Всяка календарна година на 6 декември отбелязваме денят на Св. Никола (Свети Николай Мирликийски – Чудотворец), този ден е наречен Никулден.
Днес Имен ден празнуват всички, които носят имената и техните производни: Николай, Никола, Никол, Николина, Нина, Николинка, Николета, Нинка, Кольо, Колю, Ненка, Ненко, Ненчо, Нено.
Празник на моряците, рибарите, банкерите и търговците.
Народни обичаи: Обичаят е да се жертва шаран в името и честта на Светеца. Обикновено домакинята приготвя пълнен шаран с ориз, орехи, булгур и лук, след което го „завива“ в тесто. Това празнично ястие, се нарича “рибник”.
Трапеза: Никулден е смятан за голям семеен празник, на който се канят роднини и съседи. На този ден, освен рибник, на трапезата има обредна пита и постни ястия: варена царевица, варена пшеница, постни сарми, чушки, стар фасул.
Народни вярвания: Според преданията Светецът завихря силни, ураганни ветрове и предизвиква морските бури. Заради това, когато е сърдит, той усилва ветровете, разбушува морето и потапя корабите. От тук съществува поверието, че на Никулден рибарите не излизат в морето, за да не разсърдят своя закрилник.
Кратка история за животът на Светеца: Според приетата в православието датировка Св. Никола е роден около 270 г. и умира около 345 г. Но съвременните учени смятат, че смъртта му е настъпила в периода: 334 – 335.
През по-голямата част от времето си той бил в църквата, изучавайки Светото писание и общувайки със свещениците. През нощта той се отдавал на горещи молитви и четене на духовна литература, защото се интересувал от духовното знание.
След завръщането на Патарския епископ от Палестина самият Николай тръгнал на път, за да разпространява духовното познание. Презвитерът плавал до Палестина с кораб. Съществуват няколко версии за чудесата, които Чудотворецът е правил:
– предсказал началото на страшна буря, която успял да укроти с помощта на молитва;
– възкресил един моряк, паднал от мачтата, докато отварял платната;
– изцелявал болни хора по пристанища, където акостирал корабът;
– внасял утеха в скърбящите сърца;
– прогонвал греховни мисли от главите на хората.
Периодът 284-311 г. е най-трудният за християнската църква, тогава император Диоклециан преследвал всички свещеници. Николай Чудотворец продължил да проповядва Словото Божие, за което бил затворен и жестоко измъчван.
Съществува предание, че веднага след смъртта тялото на Светеца, то започнало да излъчва миро. Поток от поклонници се стекли до гроба му. Затова на мястото на погребението му първо е построена базилика, а след това и църквата „Св. Никола“. До 1087 г. мощите му се съхранявали в гробницата, докато 47 въоръжени италианци от Бари не нахлули в нея. Те откраднали големи части от останките.
Интересно било, че през целия курс моряците плавали с попътни ветрове. Но от Мира за Бари, вятърът отнесъл като сламки корабите към Патара – родното място на Светията. Италианците се уплашили, че Св. Никола се е разгневил, заради кражбата. По-късно петима от тях си признали, че са откраднали няколко части от светите мощи, положени в саркофага.
Великият Божи Светец живял дълги години в град Мира, сияещ от Божествена благост. Доживял до дълбока старост, той отдал дългът на човешката природа и след кратко телесно боледуване, починал от старост.
