Механизъм на инсулиновата резистентност: какво е важно да знаем, напомнят лекари. В началния етап захарният диабет не се усеща. Може да има такива двусмислени симптоми, като сухота в устата, жажда, слабост. Но в бъдеще високата кръвна захар има пагубен ефект върху важни органи и системи – сърцето, очите, бъбреците, нервите и кръвоносните съдове. Как се развива инсулиновата резистентност? Всъщност в 80% от случаите инсулиновата зависимост може да бъде избегната.
Захарният диабет е група от метаболитни заболявания, характеризиращи се с необичайно високи нива на захар (глюкоза) в кръвта поради нарушена секреция на хормона инсулин. При диабет тип 1 проблемът е свързан с панкреаса – в него липсват клетките, които отговарят за секрецията на инсулин. Захарният диабет тип II (среща се в 80-85% от случаите) се основава на механизма на инсулинова резистентност. Гестационният диабет се развива по време на бременност. Болните от диабет автоматично попадат в рисковата група за сърдечносъдови заболявания и са принудени радикално да променят начина си на живот, за да поддържат здравето си.
Захарният диабет се основава на механизма на инсулиновата резистентност. Инсулинът е хормон, който се произвежда в панкреаса и е отговорен за метаболизма на глюкозата в тялото. Именно глюкозата, която получаваме от храната, е основният източник на енергия за клетките. Когато клетките са нечувствителни към инсулин, глюкозата се натрупва в кръвта и излишъкът също се превръща в телесни мазнини. Глюкозата не навлиза в клетките и не осигурява енергия. Инсулиновата резистентност (нечувствителността на клетките към инсулин) е отключващ фактор за развитието на диабет и затлъстяване: жизненоважните клетъчни системи на тялото страдат от енергиен дефицит и мазнините се натрупват по-бързо. Този хормонален дисбаланс трябва да бъде коригиран: докато се възстанови чувствителността на клетките към инсулин, нивата на кръвната захар ще бъдат високи и всякакви мерки за отслабване ще имат само малък и временен ефект.
Искате ли да подобрите здравето и тонуса си без лекарства? Вижте как
Сбъднете мечтите със силата на суперхраните!
И така, как да намалите инсулиновата резистентност?
Нормализирайте нивата на витамин D и тестостерон, тъй като дефицитът на тези хормони играе ключова роля в развитието на инсулинова резистентност. Витамин D е необходим за правилното функциониране на инсулиновите рецептори, при неговата липса нивото на захарта е трудно да се контролира дори с лекарства. Възрастните пациенти с диабет и инсулинова резистентност трябва да коригират половите хормони: естроген, прогестерон и тестостерон. Тъй като все пак говорим за хормони, трябва да потърсите помощ от лекар.
Попълване на дефицита на желязо. Планът за изследване на захарен диабет задължително включва измерване на нивата на феритин. Включете антиоксиданти и Омега-3 в диетата си – те са от съществено значение при терапията на инсулинова резистентност и ще бъдат изключително полезни за сърдечносъдовата система.
Ревизирайте диетата си, а именно изключете закуските и направете почивка между храненията за 4-6 часа. Всяко хранене стимулира производството на инсулин, само ако се спазват интервалите, нивото му намалява и изгарянето на мазнини става възможно. Високият инсулин повишава апетита, така че се опитайте да пиете вода между храненията. В краен случай, похапвайте семена или ядки.
Нормализиране на съня, нощна почивка от храна – поне 11-12 часа. Правете гладни дни 1-2 пъти седмично с едно хранене – закуска. През останалото време пийте вода, билкови чайове. При наличие на заболявания на стомашно-чревния тракт е необходима консултация с лекар.
Увеличете физическата активност. Мускулите имат висока концентрация на инсулинови рецептори. Следователно, ако има много мускули и те са в добра форма, толкова по-ниско е нивото на инсулина и инсулиновата резистентност.
Ограничете бързите въглехидрати (сладки, нишестени храни) във вашата диета.
Обсъдете с вашия ендокринолог кои лекарства са подходящи за вас за намаляване на инсулиновата резистентност.
Как да разберем, че въглехидратният метаболизъм е нарушен?
Лекарят може да постави диагноза инсулинова резистентност без лабораторни изследвания. Посочва се: наднормено тегло; хиперпигментация в подмишниците, перинеума, на лактите; множество кератоми, папиломи, фиброми, които се появяват с възрастта; съпътстващи диагнози: синдром на поликистозни яйчници, ендометриоза, хиперплазия на простатата, дислипидемия, артериална хипертония, репродуктивни нарушения.
Но само лабораторната диагностика ще ви помогне да получите надеждни данни, за да можете да работите с тях, ако е необходимо.
Оптимални показатели за въглехидратния метаболизъм са: инсулин – не по-висок от 5.mkU / ml, глюкоза на гладно – 3,9-4,7 mmol / l, гликиран хемоглобин – не повече от 5%.
Увеличаването на тези показатели, съчетано със затлъстяване, генетично предразположение към захарен диабет, дефицит на витамин D и полови хормони, както и горните диагнози изискват квалифицирана медицинска помощ.
Системата ABC е напомняне за пациенти със захарен диабет:
- A означава A1C (гликозилиран хемоглобин). Това е кръвен тест, който показва вашите средни нива на глюкоза през последните няколко месеца. Целевото ниво е под 7%, но в идеалния случай то трябва да е под 6.
- B е кръвното налягане. Ако имате диабет, контролирането на кръвното ви налягане е също толкова важно, колкото и на кръвната захар. Високото кръвно налягане увеличава риска от сърдечносъдови и бъбречни заболявания. Целевото ниво на кръвното е под 130/85 mmHg.
- С е холестерол. Високият холестерол е друг рисков фактор за сериозни проблеми със сърцето и кръвоносните съдове. Целевото ниво на „лошия холестерол” LDL е под 1,8 mmol/l.
Какво да направите, така че индикаторите ABC да са нормални?
Важно е да се разбере, че проблемът с диабета не може да бъде оставен сам да се разреши. Компетентната лекарствена терапия може да бъде предписана само от лекар. Лечението винаги е комплексно – в допълнение към хипогликемичните лекарства, важно е пациентът да компенсира дефицита на други помощни вещества: витамин D, B12, Омега-3, желязо, магнезий, антиоксиданти, полови хормони (ако се наблюдава тяхното намаляване). Понякога е необходима корекция на чревната микрофлора – всичко това подобрява чувствителността на клетките към инсулина при захарен диабет тип II.
Диета и начин на хранене при захарен диабет:
Елиминирайте глюкозата, фруктозата и лактозата от диетата. Това не означава, че пресните плодове трябва да бъдат напълно изключени. При захарен диабет с инсулинова резистентност приемливото ниво на фруктоза на ден е 10-20 грама. Включете достатъчно протеини и здравословни мазнини в диетата си. При диабет кето диетата не е противопоказна, а дори помага.
Аеробни упражнения
Основният принцип е редовността. Движението трябва да бъде поне 30-60 минути на ден, 150 мин. през седмицата. Не е необходимо всеки ден да посещавате фитнес залата – достатъчно е да ходите повече (10-12 хиляди стъпки), да се изкачвате по стълбите, да разхождате кучето.
Ако хипогликемичните лекарства са неефективни, на пациент с диабет се предписва инсулин. Въпреки това, ако инсулиновата резистентност не бъде елиминирана, приложението на инсулин ще бъде неефективно и може да доведе до прекомерното му натрупване и наддаване на тегло.
Механизмът на инсулиновата резистентност се „включва“ много преди пациентът да бъде диагностициран с преддиабет или вече развиващ се захарен диабет. Човек уверено и вярно върви към това заболяване в продължение на 10-15 години. Много е трудно да се лекува диабетът. Въпреки това, ако инсулиновата резистентност бъде открита навреме и правилно коригирана, това ще помогне да се избегне поне доживотната зависимост от хипогликемични лекарства и инсулин.