Днешният ден – 23 ноември, е празник на св. Александър Невски. На този ден, Александър и Александра имат за втори път в годината имен ден (първият е на 30 август).
На 23-ти ноември се чества паметта на св. Александър Невски. Той е роден през 1220 г. в Русия и е бил княз на Новгородската област. Името Александър означава защитник на мъжете, но също така и защитник, воин на вярата.
Историята разказва, че княз Александър храбро защитавал града си от нашествието на шведския крал, молейки Бог да му помогне. Когато вражеските армии се сблъскали при река Нева, спечелила армията на Александър. От битката при река Нева идва и името му – Александър Невски.
В последствие, Александър станал защитник на православната вяра в борбата на руския народ против татарите. Александър бил истински воин както на бойното поле, така и в молитвата във вярата си в Бога.
Храм – паметник Александър Невски
Храм-паметникът в центъра на София носи името св. Александър Невски, защото руският цар Александър Николаевич, имал за свой небесен покровител, вдъхновител и помощник именно св. Александър Невски. Катедралата е най-голямата и най-високата на Балканите – 52 метра.
На 23 ноември имен ден празнуват всички, които носят името Александър, Александра, Александрина, Александрия, Алекси, Алеко, Сашо.
Кратко животоописание
В храм-паметник „Св. Александър Невски“ пред образа на св. Александър изложени мощи на светеца, които Руската православна църква подари на българския народ за 50-годишнината на подворието на Българската православна църква в Москва, 11 октомври 1996 г. Св. Александър Невски е роден през 1220 година. Живял по времето, когато руските земи били под татарско владичество. Св. Александър бил княз на Новгородската област.
По време на неговото управление шведският крал с многобройна войска се отправил на поход срещу Новгород. Княз Александър поел защитата на града си, като възложил всичките си надежди за победа на Бога. Двете армии се срещнали при р. Нева. Новгородският княз с Божия помощ удържал славна победа, за която бил наречен „Невски“.
По-късно св. Александър бил утвърден от татарския хан за велик княз Владимирски, Киевски и Новгородски. Тогава той станал единствен защитник на православната вяра и народа против татарите. Но св. княз действал не с меч, а с мъдрост и търпение. Св. Александър управлявал десет години и за това време направил много добри дела за вярата, Църквата и народа. Св. Александър Невски предал Богу дух на 14 ноември 1263 година на 44-годишна възраст.
Бил погребан в съборната църква в манастира „Рождество Богородично“, близо до гр. Владимир. На гроба му ставали множество чудеса. При император Петър Велики мощите на св. Александър били тържествено пренесени в Петербург и положени в построената в негова памет Александро-Невска лавра.
При посещението в Москва църковната делегация, водена от Българския патриарх Максим, получи безценен дар частица от мощите на св. княз Александър Невски. Великият руски княз се прославил като смел защитник на православната вяра и своя народ от нашествията на татарите.
В края на живота си пожелал да приеме монашество. Мощите му се съхраняват в Александро-Невската лавра, където извършват много чудеса. На 18 октомври 1998 година, след св. Литургия, с тържествено литийно шествие от Синодалната палата, богато украсената ракла с частицата от мощите на светеца бе пренесена и положена за поклонение в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски„.
Житие на св. Александър Невски
През XIII век Русия била изправена пред голямо изпитание. Татарите, предвождани от хан Батий, нахлули в страната, опустошавайки земите и ограбвайки градове и села. Много хора били пленени, а разорението стигнало чак до Новгород. В тази тежка обстановка съседни народи – шведи, немци и литовци, също започнали нападения срещу Русия. Руските князе обаче защитавали родината си с храброст. Един от тях бил Александър, вторият син на княз Ярослав II. Благочестив и обичан от народа, Александър Невски получавал Божията подкрепа в делата си.
След опустошенията татарите заели степите край реките Днепър, Волга и Урал, където хан Батий основал държавата си, известна като „Златната орда“. Столицата на ордата, град Сарай, се намирала недалеч от устията на Волга. Руските князе били принудени да станат васали на хана и да търсят одобрението му за управление на своите княжества. Народът бил обложен с тежки данъци, събирани от специални чиновници. В тази обстановка Ярослав II бил утвърден за велик княз на Владимир, а Александър управлявал Новгородската област, която останала свободна от татарска власт.
Победата на река Нева
Шведският крал предприел поход срещу Новгород с огромна войска, придвижвайки се с кораби по река Нева. Новгородците се уплашили, защото войската им била малобройна. Но княз Александър Невски възложил надеждата си на Бога и справедливостта на своето дело. След молитва в храма „Св. София“ и благословение от епископа, той насърчил войниците си с думите: „Не в силата е Бог, а в правдата!“
На бреговете на река Нева Александър удържал славна победа срещу шведите, заради която получил прозвището „Невски“. По-късно той постигнал и други блестящи победи над немците и литовците, които често нападали руските земи.
Велик княз и защитник на вярата
След смъртта на баща си Александър Невски бил утвърден от хана за велик княз на Владимир, Киев и Новгород. С това нараснали и отговорностите му. Той станал защитник на православната вяра и народа, но вместо с меч, се борел с мъдрост и търпение. Осъзнавал, че пряк сблъсък с татарите би донесъл още по-голямо разорение.
Александър постигнал значими успехи – освободил духовниците от данъци, получил разрешение да назначи православен епископ в столицата на ордата и принудил татарите да уважават християнската вяра.
Последни дни
През последната година от управлението му в различни руски градове избухнали въстания срещу татарите, които били жестоко потушени. За да предотврати ново нашествие, Александър Невски заминал за ордата, решен да защити народа си. Успял да спаси руските земи, но на връщане заболял в едно село край Нижни Новгород.
Предчувствайки смъртта си, свикал князете, болярите и народа, дал последни напътствия, простил на всички и поискал прошка. След като се изповядал и причастил, починал на 14 ноември 1263 г., на 44-годишна възраст.
Канонизация и почит
Св. Александър Невски бил погребан в съборната църква на манастира „Рождество Богородично“ край Владимир. Скоро след смъртта му започнали да се разказват за извършвани чудеса при гроба му. През 1724 г. император Петър Велики пренесъл мощите му с тържествена церемония в новооснования Петербург, в построената в негова чест Александро-Невска лавра.
Православната църква почита св. Александър Невски на 23 ноември, а пренасянето на мощите му – на 30 август.
Защо е важно да помним Свети Александър Невски?
Свети Александър Невски е една от най-важните фигури в българската история и култура, а паметта му продължава да бъде жива и днес. Но защо е толкова важно да го помним?
Ето няколко причини:
Обединител на българските земи: В сложни исторически условия, Свети Александър Невски успява да обедини разпръснатите български земи в едно княжество. Това е изключително важно постижение, което поставя основите на българската държавност.
Защитник на православието: Като яростен защитник на православието, той успява да запази вярата на българския народ и да я утвърди като неотменна част от българската идентичност.
Дипломат с прозорливост: Свети Александър Невски е бил изключителен дипломат, който с мъдрост и предвидливост е успял да изгради добри отношения с могъщите си съседи и да спаси българския народ от много беди.
Символ на мъдрост и смелост: Неговата мъдрост, смелост и решителност са му помогнали да преодолее множество трудности и да постигне големи успехи. Той е пример за това как дори в най-трудните времена човек може да прояви сила и да защитава своите убеждения.
Вдъхновение за бъдещите поколения: Животът и делото на Свети Александър Невски продължават да вдъхновяват българите и днес. Неговите качества като патриотизъм, мъдрост и дипломатически умения са особено важни в съвременния свят.
Защо е важно да помним Свети Александър Невски:
За да не забравяме корените си: Почитайки паметта му, ние си припомняме историята си и укрепваме връзката си с предците.
За да се гордеем с българското: Свети Александър Невски е една от най-ярките звезди в българската история и ние имаме основание да се гордеем с неговите постижения.
За да се учим от неговия пример: Неговите качества могат да ни служат като модел за подражание и да ни вдъхновяват да бъдем по-добри хора.
За да укрепваме националното единство: В един свят, изпълнен с разделения, е важно да имаме общи ценности и герои, които да ни обединяват.
Свети Александър Невски е повече от историческа фигура. Той е символ на българския дух, на нашата идентичност и на нашите стремежи към свобода и независимост.
Как отбелязваме днес празника на Свети Александър Невски?
Празникът на Свети Александър Невски се отбелязва по различни начини, съчетаващи религиозни и светски традиции. Ето някои от най-често срещаните начини, по които ние, българите, отбелязваме този ден:
Религиозни чествания:
Тържествени литургии: Всички православни храмове в България отслужват тържествени литургии в памет на светеца. Това е централното събитие на деня и дава възможност на вярващите да се молят и да отдадат почит на Свети Александър Невски.
Патриотични прояви:
Патриотични митинги и шествия: Организират се патриотични митинги и шествия, на които се отдава почит на паметта на княза. Това е възможност да се подчертае неговото значение за българската история и да се изрази национална гордост.
Полагане на венци и цветя: Пред паметници и бюстове на Свети Александър Невски се полагат венци и цветя в знак на уважение и признателност.
Културни събития:
Концерти и театрални представления: Организират се концерти с духовна и патриотична музика, както и театрални представления, посветени на живота и делото на княза.
Изложби: Представят се изложби, които представят исторически документи, икони и други артефакти, свързани със Свети Александър Невски.
Училищни мероприятия: Училищата организират различни мероприятия, като литературни четения, конкурси за есета и рисунки, с цел да запознаят учениците с живота и делото на княза и да възпитават у тях патриотични чувства.
