Днес отбелязваме Световния ден в защита на пострадалите от мини. На 8 декември 2005 г. Генералната асамблея обяви , че 4 април всяка година ще се отбелязва като Международен ден за осведоменост относно минната опасност и подпомагане на противоминната дейност.
Той призовава за продължаване на усилията на държавите, с помощта на ООН и съответните организации, за насърчаване на създаването и развитието на национален капацитет за противоминни действия в страни, където мини и експлозивни остатъци от войната представляват сериозна заплаха за безопасността, здравето и живота на цивилното население или пречка за социалното и икономическо развитие на национално и местно ниво.
Повече от 20 години работата на Службата на ООН за противоминни действия ( UNMAS ) се ръководи от нуждите на засегнатите хора и е съобразена със заплахата от експлозивни опасности, пред които са изправени цивилни, мироопазващи и хуманитарни работници.
UNMAS работи за спасяване на животи, за улесняване на разполагането на мисии на ООН и доставката на хуманитарна помощ, за защита на цивилни, за подпомагане на доброволното завръщане на вътрешно разселени лица и бежанци, за осигуряване на хуманитарни и възстановителни дейности и за застъпничество за международното хуманитарно право и право на човешките права.
4 април – Ден на психолога в България
Световен ден в защита на пострадалите от мини: История
ООН работи за унифициране на правните рамки за защита на цивилните от противопехотни мини и експлозивни остатъци от войната. Това се постига чрез сътрудничество с държави, граждански организации и международни агенции.
От 1997 г. Конвенцията за забрана на противопехотни мини е ратифицирана от 164 държави, като нейната популяризация е повишила осведомеността за разрушителното въздействие на тези експлозиви върху цивилните.
Член 6 от Договора за забраната им задължава държавите да осигуряват грижи, рехабилитация и социална интеграция за жертвите на мини и техните общности.
Конвенцията за правата на хората с увреждания, приета през 2006 г., разширява правата на хора с увреждания, включително тези, пострадали от тези експлозиви.
ООН също се бори с останалите експлозивни материали от война, като Протокол V за експлозивните остатъци и Конвенцията за касетъчните боеприпаси. През 2023 г. беше приета нова стратегия за противоминни действия, която ще бъде преглеждана на всеки две години.
Безопасното бъдеще започва тук
Мините, експлозивните останки от войната и импровизираните взривни устройства продължават да причиняват смърт и наранявания, особено в ситуации на въоръжен конфликт. Средно един човек е убит или ранен от такова взривно устройство на всеки час. Сред жертвите има много деца. Използването на импровизирани взривни устройства се разшири, тероризирайки цивилни и заплашвайки хуманитарни участници и мисии и персонал на ООН.
През 2025 г. Международният ден за информираност относно минната опасност и подпомагане на противоминната дейност ще бъде отбелязан под мотото „ Безопасното бъдеще започва оттук “ .
Основавайки се на Пакта за бъдещето , общността на Организацията на обединените нации за противоминна дейност подчертава необходимостта от финансиране на микропроекти и проекти с бързо въздействие за справяне с неотложните нужди на хора с физически увреждания, засегнати от конфликт. Тази инициатива засилва глобалния ангажимент за гражданска защита (Действие 14) и за увеличаване на технологичния и иновационен капацитет в развиващите се страни (Действие 29).
От 9 до 11 април 2025 г. Службата на ООН за противоминни действия и Женевският международен център за хуманитарно разминиране ще бъдат съвместни домакини на 28-ата международна среща на националните директори по противоминни действия и съветниците на ООН (NDM-UN28) . Тази лична среща ще събере лидери и експерти по противоминни действия, за да общуват и обменят мнения по належащи проблеми, пред които е изправен секторът на всички мини.
Какви опасности крият тези експлозиви?
Противопехотните мини и други взривни устройства са изключително опасни поради следните причини:
- Продължителна опасност
Те могат да останат активни години, дори десетилетия след края на конфликта. Това означава, че земи, които могат да бъдат използвани за селско стопанство или за изграждане на жилища, остават опасни и неизползваеми. Възможността за експлозии остава, което поставя под заплаха живота на хората.
- Жертви сред цивилното население
Тези експлозиви не правят разлика между военни и цивилни. Често се поставят в райони, които след война се използват от местното население, за да се върнат към нормален живот – земеделие, строителство, пътувания и т.н. Това означава, че много от жертвите са невинни хора, включително деца.
- Травми и инвалиди
Често те не убиват, а нанасят сериозни травми, като ампутации на крайници, тежки наранявания на вътрешни органи или изгаряния. Много хора стават трайно инвалиди, което може да има сериозно социално и икономическо въздействие върху тях и техните семейства.
- Ограничават възможностите за възстановяване
Тези експлозиви сериозно затрудняват усилията за възстановяване на пострадалите райони след конфликт. Те блокират достъпа до ключови ресурси, като вода, храна и земеделска продукция. В допълнение, те могат да повредят инфраструктурата, включително пътища, мостове и други важни съоръжения, което още повече усложнява възстановителния процес.
- Психологическа травма
Освен физическите наранявания, те могат да предизвикат и сериозни психологически последици, като посттравматичен стрес. Хората, живеещи в минно замърсени области, са постоянно под стрес и страх от експлозии, дори когато изпълняват ежедневните си задължения.
- Загуби за икономиката
Те могат да блокират икономическо развитие, като възпрепятстват достъпа до важни земеделски райони или природни ресурси. Това води до намаляване на производителността и забавяне на възстановяването на страните след войни.
- Трудности при разминирането
Разминирането е дълъг и опасен процес. Включва скъпи и ресурсоемки операции, които изискват специализирано оборудване и обучени специалисти. Процесът може да отнеме години, дори десетилетия, за да се осигури безопасността на засегнатите райони.
Заради тези сериозни опасности, разминирането и помощта за жертвите на тези експлозиви се явяват като ключови елементи в постконфликтното възстановяване и безопасност на населението.
Как можем да отбележим този ден?
Ето няколко идеи за това как можем да се включим:
Информираност и образование
- Организирайте или посетете събитие за осведоменост: Това може да бъде лекция, семинар, уебинар или работилница, на която да се обсъдят последиците от минната опасност и важността на разминирането. Такива събития могат да бъдат организирани от училища, университети, неправителствени организации или местни власти.
- Разпространете информация в социалните медии: Споделяйте статии, инфографики или видеа, които разясняват какво представляват мините, какви са последствията от тях и какво се прави за разминирането.
Подкрепа за организации, работещи за разминиране
- Дарения: Много организации като Международния комитет на Червения кръст, Институтът за разминиране или HALO Trust работят активно в постконфликтни региони за разминиране. Даряването на средства или доброволческа помощ може да помогне за поддръжка на техните усилия.
- Подпишете петиции: Можете да се включите в кампании, които настояват за по-строги мерки срещу минната опасност или за разширяване на програмите за разминиране и помощ на жертвите.
Организиране на събитие в общността
- Публичен митинг или събиране: Можете да организирате местно събитие, като например демонстрация или митинг, за да привлечете вниманието върху проблема с тези експлозиви. Това може да бъде начин да съберете средства или да информирате местната общност.
- Тематични арт инсталации или изложби: Творческите инициативи могат да бъдат начин за подчертаване на жертвите и последствията от тези експлозиви. Организирайте изложба с фотографии, произведения на изкуството или инсталации, които разказват за жертвите на мини и значението на разминирането.
Подкрепа на пострадалите
- Доброволчество: Ако имате възможност, можете да се включите в доброволчески дейности за подпомагане на хора, които са пострадали именно от тези експлозиви. Това може да включва подкрепа за физическа рехабилитация или помощ в социалната интеграция на жертвите.
- Събиране на средства: Можете да организирате събитие или кампания за събиране на средства за лечение и възстановяване на пострадали от мини. Например, създаване на благотворителен базар или организиране на спортни мероприятия за събиране на средства.
Помен към пострадалите
- Минутка мълчание: В знак на почит към жертвите на мините и тези, които са пострадали от тях, може да се организира минута мълчание на местно или национално ниво.
Истории на пострадали: Споделете истории на хора, които са били засегнати от мини, за да покажете техния опит и да подчертаете важността на международните усилия за разминиране и предотвратяване на бъдещи инциденти.
Подкрепа на международни инициативи
- Участие в глобални събития: Много международни организации организират събития на 4 април, като например концерти, маратони или спортни състезания за събиране на средства. Можете да се включите или да подпомогнете тези събития.
- Популяризиране на Договора за забрана на противопехотни мини (Оттавска конвенция): Съобщете на хората за този международен договор, който цели да забрани използването на противопехотни мини и да осигури разминиране в засегнатите региони.
Чрез осведоменост и активни действия можем да помогнем за намаляване на опасността от мини и да покажем подкрепата си за жертвите на този глобален проблем.
Заключение
Световният ден в защита на пострадалите от мини е важен момент за осъзнаване на тежките последици от минната опасност и за изразяване на солидарност с жертвите. Мините продължават да представляват сериозна заплаха за мирното население, особено в постконфликтни райони. Но чрез усилията на ООН, държавите и неправителствените организации, можем да дадем ново начало на тези региони, като осигурим безопасност, подкрепа и възможности за възстановяване.
Всеки един от нас може да допринесе чрез осведоменост, подкрепа на инициативи и участие в глобалните усилия за разминиране. Само чрез колективни усилия ще можем да създадем по-безопасен свят за бъдещите поколения и да осигурим достойно бъдеще за жертвите на минната опасност.
