Днес почитаме паметта на Св. Мчк Полиевкт. Св. Петър, еп. Севастийски.
Житие на Св. Мчк Полиевкт
Дружбата винаги е била извор на утеха и сила сред житейските трудности. Тези, които са способни на благородното чувство на приятелство, често черпят вдъхновение и сили от него, за да постигнат високи и достойни цели. В живота на светиите има много примери за такава благодатна дружба, като тази между св. Василий Велики и св. Григорий Богослов. Един от тези вдъхновяващи примери е приятелството между Св. Мчк Полиевкт и Неарх.
Когато започнало жестокото осмо гонение на християните при император Валериан (253–260 г.), двамата римски войници Полиевкт и Неарх били свързани с дълбока и искрена дружба. Неарх, който бил християнин, често разказвал на своя приятел Полиевкт за Христовата вяра, споделяйки светлите надежди на душата си. Въпреки че Полиевкт бил езичник, той проявявал разбиране и интерес към християнските истини.
С времето обаче гоненията се засилили, особено след втория едикт на Валериан през юли 258 г. Неарх се притеснявал, че ако бъде изправен пред мъки, Полиевкт може да се отдръпне от него и вярата му, което би означавало вечна раздяла. Тази мисъл тежала на сърцето му. Но за негова радост, Св. Мчк Полиевктосъзнал колко дълбоко е възприел убежденията на своя приятел и заявил:
– Неарх, защо се безпокоиш? Аз познавам твоя Христос. Сърцето ми гореше, когато ти ми разказваше за Него и четеше Евангелието. Единственото, което ми липсваше, бе името християнин. Аз се отвращавам от идолите и винаги съм вярвал в Христа, Сина на истинския Бог.
Възторжен, Неарх отвърнал:
– Слава на Божието милосърдие! Но обичаш ли Бога толкова, че да оставиш заради Него жена, деца и богатство?
– Нищо в този свят не ми е нужно, освен истинския Бог! От този миг се отричам от света и ще служа само на Него.
Обзет от непоколебима решимост, Св. Мчк Полиевкт се затичал към градския площад, където публично разкъсал Валериановия едикт и го захвърлил под нозете на минувачите. Виждайки идоли, отнасяни към капището, той ги разрушил. Незабавно бил арестуван и подложен на мъчения. Съпругата му молела да се откаже от това, за да спаси себе си и семейството им, но Полиевкт отговорил само с една молба – всички да познаят истинския Бог и да разберат безсилието на езическите идоли.
Неговата твърдост накара палачите да го осъдят на смърт. С любов и тържество Св. Мчк Полиевкт се обърнал към събралото се множество. Виждайки приятеля си Неарх, отправил към него последните си думи:
– Бъди мъжествен, приятелю! Помни завета на любовта, който сключихме помежду си!
След това привел главата си под меча и предал духа си на Бога, кръстен в собствената си кръв.
Почит към св. Полиевкт
Св. Мчк Полиевкт бил първият мъченик в арменския град Мелитин на р. Ефрат. По-късно и неговият приятел Неарх последвал примера му.
В чест на светеца, внучката на Валентиниан III, Юлиания, построила великолепен храм в Цариград по времето на император Юстиниан (527–565 г.). Мощите на св. Полиевкт се пазели в града до XIV–XV век.
Така животът и мъченичеството на св. Полиевкт се превръщат в свидетелство за вярата и силата на приятелството в Христовото име.
Защо почитаме Св. Мчк Полиевкт?
На 9 януари Православната църква почита паметта на Св. Мчк Полиевкт, римски войник, който се отказал от езичеството и приел християнската вяра. Неговото мъченичество е пример за смелост, вяра и преданост към Христос, поради което той е толкова почитан.
Ето защо почитаме свети мъченик Полиевкт:
Пример за вяра и смелост: Полиевкт е бил готов да се откаже от живота си, за да остане верен на своите убеждения. Неговото мъченичество е вдъхновяващ пример за всички, които се сблъскват с изпитания във вярата.
Символ на борбата за истината: Като публично разкъсал едикт срещу християните и разрушил езически идоли, Полиевкт е показал, че е готов да се противопостави на несправедливостта и да защитава истината.
Защитник на слабите и беззащитните: Свети Полиевкт е бил приятел с християнина Неарх и е споделил неговата вяра. Той е загинал, за да не загуби приятеля си и да го укрепи във вярата.
Покровител на войниците и на страдащите: Като бивш римски войник, Полиевкт е покровител на войниците. В същото време, поради мъченията, които е претърпял, той се счита и за покровител на страдащите и болните.
Какво можем да научим от свети мъченик Полиевкт:
Важността на вярата: Неговото мъченичество ни напомня, че вярата в Христос е най-важното нещо в живота.
Смелостта да отстояваме убежденията си: Полиевкт ни учи да не се страхуваме да изповядваме вярата си, дори когато това е трудно.
Значението на приятелството и любовта към ближните: Неговата връзка с Неарх ни показва, колко важна е подкрепата на близките хора във вярата.
Как можем да почитаме паметта на свети мъченик Полиевкт:
Молитва: Можем да се обръщаме към него с молитви за укрепване във вярата, за защита от изкушенията и за помощ в трудни моменти.
Прочитане на неговия житие: Чрез запознаване с живота и мъченичеството на свети Полиевкт можем да се вдъхновим от неговия пример.
Участие в църковните служби: На 9 януари, както и в други дни, посветени на неговата памет, можем да посетим църква и да се помолим заедно с други вярващи.
Житие на Св. Петър, еп. Севастийски.
Днес, освен, че почитаме Св. Мчк Полиевкт, почитаме и Св. Петър, еп. Севастийски.
Свети Петър бил брат на Василий Велики, десети и последен син на родителите си. Особено голямо участие във възпитанието му взела по-голямата му сестра Макрина. Тя му дала най-възвишеното познание, като от ранна възраст насочвала ума му към изучаване на Божието Слово. Благодарение на грижите на Макрина, юношата станал толкова добродетелен, че по думите на брат си, Григорий Нисийски, “в живота си след това бил, струва ми се, не по-долу от Василий Велики по добродетели.”
Когато Петър станал на възраст, свети Василий, който бил епископ на Кесария Кападокийска, го ръкоположил за презвитер. Впоследствие свети Петър бил поставен за епископ на Севастия Арменска. Като епископ той присъствувал на II Вселенски събор против Македоний през 381 г. в Константинопол. Починал в края на IV в.
Защо почитаме Св. Петър, еп. Севастийски?
Свети Петър Севастийски е бил епископ на град Севастия в Кападокия (днешна Турция) и е живял през IV век. Той е известен като един от най-уважаваните и просветени духовници на своето време. Ето защо го почитаме:
Брат на светители: Свети Петър е бил брат на светите Василий Велики и Григорий Нисийски, които са сред най-значимите фигури в историята на Православната църква. Тяхното семейство е дало изключителни личности, посветили живота си на служение на Бога и на хората.
Живот на аскеза и молитва: Свети Петър е водил строг аскетичен живот, отдаден на молитва и пост. Той е бил пример за духовна чистота и безкористна любов към ближните.
Борец за вярата: Подобно на братя си, свети Петър е бил яростен защитник на православната вяра. Той е участвал активно в борбата срещу ересите, които са разтърсвали християнския свят през IV век.
Учител и пастир: Свети Петър е бил мъдър учител и добър пастир на своята паства. Той е написал много проповеди и духовни наставления, които са останали и до днес.
Защо е важно да помним свети Петър Севастийски?
Пример за духовност: Неговият живот е пример за това как да живеем в съответствие с християнските добродетели.
Вдъхновение за християните: Свети Петър ни учи на смирение, любов към ближните, търпение и постоянство във вярата.
Молитвеник: Можем да се обръщаме към него с молитви за помощ в духовния ни живот и за застъпничество пред Бога.
Като почитаме паметта на свети Петър Севастийски, ние се свързваме с богатата традиция на Православната църква и се укрепваме във вярата. Неговият живот и дело са източник на вдъхновение за всички, които искат да следват Христовия път.
Как можем да почетем паметта на светиите?
Почитането на паметта на светиите е важна част от религиозния и културен живот в България. Ето няколко начина, по които можете да почетете паметта на светиите:
Посещение на църква: На деня на конкретен светец, много хора посещават църкви и манастири, където се провеждат специални служби и молитви в чест на светеца. В България има множество храмове, посветени на различни светци, като например Александър Невски, Свети Георги, Света Петка и други.
Молитва и медитация: Много хора се молят за здраве, благополучие и защита на своите близки и себе си, обръщайки се към конкретни светци, които са известни със своите чудеса и добродетели.
Свещи и икони: Запалването на свещи пред иконите на светиите е традиционен начин за изразяване на почит и уважение. Иконите могат да бъдат поставени у дома или в църквата.
Благотворителност: Почитането на светиите може да включва и актове на милосърдие и благотворителност. Много хора правят дарения на нуждаещите се, участват в социални проекти или помагат на бедните и болните в името на светеца.
Четене на жития: Житията на светиите са важни литературни произведения, които разказват за живота и делата на светиите. Четенето на тези текстове може да бъде начин за духовно обогатяване и вдъхновение.
Участие в процесии и шествия: В някои случаи, особено при по-големи празници, се организират процесии и шествия, които преминават през града или селото, носейки икони и пеейки химни в чест на светиите.
Изучаване на техните добродетели: Светиите са пример за морални и духовни качества. Изучаването на техните животи и добродетели може да вдъхнови хората да следват техния пример в ежедневието си.
Тези практики не само почитат паметта на светиите, но и укрепват връзката между хората и тяхната вяра, както и чувството за общност и солидарност.
