Чувствате ли се виновни за свои грешки в миналото? Време е да осъзнаем и решим този проблем, тъй като самообвиняването много вредно за нашето здраве – и за физическото, и за емоционалното. То ви пречи да се разгърнете като личности и да продължите живота си напред. Дори и да не го усещате.
Но как да успеете да преодолеете спомена и тревогата за всички онези ситуации, в които не сте постъпвали както трябва?
Как да приемете миналото си, историята си такава, каквато е? И как да спрете да се обвинявате за това, което сте извършили някога, в миналото?
Признайте несъвършенството си
Първо, важно е да приемете себе си, като несъвършен човек. Осъзнайте своята божествена природа. Не сте робот, програмиран за правилните команди. Всички хора грешат.
Отстрани погледнато, ние живеем за това, за да се учим от грешките си, да правим изводи и да действаме по съвсем различен начин в бъдеще, въз основа на нашия минал опит. Ако не сме допускали никога грешки в миналото, щяхме да грешим сега, в настоящето и след това – в бъдещето.
Един от най-големите стимули, който може да ни накара да преосмислим мнението за самите себе си е теорията за прераждането, която е описана във всички световни религии.
Дори Библията индиректно споменава това.
Смисълът на раждането на душа на Земята в човешко тяло е, че тя преминава през вековете и си учи уроците, които не е могла да усвои в такава степен, в каквато е необходимо.
Разберете, че това, за което се обвинявате жестоко, че сте сгрешили, е вашият урок. И ако вече сте наясно защото толкова яростно се мразите и в какво точно се изразява вашата минала вина, тогава в следващия урок на съдбата вече ще бъдете подготвени и ще реагирате различно, според новите си разбирания.
Толкова хубаво би било да имаме вълшебна пръчка, с която да докоснем миналите си прегрешения и да ги изтрием завинаги от лентата на нашия живот! Но няма. И затова трябва да се изправим срещу този „товар“ сами и да сме безстрашни и безпощадни.
За да вникнете дълбоко в проблема и да осъзнаете правилния начин за прошка към самите себе си, необходимо е да поработите върху разширяването мирогледа си. Или казано с други думи, да погледнете на миналото си с други очи и да наблегнете не върху конкретното прегрешение, а да се фокусирате върху общия смисъл на човешкия живот. Да, звучи една идея по-философски, отколкото ни се ще, но … това е положението. Приемаме го и действаме.
И когато това се случи, когато вече сте съвсем наясно, че грешките са неделима част от нашето пътешествие на тази земя, от нашето усъвършенстване като личности, едва тогава можете да се освободите от тегавото чувството за вина и да намерите сили да си простите.
Има и още нещо много важно – освен, че трябва да приемете своята божествена природа, необходимо е да се научите да се приемате такива, каквито сте. Несъвършени, грешни, загубили посока.
Естествено, че трябва да се примирявате с това, а да стремите да преодолеете всички недостатъци, които са в разрез със стремежа ви към духовно израстване и които ви пречат да съществувате в мир със себе си. Тайната е смущаваща, но трябва да я научите. И тя е, че ако не се приемате и дори обичате като, например, алчен, безотговорен и завистлив човек, няма как да извървите пътя напред, за да се превърнете в щедра, отговорна и благородна личност.
Можете да сторите това само когато престанете да се обвинявате за „греховете“ си.
Защото единственият възможен начин да избегнете повтарянето на една и съща грешка е да я осъзнаете по-бързо.
Всичко в нашето съществуване се случва само когато сме вътрешно напълно готови за това. Иначе Вселената просто не ни го изпраща.
Затова не пилейте времето си, а разширявайте мирогледа си и работете върху „вината“ си.
Знайте и не се съмнявайте – вие сте вече готови да се освободите от оковите на самообвинението и да се издигнете до следващото духовно ниво.
