Твърди се, че човек, достоен за уважение, никога не се чувства самотен, освен ако не се е преместил в друга държава или е загубил близък роднина. Всъщност чувството за самота е неразделна част от нашето съществуване и има няколко причини за това.
„Никой наистина не ме разбираше, а аз не разбирах другите; хората изобщо не могат да се разберат.“
Йохан Волфганг Гьоте
Причини за погубващата ни самота
Най-често това, което бихме искали да споделим с другите, причинява само неразбиране или отхвърляне.
Много от нашите мисли могат да изглеждат твърде странни, противоречиви, неясни или дори плашещи за другите. Затова трябва да избираме между честността и това, което се счита за приемливо в обществото. По очевидни причини обикновено избираме второто.
Всеки е фокусиран предимно върху себе си. Отнема много енергия, за да слушате другия човек и да се поставите на негово място. Затова не бива да обвинявате другите, ако по време на разговора те не могат да ви обръщат толкова внимание, колкото ви се ще.
Изключително рядко се случва да намерим човек, който мисли точно като нас.
Копнеем за пълна хармония, но това е невъзможно, защото всички сме родени по различно време, отгледани в различни среди и просто създадени по различен начин.
За съжаление, в повечето случаи обръщаме повече внимание на физическата страна на взаимоотношенията си. И често се случва да прекараме живота си с човек, с когото няма за какво да говорим.
Не се плашете от самотата
Въпреки всичко това, самотата не трябва да ни плаши или да създава дискомфорт. Усещането за отдалеченост един от друг не означава, че всичко в живота се обърква. Просто трябва да го приемем за даденост. Тогава ще забележим плюсовете на това да останем сами.
Защо донякъде е полезно да бъдем самотни?
Сами можем да развием креативността си. Всички творчески стремежи произтичат от чувството, че другите никога няма да ни разберат истински и надеждата, че някой, дори много години по-късно или от другата страна на света, все пак ще успее да го направи.
Самотата усилва характера ни, кара ни да мислим за себе си и света около нас. Това от своя страна ни помага да развием по-близки отношения с хората, за които наистина ни е грижа.
Да бъдеш сам е почти винаги за предпочитане пред да се преструваш и толерираш конвенциите на обществото.
