На 4 септември Православната църква почита Свети пророк Мойсей Боговидец и Св. Вавила, еп. Антиохийски. Свети пророк и боговидец Моисей.
Кой е Мойсей Боговидец?
Моисей е персонаж от Библията, религиозен водач, законодател и пророк, на когото еврейската традиция приписва авторството на Петокнижието. Моисей е най-важният пророк в юдаизма, както и един от пророците в християнството, исляма, бахайството, растафарианството и други религиозни течения.
Според библейската книга Изход, Моисей е роден по време, когато евреите пребивават в Египет и са подложени на преследвания. Моисей достига високо обществено положение в Египет, но оглавява евреите в усилията им да напуснат страната. По време на пътуването им на изток Моисей получава Десетте Божи заповеди. Въпреки че доживява до 120 години, той умира преди евреите да достигнат Обетованата земя.
Вероятно името му е дадено от неговата майка, а не от египетската принцеса, както подсказва играта на думи на еврейски: masa (евр.) означава „извлечен (изваден) от“ (Изх.2:9-10) и е сходна с египетската дума за „дете“.
Мойсей Боговидец е една от най-важните личности в еврейската история, а се смята също и за автор на така нареченото Петокнижие, първите пет книги от Библията. Същевременно книгите „Изход“, „Левит“ и „Числа“ представляват своеобразна биография на Моисей.
Като какъв е почитан Мойсей?
Моисей е почитан, като пророк и от мюсюлманите, под името Муса.
Библията сочи Моисей като основна фигура в така наречения Изход – преселението на евреите от Египет в Ханаан, както и в консолидирането на еврейските племена около култа към Яхве. На него се приписва също и обявяването на Десетте Божи заповеди – основа на еврейското законодателство (които според библейското предание получил лично от Яхве, докато пребивавал в планината Хорив или – според друга версия – на планината Синай), както и на редица други правни, религиозни и житейски норми от еврейската традиция.
За Мойсей Боговидец се счита, че е израснал в египетския владетелски двор като осиновен син на една от фараоновите дъщери. Според някои учени той е египтянин по произход, или принадлежи на семейство, силно повлияно от египетската културна традиция, а Библията го представя като човек, успял да запази народностното си самосъзнание на евреин (за да опазят живота му, родителите му го изоставили, но впоследствие неговата майка му станала дойка).
Именно съзнанието, че не египтяните, а страдащите от техния гнет евреи са неговите сънародници, го подтиква да се сближи с тях, а също и да влезе в конфликт с египетските власти. Принуден да напусне двореца, той става овчар в Мадиам (край планината Хорив), където служи на местния жрец Йотор, за чиято дъщеря се жени. В Мадиам Моисей прекарва около 60 години, през които изчаква смъртта на фараона Рамзес II и възкачването на престола на Менептах, които скоро бил заменен от Аменмезес.
В Мадиам, според преданието, за първи път Мойсей Боговидец среща Яхве и получава от него заповед да освободи евреите, да ги изведе от Египет и да ги засели в Ханаан (Палестина).
След неуспешни опити да направи това по мирен път и възползвайки се от ефекта, който поредица бедствия имат върху египетските власти и население, както и имайки (заедно със своя брат и неговата жена) славата на пророк на Яхве и велик магьосник, Моисей повдига въстание на евреите, ограбва местните египтяни и увличайки след себе си значителни по брой множества, тръгва към Ханаан.
След като успява да се изтръгне от преследващата го египетска конница, преминавайки през някакъв внезапно засушен район на Червено море (според общоприетото схващане, но по вероятно е това да се е случило в т.нар. Папурово море, намирало се някога в областта на днешния Суецки канал), той се отправил към Хорив (или към Синай), а след това – към Ханаан.
След дълги перипетии, когато Мойсей Боговидец почти достигнал с народа си до Ханаан, той си дал сметка, че евреите не са подготвени нито да изпълняват заповедите на Яхве, нито изобщо да запазят култа към него, а също и че имат твърде слаба военна подготовка; мнозина от тях всъщност не били изоставили почитанието към разни египетски божества и копнеели да се върнат в Египет и да продължат да робуват на тамошните владетели. Затова Моисей (според Библията – по внушение на Яхве) не въвел евреите в Ханаан, а ги принудил да странстват още около 40 години, така че да добият закалката и самочувствието на народ-завоевател и да свикнат с почитанието само на един бог.
Междувременно получил основните напътствия на Яхве – Десетте божи заповеди, въвел институцията на Съдии на Израил – по-късно главни водачи на народа му, а също и превърнал брат си Аарон и неговите потомци и роднини от мъжки пол (така наречените левити) в жреци на Яхве.
Опитите му обаче да превърне сънародниците си в послушни вярващи и поданици (разказва Библията) ги накарали не толкова да станат верни на неговия бог и съвестни членове на общината, колкото да се чувстват негови „роби“, а него самия постепенно превърнали в жесток тиран, който с огън и меч потушавал недоволствата, изпитвал особена нетърпимост към общуването на евреите с други народи и към всеки чужд култ и безмилостно наказвал всяко неподчинение, независимо от това кой си го е позволил: това той правел според преданието по внушение на Яхве.
Постепенно Моисей се убедил, че те никога няма да бъдат това, което той желаел да бъдат, и дори и в края на този срок (40-те години, прекарани в повторното пътуване към Ханаан) ги предупреждавал, че те и потомците им често пъти ще имат и други богове освен Яхве и че няма да следват заповедите му. Накрая разделил между 12-те еврейски племена бъдещите им владения, заселил някои от тях откъм източните брегове на река Йордан и повел останалите към тяхното истинско местоназначение – към ,,Обетованата земя“.
Малко преди евреите наистина да бъдат въведени в Ханаан, Моисей починал, като оставил за свой наследник в началството над евреите Исус Навин.
Мойсей Боговидец е централна фигура в ортодоксалния юдаизъм, често наричан „нашият водач“, „служител на Бога“ и „баща на всички пророци“. Той е смятан за най-великият сред пророците, получил от Бога Петокнижието и цялото скрито и разкрито познание.
Какъв е Мойсей в еврейския фолклор?
В еврейския фолклор, в апокрифната литература, както и в Мишна и Талмуд, се съдържат множество разкази, свързани с Мойсей Боговидец, които не са включени в основния текст на Библията. Късноантични еврейски историци, като Евполем, приписват на Моисей създаването на финикийската писменост, а Артапан Александрийски направо го отъждествява с божествата Тот и Хермес, както и с Музей, когото нарича „учител на Орфей“.
Съществуват три основни тези за историчността на Мойсей (подобно на историчността на Исус Христос), а посредством него и най-вече – за генезиса на евреите:
Моисей е историческа личност или по-скоро може да се идентифицира с историческа личност, какъвто е случая с легендарния Махол Сидонски;
Моисей е изцяло митична (митологическа) личност – извлечен от вода;
Въпросът за историчността на Моисей не е съществен за разбирането на еврейската религия – юдаизма.
От 20-те години на 20 век, авторитетни учени като Албрехт Алт и Мартин Нот, застъпват постулата „за непрекъсваемост“ на пастирско-номадския модел, т.е. това е синкретична теза, опитваща се обединявайки библейското иносказание и артефактите „да обясни“ другостта на евреите къмто Ханаан, респективно към ханаанците (но без самаряните, които били доведени от другаде след асирийския плен). Тази втора теза страда от съществен недостатък — нито в духа, нито в стремежите на номада е да се установява на едно място, освен ако не е по принуда или в резултат от продължително и еволюционно култивиране.
С развитието на социологията, през 60-те години на 20 век възниква в зачатие т.нар. „модел на селския бунт“, който за първи път „освещава“ и теоретизира възприетия сега от науката модел — за автохтонен произход на евреите от ханаанците. Недостатък на първата версия е този, че налага съвременен „социален модел“ (донякъде революционен) върху исторически събития отпреди над 3000 години.
По съществото си в първата версия, този модел излага тезата за „революция или бунт на местни ханаански селяни срещу корумпираната ханаанска аристокрация, въз основа на който се оформила и създала нова социална, а оттук и етническа същност“. Тази социологическа версия (виж и социология на правото) е изначално разкритикувана в периода на „студената война“, едва ли не като „социалистическа“.
През 90-те години на 20 век, археологическите данни от разкопките от 70-те и 80-те години на 20 век, водят до изцяло нов и вече напълно различен поглед върху етногенезиса на евреите, респективно и върху историчността на техния пръв „законодател“.
Утвърждава се окончателно автохтонната теза, като се отхвърля въобще наличието на „социален или друг външно причинен взрив“, като моделът на Велхаузен създаден с документалната хипотеза се препотвърждава и от библейската археология, т.е. единствените идентификационни белези (на различност) за евреите от сродните им по език и произход ханаанци и финикийци са само културни и относителни – аниконизъм, въздържането от консумация на свинско и типа къщи (характерен и за Амон, Моав и Идумея, а донякъде и частично за Древен Египет). Според етнолозите, въз основа на откъслечни икономически, географски и климатични причини не може да се формира идентичност (виж и зугот).
Свети свещеномъченик Вавила, епископ Антиохийски
Свещеномъченик Вавила бил Антиохийски епископ през времето на един от най-жестоките гонители на християнството, римския император Деций Траян (249 – 251 г.). След като принесъл кървава жертва в езическото капище в Антиохия, императорът пожелал да влезе и в близкия християнски храм, за да се надсмее над извършваната по това време християнска безкръвна жертва – светата Литургия.
Епископът св. Вавила застанал решително на входа на храма, изправил се пред императора, прострял десницата си към гърдите му и тъй не му позволил да влезе вътре и по тоя начин да оскверни божествената светиня. Посрамен, императорът си отишъл. На другия ден обаче християнският храм бил опожарен. Свети Вавила бил доведен на съд пред императора.
Деций Траян обещал на светителя богатства и почести, ако се откаже от Христа. Заплашвал го с мъчения, ако упорства. Но не успял да го отклони от светата вяра и от дълга му като епископ на Църквата. Св. Вавила бил подложен на жестоки изтезания. Накрая един от палачите го посякъл с меч. Християните погребали тялото му с почести.
Около 100 год. по-късно светите му мощи били пренесени в красивата местност около Антиохия, наречена Дафне, където била построена църква на негово име. В тая местност имало и езически храм на Аполон. Езическия храм опустял, но храмът издигнат в чест и възхвала на свещеномъченик Вавила Антиохийски блестял с божествена светлина.
Днес е важно да почетем паметта на Мойсей Боговидец и на Свети свещеномъченик Вавила, епископ Антиохийски.
