За какво крещи агресивното поведение на детето, напомнят психолози. Вече не е тайна, че съвременните деца се различават от тези от предишните поколения: сред тях има много агресивни и напористи, а темата как да не отгледате неконтролируемо дете става една от най-актуалните за младите родители от нашия ден.
Може би това е по някакъв начин исторически установен феномен: родителите от новото поколение, преодолявайки детската си неприязън, нерешителност, в отглеждането на собствените си деца се насочиха твърде много към крайния детоцентризъм и свързаната с него всепозволеност.
Какво трябва да кажете на детето, за да израсне щастлив човек
КАК ДА СЪЗДАДЕТЕ ДОБРА ЗОНА ЗА УЧЕНЕ НА ДЕТЕТО
Разбира се, съвременните тенденции неизбежно се съчетават със старите „класически” погрешни родителски стратегии, които си струва да си припомним, въпреки многото литература по тази тема.
Преди да говорим за това как да се справим с агресията на детето, си струва да се спрем на основните причини за агресивното му поведение и какво стои зад неконтролируемостта на държанието му като цяло. Тук трябва да се отбележи, че говорим за наистина агресивно поведение при дете от 2-3 години нагоре.
Моментите на проява на гняв в по-ранна възраст (хапане, удряне и др.) в този случай не се вземат предвид, тъй като те по правило имат различен произход, въпреки че в известен смисъл са предпоставка за формиране на агресивно поведение в бъдеще, ако отговорите на родителските стратегии бъдат неправилни.
Основните причини за детската агресия са:
- Агресивно поведение на родителите по време на кавга помежду им и в процеса на увещаване на детето
Детето „отписва“ родителския модел на поведение и внедрява (отразява) в поведението си както по отношение на други деца и възрастни, така и на собствените си родители. Тук, както се казва, ябълката не пада далеч от дървото.
Запомнете: С каквито монети напълните „касичката“ на характера на детето, със същите монети ще получите възвръщаемост.
- Нестабилна система от награди и наказания
Известно е, че люлеещата се система от наказания и награди влияе много негативно върху формирането на характера на детето. Понякога родителите строго наказват детето за дребни провинения и не го правят за сериозните. Често в отношенията родител-дете се разиграва друг вариант, когато родителят обещава да накаже, но в крайна сметка, не го прави. Понякога родителят изисква от детето да направи нещо, но не проверява изпълнението на задачата, а в някои случаи я върши напълно или вместо него.
Доста често капризите се насърчават в семействата; правите нещо, след като детето натисне няколко родителски „не“. В резултат на това детето научава своята правота, надеждност по отношение на собствената си личност и в последващото взаимодействие с двамата родители и други хора не може да разбере защо може да бъде друго. Всичко това най-често се случва, защото има желание да се загърби детето и възпитателният процес, защото сега родителят е уморен, страхлив или двамата родители са заети с конфликт в двойката, а също и поради фалшив страх от грешния („лош“) родител и т.н.
- Немотивирано доминиране на възрастен
Това се случва, когато възрастен не обясни на детето причините за наказанието, приложените санкции, както и когато те не съответстват на степента на вина на детето.
- Прекален контрол и критичност към действията на детето
Ако детето непрекъснато се критикува, буквално за всяка стъпка, бдително го държите под око, забраняват му както определени действия, така и прояви на себе си и на своите емоции.
- Неспособността на родителя да сдържа негативните чувства на детето
Контейнеризацията като способност на родителя да „смила“ негативните чувства на детето, независимо дали са страх, гняв, болка, както и капризи и манипулация, създава у хлапето чувство за подкрепа и сигурност, и разбиране, че родителят е по-силен.
Ако детето поне веднъж улови и най-малката проява на съмнение на майката или бащата в собствения им родителски авторитет и вътрешно безпокойство, то ще тества родителя за сила, провокирайки го по един или друг начин. Опитайте се да си представите чувствата на дете, което разбира, че е по-силно от родителите си!
Това означава, че:
а) родителите са по-слаби от него и то трябва да контролира този живот – всичко, което се случва наоколо!
б) то е принудено да поеме отговорност за себе си и за родителите си (за тяхното здраве, връзки)!
в) спешно трябва да порасне!
г) то е принудено да се защитава и е по-добре да го направи превантивно за всеки случай (особено ако в опита му вече е имало грубо нарушение на границите на детето от възрастни или други деца, когато никой не се е застъпил за него)!
Както разбирате, всичко това се превръща в непосилно бреме за психиката на детето и е придружено от безпокойство, което от своя страна, е най-достъпният начин. И двете за него се оказват захвърлени в отчаяна агресивна борба. Оказва се един вид порочен кръг.
Горното може да се обобщи, както следва: Детето с помощта на своята агресия заявява, „крещи“ (понякога буквално), че има нужда от силен възрастен наблизо, някой, който може да му покаже неговите граници и да му помогне да ги пази и защитава. Наистина в свят без граници понякога става страшно, а агресията е просто бягство от страха и начин да се защитиш.
Тази статия е защитена от Digiprove © 2023 Happy Woman BG
