Колко често се чувствате безпомощен, безсилен, неспособен на нищо, несъстоятелен човек? И след появата на тези мисли започвате да се оправдавате, да се позовавате на обстоятелства, ситуации, други хора, като по този начин се освобождавате от отговорност … Ако имате такъв „симптом“, тогава можете спокойно да се диагностицирате със заучена безпомощност.
Уморихте ли се често да губите спокойствие? Ценни съвети как да се справите
Неделя Щонова: Най-щастливите хора са тези, които могат да се зарадват истински на изгрева в прозореца …
Какво е „заучена безпомощност“ и как да се справим с нея?
От гледна точка на психологията заучената безпомощност е състояние на пасивен човек, който гледа на живота по негативен начин и възприема всичко през призмата на песимизма . Такъв човек често, след като се е заел с някаква работа или е решил да изпълни определена задача, бързо се разочарова, отказва и зарязва това занимание. Бързо губи интерес, прегаря и изоставя идеята си. Или избира да не предприема нищо, дори когато има възможност да промени нещо, го смята за твърде сложно и отнемащо време.
Основните характеристики
Колко често сте чували такива фрази: „Това не е моето“, „Не мога, няма да успея“, „Всекиму своето, всекиму според възможностите и т.н.“? Разпознахте ли вашите познати, приятели, роднини или дори себе си? Причините за това състояние и поведение се крият, разбира се, в детството:
Родителският сценарий е планът на родителя, детето възприема типа поведение на родителя или друг значим възрастен. Такова поведение е демонстрирано в семейството, например от майката, и детето го е видяло, възприело е тези навици, тествало е, видяло е положително подкрепление. Тоест, че това е „работещ вариант“ и прилагайки го, то получава това, което иска, без дори да полага никакви усилия, фиксирайки такъв модел на поведение;
Свръхпопечителството от родителите в детството също допринася за развитието на това поведение, детето е лишено от независимост, забравило е как да поеме инициативата;
Честата критика на детето допринася за загубата на вяра в себе си и своите сили. Той вече започва да се страхува от опит да направи нещо;
Сравнение на детето с други: „Виж Светла колко е спретната винаги, а ти…“;
Лъжи за добро. Това е вариант на ласкателство, когато детето може дори да бъде похвалено за това, че нещо не му се е получило, например, но в този вариант възрастните му правят лоша услуга, тъй като детето чувства всичко, разбира, че родителят е не е искрен и просто се опитва да утеши. Такава похвала има обратен ефект.
Кой е най-податлив на заучена безпомощност?
Заучената безпомощност е жертвено поведение. Най-често жените страдат от това. Човек със заучена безпомощност вярва, че не е в състояние да контролира и да влияе на ситуацията. Той има много ниско самочувствие, той абсолютно не вярва в себе си, неговото „Аз“ отсъства. В зряла възраст той често избира да се „скрие“ зад други хора. Такъв човек е срамежлив, прекалено тревожен, има малко интереси, отлага, страда от прекомерна умора, хронична умора, може би често в състояние на апатия. Заучената безпомощност, ако не бъде отработена, ще доведе до развитие на зависимости и психосоматични патологии. Това е неудобно, трудно се лекува, но не е присъда.
Как да се справим със заучената безпомощност
Най-добрият вариант е да потърсите помощ от специалист, тогава ще получите не само желания резултат, но и ще стане по-бързо във времето. Първото нещо, което трябва да направите, е да признаете проблема: „Да, имам го, факт е, вярно е, но искам да го променя.“ Не се съдете в този момент на признание, това не е нито добро, нито лошо, това е просто факт. Това вече го има, но може и трябва да се промени и доработи.
Терапията ще включва няколко етапа:
-Промяна на мисленето. Ако не можете да промените ситуацията, променете отношението си към нея.
-Променяме отрицателната оценка на положителна, анализираме опита, намираме положителни моменти, изолираме и отделяме вторични ползи за себе си от това. Работим по самооценката си.
-Приемаме, оценяваме адекватно силните и слабите си страни, научаваме се да ги използваме и не се критикуваме за „слабостите“, както ние сами можем да ги оценим.
-Поемаме отговорност за себе си и контролираме живота си.
Друга препоръка към вас би била да си водите дневник и да записвате победите си.
Награждавайте се за тях, поставяйте си цели, постигайте ги, хвалете се и се насърчавайте. За следващото постижение си задайте награда. Например: „Веднага щом постигна тази цел, ще отида и ще си купя новата чанта, която отдавна искам, но не си позволявам.“ Наградата трябва да е материална, да може да се пипне, почувства, види. Това нещо ще бъде свързано с победа, с вашето постижение и признание за вашата сила и вашите способности. Ще ви напомни, че „можете“.
Заключителни мисли: Не се отчайвайте, заучената безпомощност не е болест и може да бъде коригирана. След като сте работили през този синдром, ще повярвате в себе си, ще почувствате своята важност, ще разберете кой сте.
Тази статия е защитена от Digiprove © 2023 Happy Woman BG
