На 29 юни отбелязваме Петровден – празник на Светите равноапостоли Петър и Павел, които са били ревностни пазители на християнството.
Петровден е един от най-хубавите и най-големите летни празници в българските традиции. Свързваме го с лятото, усилната работа по жътва, която кипи на нивата, с първите плодове, с животните, с организиране на веселите Петровски събори. С ритуалите за дъжд. Една легенда разказва как Св. Петър като видял хората на полето, които жънат, сам грабнал сърпа да им помогне.
Църквата е отделила 29 юни на един от братята Петър, а на 30 юни тя отдава почит на апостол Павел.
Свети Петър е бил обикновен човек, рибар, първият от Христовите ученици, най-приближеният до Христос, един от светите апостоли. Името му означава „камък, скала“ от гръцки. При залавянето на Христос, той три пъти се отрича от Бога, за което после горещо съжалява. Според народа, Свети Петър държи ключа за райските порти и той съди хората, като определя коя душа трябва да влезе в Рая.
Свети Павел първоначално е бил фарисей, който е преследвал християните. Но след като възвръща загубеното си зрение с божествено чудо, той става ревностен последовател и разпространител на християнската вяра.
Традиции на Петровден
Какво да не правим на Петровден – работи се само до обяд, а след това не се захваща нито селскостопанска, нито домашна работа (пране, чистене, шиене), за да бъде годината добра и плодородна. Не е добре да се пали огнището и да се пече хляб, за да се предпазим от градушки, пожари и небесни беди.
Всичко за празника се приготвя предишния ден. На някои места, хората ставали рано сутрин и хвърляли камъчета на нивата, бостана, лозето, за да има изобилна реколта. Народната поговорка за този ден казва: „На Петровден да жънеш, за да не го одуха, а на Павльовден леж по очи, за да не го запали“. С това народа описвал как Св. Петър позволявал земеделската работа, а Св .Павел не позволявал да се работи и всички се страхували да не изпрати огън и да накаже тези, които не изпълняват забраната. При суша се правели ритуали за дъжд.
Житието на светите апостоли Петър и Павел
Апостол Петър, брат на ап. Андрей, бил рибар от град Капернаум на брега на Галилейското езеро. Според евангелския разказ Христос повикал двамата братя да тръгнат след него и те го следвали до деня на неговото Възнесение. Еврейското име на апостола било Симон, а името Петър, което означава “камък”, му било дадено от Исус Христос. След Възнесението ап. Петър разпространявал християнството в Сирия, Кападокия, Галатия и Понт. Преданието уверява, че загинал мъченически заради вярата си заедно с ап. Павел. В новозаветния дял на Библията са включени две съборни послания на ап. Петър, отправени до всички християни.
Апостол Павел не е от кръга на Христовите ученици. Роден в Мала Азия, той бил фарисей – член на еврейска секта, която преследвала християните. В книгата Деяния на св. Апостоли /XIгл./ се разказва, че на път за Дамаск имал необикновено видение, от което загубил зрението си, и чул Божия глас от небето. Това събитие било повратно в живота му. Излекуван, той се покръстил и станал най-ревностният разпространител на християнската вяра. Наречен е “апостол на езичниците”. Проповядвал в Антиохия, Киликия, Кипър, Галатея, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания. Завършил живота си в Рим на 29 юни 67 г. В Новия завет на Библията са поместени 14 негови послания до новопокръстени във вярата, в които разяснява християнските ценности и правилата на църковния живот.
Петровден – празник на Светите равноапостоли Петър и Павел.
Обреди на Петровден
На Петровден се коли „петровско пиле”. Рано сутринта жените носят в черквата колак и ранни ябълки – петровки. Осветени от свещеника, те носят здраве. На този ден не бива да се върши важна земеделска работа. При суша се прави молебен за дъжд.
В някои краища народът чества Св. Павел на следващия ден 30 юни – Павльовден.
Тъй като св. Павел се смята за по-възрастен и по-лош от брат му св. Петър, в тези части на страната, където се отбелязва Павльовден, работата е строго забранена (особено жъненето) и не се пали огън дори за приготвяне на храната, за да се предпази реколтата, имотът и домът от пожари. В Източна Тракия не се меси и хляб, за да не се „опавлюва“ брашното, т.е. за да бъде предпазено от сплъстяване и червясване.
По традиция на Петровден на трапезата се нарежда празнично ястие „бял мъж” или „кутмач” (бито прясно сирене, пържено с брашно), петровското пиле, прясна пита, баница с масло и сирене, тиквеник.
Жените отнасят в църквата обреден колак и първите узрели ябълки петровки, за да ги освети свещеникът. После ги раздават за здраве, особено ако в семейството има починали деца. Това вярване е свързано с народните представи за райската градина.Обредите и ритуалите, които са се запазили и до днес, се извършват за предпазване от пожари, градушки и гръмотевици.
В миналото обичаите са били много по-богати и колоритни. Девойките и жените са излизали на поляните, за да се люлеят на люлки, извивали кръшни хора и пеели ритуални песни. Вечерта обаче на празничната трапеза сядали само старите и женени хора, а младите са посрещали изгрева на слънцето. Девойките берели дванадесет цвята, но от дванадесет различни поляни и ги поставяли под възглавницата си, за да им се присъни този, за когото ще се омъжат, надявайки се, че ще е точно онзи, когото обичат.
Част от традициите, обредите и обичаите, свързани с Петровден, които нашите деди са тачели, не са съхранени до днес и са позабравени. Други обаче – като ритуалите за предпазване от градушки и пожари, са познати и днес и изпълнявани в редица краища от страната. Тези древни ритуали са част от народната памет, от корените ни и са за късмет, за здраве и сполука, за пълна къща и ниви, предпазени от градушка, за сита челяд и здрави деца.
С какво се свързва Петровден?
Петровден се свързва с жътвата, първите плодове /сливи и ябълки – петровки/, младите животни и веселите Петровски събори. Две седмици преди Петровден се пости, а блажни ястия се позволяват след края на светата литургия, по време на която свещениците причестяват богомолците в храма.
Според народните вярвания Христовите апостоли са не само братя, но и близнаци.
В народните представи Св. Петър е добър старец, облечен в бели дрехи. При подялбата на света между светците на него се паднало да държи ключовете от райските двери. В райската градина растяло златно ябълково дърво, около което като мушици и пчелички кръжали душите на починалите деца. Когато майките им раздавали ябълки на Земята, Св. Петър им позволявал да късат плодове от райското дърво. Майките на тези деца не бива да хапват от ябълките. В църквата се носят петровски хлябове и ябълки-петровки, освещават се и се раздават на роднини и съседи. До този ден е забрането да се ядат ябълки.
Свети Петър бил удостоен с висока длъжност, а именно да пази портите на рая, преценявайки дали да пусне душата на човек в него, или да го отпрати към ада. Той измервал с везна добрите дела спрямо човешките грехове и бил неумолим дори пред собствената си майка, която изпратил в ада, тъй като се оказало, че лошите ѝ постъпки на Земята са натежали повече от добрините, които е сторила приживе.
Ритуал „Гонене на змии“
На Петровден по традиция се извършва гонене на змии, които през това време на годината се случва да излизат. Затова домакините запалват огън в двора си, правят факли и като тропат по тенекия, обикалят дома си като изричат: „Бягайте, змии и гущери“.
Ритуал за гадаене по цветята
На Петровден младите момичета набирали букети от дванадесет броя различни цветя, като ги носели от дванадесет поляни и ги слагали под възглавницата си. Те очаквали да им се присъни момчето, за което да се омъжат по любов.
Петровски събори
Всички жени и девойки се събирали на полянки, люлеели се на люлки и пеели ритуални песни, играели кръшни хора на Петровден. Младите излизали рано сутрин да посрещнат изгрева и да видят Слънцето, което блестяло като ярка дъга, а на трапезата оставали само по-възрастните.
Трапезата на Петровден
В чест на светията апостол Петър, на масата задължително са слагат първите ябълки „петровки“, сливи, круши, ястие с пилешко месо (петровско пиле), от което се прави курбан, приготвя се първият тиквеник за годината, баница, празнична погача. Петровден е предхождан от две седмици пост.
Традиционно празнично ястие за Петровден е „кутмач“ или бял мъж”, като бито прясно сирене се пържи с брашно.
В църквата хората носят ранни ябълки петровки и обредни хлябове, колаци, които се освещават от свещеника за здраве. Раздават се на роднини, познати и съседи.
Петровден се празнува и от хората, които отглеждат овце и правят сирене и мляко. Традицията повелява днес да не се върши никаква къщна работа, мъжете не изкарват на паша животните, „за да не се прекърши плодородието“.
Кой празнува имен ден на Петровден?
На Петровден имат имен ден всички с имена: Петър, Павел, Камен, Петя, Павлина, Поля, Полина, Симеон, Симона, Кремена празнуват имен ден.
Честит празник!