това върху всякакви логически аргументи, като доколко сме сходни на външен вид, доколко се различаваме по социален статус или по поведение.
След като се срещнем с нашия идеал, ние се ориентираме моментално, буквално за време от секунда до една минута. Точно толкова време ни е нужно, за да разберем дали този партньор ни вълнува или не.
Всичко това се определя от определен компонент на личността, който всеки притежава от раждането си. Той е отговорен за нашите емоции, чувства и инстинкти, а също така е пряко свързан с нашето биологично тяло.
Огледало
На подсъзнателно ниво ние се опитваме да изберем за себе си такъв човек, който по някакъв начин ще ни напомня и ще може да притежава приблизително същите черти на характера, които винаги бихме искали да видим в себе си.
Всъщност, ние се опитваме да открием някакъв вид отражение на идеалното си „Аз“.
Модел на родителското семейство
Много често избираме партньор, който да ни напомня за нашите родители. Жените най-често открояват онези мъже, които много им напомнят за бащите, а мъжете съответно намират за себе си такива партньори, които много приличат на майките им.
Колкото повече партньорът прилича на начертания ни образ, толкова повече го обичаме.
Любовта се развива с огромна скорост, буквално за броени минути.
Напълно достатъчно ни е да разговаряме с човека само за около пет минути, да се влюбим в него безвъзвратно.
И дори ако по това време до нас има стотици други красиви и успешни потенциални партньори, това няма никакво значение. Защо ли?
Винаги избираме човек, с когото се „познаваме“ отдавна
Започваме да формираме образа му в нашето подсъзнание още в далечното ни детство и за това допринасят различни фактори. Отначало подобно изображение изглежда някак неясно и донякъде размито, но с годините става по-ясно и напълно определено. С напредването на възрастта ние вече сме напълно наясно с нашия идеализиран образ от подсъзнанието и сме готови да го извадим на показ, в съзнанието си.
Бягство от самотата
Понякога се случва да развием болезнена привързаност, която кара човек да загуби напълно достойнството и уважението си, дори да прости това, което понякога е просто невъзможно да се прости.
Всеки човек в живота се страхува най-много от самотата и, разбира се, с всички сили се опитва да я избегне. Някои хора могат напълно спокойно да контролират някои от своите страхове и дори могат да ги управляват, но други не знаят как да се справят с това и стават роби на страха си.
Такава силна привързаност в крайна сметка ще породи ревност, която по правило не води до нищо добро.
Трябва ли да се страхуваме от любовта?
Ако човек е преживял болезнена раздяла или друга драма в живота си, той избягва всякакви връзки за много дълго време и не иска и не може да се влюби в никого.
И причината за всичко това е огромният стрес, преживян от неуспешни любовни връзки. По този начин подсъзнанието ни се опитва да ни спаси от повторение на същата болка за сетен път и не ни позволява да се влюбим отново.
Нека вашата любов е радостна и щастлива
За да се окаже вашата любов радостна и щастлива, способна да ви накара да летите, а не да страдате, трябва да се научите да обичате и много внимателно да култивирате и възпитавате чувствата си.
Ние през целия си живот се учим на това умение – да обичаме. Трябва да знаем, че всяка връзка с любим човек е не само щастие и радост, но и огромна работа, извършена от нас двамата, работа върху себе си и самата връзка.
Колкото по-силни, смирени и с разбиране сме готови да работим върху личността си и да приемем всички научени уроци, които носят чувствата ни, толкова повече шансове ще имаме да станем истински щастливи, а също и да зарадваме партньорите си.
Химията между мъж и жена
Според учените, човешкото тяло е в състояние да произвежда така наречените феромони – вещества, които носят определена информация за нашето тяло, имунната и половата система. С помощта на специални рецептори ние сме в състояние да открием тези феромони в потенциален партньор.
Когато срещнем някого, започваме да реагираме не само на атрактивния му външен вид, но и на неговите феромони, а мозъкът ни, анализирайки информацията там, веднага решава дали иска да изгради любовна връзка с него или не.
И дори онези хора, които се различават от обичайните стандарти за красота, са в състояние да привлекат потенциални партньори като магнит, докато в същото време има красиви хора, които нямат късмет в търсенето си. Всичко това се случва заради феромоните.
Поради тази причина човек не винаги намира обяснение защо обича някой, а не другиго. Всъщност, ние нямаме власт над чувствата и сме напълно неспособни да обясним действията си.
Няма случайни неща
Любовта идва, когато имаме най-голяма нужда от нея
Психологическа готовност – този термин използват учените. Казано на по-обикновен език, новите връзки идват в живота ни само в момент, в който сме напълно готови за тях психологически.
Щастието определено ще почука на вратите ни рано или късно. За тези, които се питат защо все още не чуват трепетния звън, ще кажем – почакайте, всичко с времето си. Съдбата няма да ви забрави!
Каквото и да си мислим, ние сме единствените „строители“ на нашия живот и щастие и никой няма да ни помогне да уредим собствения си живот, защото той зависи изцяло пряко от нас и от никого другиго.
Човек е устроен така, че винаги да привлича в живота си само това, което излъчва. Затова, излъчвайте доброта, отворете сърцата си за щастието и то непременно ще ви споходи!
