Днес е изключително важен ден. Църквата почита днес Св. мчк Андрей Стратилат и с него 2593 мъченици, както и преподобни Теофан Нови Атонски.
Кратко житие за Св. мчк Андрей Стратилат
По време на царуването на жестокия гонител на християните Максимиан, съуправител на император Диоклециан (285-305) в Сирия имало един храбър войник на име Андрей.
Той тайно вярвал в Христа. Императорът го назначил за стратилат (военачалник) и го изпратил да воюва с персите. Андрей имал малка войска, но сам давал пример на безстрашие и научил войниците си да вярват в Бога и да се уповават на неговата сила.
След като удържал бляскава победа, той се върнал в Сирия. Там завистливи хора донесли на управителя, че Андрей е християнин. Тогава го повикали на съд и го предали на изтезания, измъчвали и войниците му.
Тъй като Максимиан знаел, че целият народ уважава Андрей, той се побоял да го накаже смъртно и го освободил, но писал на управителя да намери за него друга вина. Св. мчк Андрей Стратилат с войниците си отишъл в киликийския град Тарс да приемат Светото Кръщение.
Тогава управителя на Сирия известил в Тарс, че той уж вдигнал с войниците си бунт срещу императора. Изпратени били войски, който избили всички.Св. мчк Андрей Стратилат е пример за смелост и непоколебима вяра. Неговата история ни напомня, че християните трябва да бъдат верни на своите убеждения, дори когато това означава да понесат страдания.
Свети Теофан Нови Атонски
Днес освен, че почитаме паметта на Св. мчк Андрей Стратилат, почитаме и Свети Теофан Нови Атонски. Той е роден е в Янина (днес в Гърция) в началото на XVI век. Замонашва се в светогорския манастир Дохиар и е избран за игумен на манастира.
Заминава за Цариград и там спасява сестриника си, който е отвлечен от турци, за да бъде направен еничарин. Укрива племенника си на Света гора и той се замонашва там.
Част от братята в Дохиар обаче, притеснявайки се от отмъщение от страна на мюсюлманите, искали те да напуснат. Теофан и племенникът му заминават за Берския манастир, където решават да останат.
Създават постница в чест на Света Богородица. След това Теофан се установява близо до Негуш и създава манастир, посветен на Светите Архангели. Последните години от живота си ги прекарва между Негушкия манастир и Берския манастир. Преподобни Теофан се родил в Цариград в VІІІ век от знатни родители, които били роднини на императора. Останал рано без баща, той бил поверен на грижите на император Константин Копроним, който, съгласно желанието на майката, го сгодил още малък за дъщерята на един от най-знатните сановници на империята.
По такъв начин от най-ранни години земното величие било дял на Теофан. От баща си той наследил богатството и знатността на рода. Достойнствата му скоро му спечелили всеобщо уважение: за него бил отворен пътят към почести и слава, но младият Теофан останал равнодушен към всички тия предимства.
Сърцето му горяло само от любов към Бога и той желаел едно: да се посвети на служение Господу, като се отрече от слава, богатство и световни радости, защото считал всичко това опасно за душата. Той грижливо изучавал закона Господен, помагал на бедните, но не могъл да изпълни своето намерение да се отрече от света, понеже се боял да не би да огорчи майка си, която желаела да го ожени. Теофан изпълнил нейното желание.
След женитбата Теофан открил на съпругата си своя начин на мисли, казал й за своето желание да се отрече от света и да живее в бедност, труд и любов към Господа. Преподобни Теофан бил повикан да участва в VІІ вселенски събор, свикан в 787 г. в гр. Никея. Този събор трябвало да реши въпроса за почитанието на светите икони. Теофан усърдно помогнал на свети патриарх Тарасий в защита на иконопочитанието и след това се върнал в своя манастир на предишния живот и трудове. Скоро той заболял тежко и вече не могъл да става от легло. Страданията понасял търпеливо и не преставал да прославя Бога и да му благодари за Неговата милост.
Инокоборческата ерес, макар и да била осъдена от VІІ вселенски събор, изникнала отново при император Лъв Арменец, който жестоко преследвал всички почитатели на светите икони. Той свалил патриарх Никифор, предал на мъчения и заточение преподобни Теодор Студит и много други. Желаейки да склони на своя страна Теофана, който се ползвал с всеобщо уважение, той пратил да го повикат.
Угнетен от болест и старост, Теофан обаче заминал за Цариград, за да зищити догмите на Православната църква. Царят пратил при него едного от своите сановници:- Бъдете единомислен с нас – казал му царят чрез своя пратеник – и аз ще обогатя манастира ти! Тебе ще възвелича с почести и ще обсипя с милости всичките ти роднини. В противен случай ще те предам на мъчения.
– На мене не са нужни богатствата и почестите на тоя свят – отговорил преподобният. – Аз ги оставих още на младини, за да служа на Господа Иисуса Христа. Нима те ще съблазнят сега един старец? А за моя манастир и за роднините ми Бог се е погрижил.
Царят видял, че увещанията и заплахите са напразни и заповядал да затворят Теофана в тъмница. От тъмницата преподобни Теофан изпратил писмо на царя, като защищавал поклонението на светите икони. Но царят се разгневил, пратил да разрушат манастира на преподобни Теофан и да разгонят учениците му, а самия него заповядал жестоко да бият, без да щади нито старостта му, нито болното му състояние. Измъченият старец след това бил изпратен на заточение на остров Самотраки, където скоро се поминал.
След смъртта на императора разпръснатите ученици на преподобни Теофан се събрали отново, възстановили изгорелия манастир „Велико село“ и пренесли в него светите мощи на своя учител, когото Господ прославил чрез чудеса и след смъртта му. Преподобни Теофан е пример за монашески подвиг и защита на православната вяра. Неговото дело ни вдъхновява да следваме пътя на спасението и да се борим за истината.
Защо почитаме тези светии?
Почитането на паметта на светците и мъчениците в православната традиция е важна част от духовния живот на вярващите.
Св. мчк Андрей Стратилат и 2593 мъченици:
Свидетелство за вярата: Св. мчк Андрей Стратилат и неговите съратници са пример за непоколебимата вяра и преданост към Христос. Те са готови да жертват живота си, за да останат верни на своите убеждения.
Мъченичество: Мъченичеството им е израз на най-висша форма на любов и преданост към Бога. Техният пример вдъхновява вярващите да бъдат твърди в своята вяра, дори в лицето на преследване и смърт.
Историческа памет: Почитта към мъчениците запазва историческата памет за тези, които са се борили за своята вяра и са пострадали заради нея. Това е важно за поддържане на духовното наследство и идентичност на християнската общност.
Преподобни Теофан Нови Атонски:
Монашески пример: Преподобни Теофан е пример за монашески живот, посветен на молитва, пост и служба на Бога. Той вдъхновява монасите и вярващите да следват неговия пример на усърдие и благочестие.
Святост: Животът му е пример за святост и добродетелност, които са идеали за християнския живот. Неговата посветеност на Бога и благочестивият му живот са вдъхновение за всички вярващи.
Молитвена подкрепа: Вярващите се обръщат към светците за молитвена подкрепа и застъпничество пред Бога. Те вярват, че светците могат да се молят за тях и да им помагат в духовната борба.
Почитането на паметта на тези светци и мъченици е израз на уважение и признателност към техния принос за вярата и духовното наследство. То също така служи като вдъхновение и насърчение за всички вярващи да следват техния пример и да укрепват в своята вяра
На 19 август нека се помолим на Св. мчк Андрей Стратилат и преподобни Теофан Нови Атонски да ни дадат сила и постоянство във вярата, да ни предпазят от изкушенията и да ни направят достойни за Царството Небесно.
Как да почетем паметта на Св. мчк Андрей Стратилат и преподобни Теофан Нови Атонски?
Почитането на паметта на светите е неотменна част от православната вяра. Има много начини, по които можем да отдадем почит на Св. мчк Андрей Стратилат и преподобни Теофан Нови Атонски:
Участие в богослуженията:
Посещение на църквата: На 19 август, деня на празника им, е особено важно да посетим църква и да участваме в празничното богослужение.
Молитва: Да се молим на светиите, като им изповядваме своите грехове и нужди, и като търсим тяхното застъпничество пред Бога.
Лично благочестие:
Четене на житията им: Да се запознаем по-добре с живота и делата на светиите, за да черпим вдъхновение от тяхната вяра и добродетели.
Пост и въздържание: Да практикуваме пост и въздържание в дните, предшестващи празника, като израз на покаяние и подготовка за духовното тържество.
Милосърдие: Да извършваме добри дела, като помагаме на нуждаещите се, според възможностите си.
Изповед и Причастие: Да се подготвим духовно за празника чрез тайнствата на Изповед и Причастие.
У дома:
Запалване на свещ: Да запалим свещ пред иконата на светия, като израз на нашата вяра и почит.
Прочитане на канон: Да прочетем специалните молитви, посветени на светия.
Поставяне на икона: Да имаме икона на светия в дома си и да се молим пред нея редовно.
В общността:
Участие в църковни събрания: Да участваме в различни църковни събития, посветени на светиите.
Организиране на благотворителни акции: Да организираме събиране на средства или дарение на храни и дрехи за нуждаещи се хора.
Разпространяване на информация за светиите: Да споделяме с други хора знанията си за живота и делата на светиите, за да ги вдъхновим и да ги насърчим да ги почитат.
Почитането на светиите не е формално изпълнение на ритуали, а израз на истинска вяра и любов към Бога. Когато почитаме светиите, ние се свързваме с тяхната духовна сила и търсим тяхното застъпничество.
