Понякога е много трудно да се прости, дори направо невъзможно. Не, че не го искаме. Искаме го дори с цялото си сърце, защото сме чували, че това ще ни донесе облекчение. Но спомените се връщат като на филмова лента и се чувстваме абсолютно безпомощни.
И все пак, ако искате да се освободим от чувството на болка, което задържаме в себе си и което буквално ни задушава, ще трябва да намерим сили и да го направим – ще трябва да простим.
Лесно е да се каже, трудно е да се направи
Когато някой ни е наранил, за нас става непосилно да повярваме отново в любовта и да обичаме отново. Все си мислим, че историята ще се повтори, че ще вложим всичко от себе си, а накрая ще останем излъгани. Това е още един омагьосан кръг, просто добавка към другите останали, в чийто водовъртеж не преставаме да се въртим.
Но ако наистина искаме да се освободим от болката, ще трябва да изберем прошката. Или поне да се опитаме.
Да, вярно е, понякога хората, които ни нараняват, казват или правят неща, които изглеждат и наистина са непростими, но ако искаме да продължим напред в живота, трябва да съберем сили и да им простим. Но не заради тях, а заради нас самите.
Какво означава да простим и съгласяваме ли се с този акт, че този, който ни е наранил е имал правото да го направи?
Не, разбира се. Да простиш, означава просто да приемеш фактите спокойно, да се примириш с миналото и да го пуснеш да си отиде. За да продължиш напред, отворен към новото и позитивното.
Решението да простиш не означава да се подновява връзката с този, който ни е причинил страдание. Никога не забравяйте това, защото, който веднъж е направил нещо толкова страшно, няма да се поколебае да го направи и втори път.
Затова трябва да защитите своето пространство и граници. Не го допускайте вече в живота си! Просто се освободете от миналото и си позволете да заживеете свободно!
