На 30 януари Православната църква почита паметта на светите Три Светители – тримата велики отци и учители на православната вяра, които са също така стълбове на богословието: св. Василий Велики (379 г.), св. Григорий Богослов (390 г.) и св. Йоан Златоуст (407 г.).
От векове Църквата е определила този ден за съвместно честване на тяхната памет, изразявайки по този начин почит към тяхното просветителско дело. Висшите православни богословски школи, включително факултети и духовни академии, са избрали този ден за свой празник.
Отдавайки равна чест на светите Три Светители – Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст, Църквата потвърждава, че те са равни по дарования, заслуги и святост.
Три Светители – съборът на вселенската православна общност
Светите Три Светители, които Бог е дарил на Своята Църква в трудни времена на борба с ересите, засияли с безсмъртна светлина след своето блажено преминаване в отвъдното. Съборът на вселенската православна общност продължава да се прекланя пред техните дарования и нетленни приноси. Още от V век вярващите християни изпитвали нарастващо възхищение към тях, което за мнозина довело до прекомерно предпочитание към един от тримата. Това разделение достигнало своя връх в Цариград през XI век, когато вярващите започнали да се групират като „василиани“, „григориани“ и „йоанити“.
Тогава самите Три Светители се намесили по благодатен начин, явявайки се във видение на св. Йоан Евхаитски, който по това време бил митрополит на Евхаита при византийския император Алексий I Комнин (1048–1118). В своето явление светителите поръчали да бъде установен единен ден за общото им честване, за да се утвърди истината за тяхното равенство пред Бога. Те призовали за църковно единство и мир, както в живота си, така и след него.
През 1076 г. бил избран 30 януари като ден за това общо честване. По този повод св. Йоан Евхаитски съставил тържествена богослужба, която утвърдила празника като знак на обединение и почит към тези трима велики светители.
Житие на Св. Василий Велики
Св. Василий Велики е един от Светите Три Светители Три Светители, който е архиепископ на Кесария, вселенски отец и учител на Църквата, изтъкнат църковен писател и богослов. В Римокатолическата църква е известен и като доктор на Църквата. Той е автор на множество проповеди и писма с богословско съдържание.
Роден около 330 г. в Кесария Кападокийска (дн. Кайсери, Турция) в знатно семейство, св. Василий получава началното си образование в местното училище, където се сприятелява с бъдещия бележит църковен отец св. Григорий Богослов. Образованието си продължава в Константинопол и Атина. През 357 г. приема християнството и предприема пътувания до Сирия, Палестина, Месопотамия и Египет, за да изучава аскетичния живот. След завръщането си основава, заедно с брат си Петър, монашеско общежитие край Неокесария, на брега на р. Ирис. Към тях се присъединява и св. Григорий.
В този период арианската ерес, въпреки осъждането ѝ на Първия вселенски събор (325 г.), продължава да разстройва Църквата. Св. Василий активно се включва в борбата срещу арианството. През 364 г. се завръща в Кесария, приема презвитерски сан и става близък помощник на епископ Евсевий. Шест години по-късно, през 370 г., е избран за епископ на Кесария.
Като епископ, св. Василий организира създаването на благотворителен институт – огромен комплекс около храма, който включва болница, страноприемница, работилници, училище и жилища. Той приютява бедни, болни, бездомни и сираци, предоставяйки им грижи и подслон.
Св. Василий отдава живота си на защитата и утвърждаването на православното богословие. Той подготвя теоретичната основа за догматичното изповядване на вярата на Втория вселенски събор (381 г.), проведен две години след неговата смърт. Сред най-значимите му творби са „За Светия Дух“, „Шестоднев“ и трудовете срещу арианеца Евномий. С делото си той се утвърждава като вселенски учител, посветен на запазването и укрепването на Църквата.
Св. Василий е почитан не само в Източноправославната църква, но и в Римокатолическата, Англиканската, Епископалната и Лутеранската църква. Неговата литургия, известна като „Василиева литургия“, се използва и до днес.
Св. Василий почива на 1 януари 379 г., оставяйки след себе си трайно наследство за Църквата и християнския свят.
Житие на Св. Григорий Богослов
Св. Григорий се родил в Арианз при Назианз (Кападокия) около 330 година. От най-ранно детство неговите родители – св. Нина и св. Григорий, епископ Назиански Старши – са му наложили „златната вериге на благочестието“. Овладян от пламенна и неудържима склонност към науката, с по-младия си брат Кесарий той започнал образованието си в близкия Назианз и го продължил в Кесария Кападокийска, където за пръв път се срещнал в Василий Велики.
След кратък престой тук св. Григорий пристагнал в Александрия, където брат му Кесарий изучавал медицина. Но целта на бъдещия велик богослов е по-голямата наука. Затова той оставил брат си и отишъл в 349 г. в Атина. По пътя за елинската столица, сред смъртната заплаха на бушуващите вълни, св. Григорий повторил обета на майка си да се посвети на Бога.
Житие на Св. Йоан Златоуст
Св. Йоан Златоуст (349 – 407) е една от най-значимите личности в историята на Православната църква. Роден е в Антиохия Сирийска в гръко-сирийско знатно
семейство. Баща му Секунд бил военачалник, а майка му Антуса изповядвала християнската вяра. Йоан учи при езическите учени-философи Либаний и Андрагафий в родния си град, а по-късно в Атина красноречие и философия.
След като завършил образованието си, Йоан станал адвокат и постъпил на
гражданска служба като защитник в съдебни дела. Покръстен е когато е на 26 години и става аскет. През 381 г. е в сан дякон, в 386 г. в сан презвитер.
Оттогава славата му расте и е наречен „Златоуст“ заради неговото красноречие.
Литературното наследство на Й. Златоуст – трактати, писма (около 240) и проповеди – е колосално. Съхранили са се повече от 1900 ръкописи с негови
съчинения. Те се компилират и цитират от негово време от огромен брой по-късни автори. Преведен е на почти всички езици. Най-пълното издание на съчиненията му излиза в печат в Париж през 1718 – 1738 г. в 13 тома. Едно от най-значителните му творения са тълкуванията му върху посланията на св. ап. Павел (34 беседи).
Защо почитаме Светите Три Светители?
Почитането на светите Три Светители – св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст, е дълбоко вкоренено в православната традиция и има множество основания.
Ето някои от основните причини:
Богословско наследство: Тримата светители са били изключителни богослови, които са допринесли значително за развитието на християнското богословие. Тяхните писания са били от съществено значение за формулирането на православната доктрина и са останали безценен източник на мъдрост и познание за вярата до днес.
Живот на святост: Тези трима светии са водили живот на изключителна святост, отдаден на служене на Бог и на ближните. Своите думи те са подкрепвали с дела, като са били пример за християнско поведение и добродетелност.
Защита на вярата: Св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст са били активни защитници на православната вяра в епоха, белязана от множество ереси. Тяхните проповеди и писания са били мощно оръжие в борбата срещу еретичните учения и са допринесли за укрепването на единството на Църквата.
Учители на Църквата: Тримата светители са били велики учители на Църквата, които са възпитали поколения християни. Тяхните проповеди са били ясни, достъпни и изпълнени с любов към ближните, което ги е превърнало в любими и уважавани духовни водачи.
Единство в многообразието: Въпреки различията в техните личности и богословски акценти, тримата светители са обединени от обща цел – да служат на Бога и на Църквата. Именно това единство в многообразието е вдъхновило Църквата да ги почита заедно като светите Три Светители.
Защо се честват заедно?
Празникът на светите Три Светители е установен, за да се подчертае единството на православната вяра и да се покаже, че въпреки различията в богословските акценти, всички православни християни са призвани да следват учението на Христос и да живеят в съгласие помежду си.
На какво ни учат светите Три Светители?
-Да обичаме Бога и ближните.
-Да живеем според учението на Христос.
-Да се борим за истината и справедливостта.
-Да се стремим към духовно съвършенство.
-Да бъдем единни в любовта към Бога и ближните.
Защо е важно да ги почитаме днес?
В днешния свят, изпълнен с разделения и конфликти, примерът на светите Три Светители е особено актуален. Тяхното учение ни призовава да преодолеем различията си, да живеем в мир и съгласие и да свидетелстваме за любовта Божия в света.
И накрая, важно е да отбележим, че почитането на светите Три Светители не е просто формално изпълнение на религиозен обичай, а израз на дълбока вяра и признателност за тяхното безценно наследство.
Как да почетем паметта на светите Три Светители ?
Почитането на паметта на светите Три Светители – Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст – е дълбоко вкоренена традиция в Православието. Тези велики богослови и светии са оставили неизличим отпечатък върху историята на Църквата и продължават да вдъхновяват вярващите и днес.
Ето няколко начина, по които можем да почетем паметта им:
Участие в църковните служби
На 30 януари: Този ден е посветен на паметта на светите Три Светители. Участието в литургията и вечернята в този ден е най-пряк начин да изразим нашата почит.
Редовно посещение на църква: Като посещаваме редовно църква, ние се свързваме с духовната традиция, която са ни завещали светите отци.
Проучване на техните учения
Четене на техните произведения: Тяхните проповеди, писма и богословски трактати са безценно съкровище от мъдрост и духовност.
Участие в беседи и лекции: Много църкви и духовни центрове организират беседи и лекции, посветени на живота и учението на светите Три Светители.
Следване на техния пример
Стремеж към духовно съвършенство: Светите Три Светители са били пример за духовно съвършенство. Ние можем да се стремим да следваме техния пример, като развиваме своите добродетели и се борим със своите страсти.
Служене на ближните: Те са били отдадени на служене на ближните. Ние можем да изразим нашата почит към тях, като помагаме на нуждаещите се.
Защита на Православието: Те са били яростни защитници на Православието. Ние можем да продължим тяхната работа, като защитаваме и разпространяваме истинната вяра.
Молитва
Лична молитва: Молитвата е най-директният начин да се обърнем към светите Три Светители и да поискаме тяхното застъпничество.
Молитви, включени в богослужението: В църковните служби има много молитви, посветени на светите Три Светители.
Образование на младите
Споделяне на техните жития: Разказването на историите за живота и делата на светите Три Светители може да вдъхнови младите хора да следват техния пример.
Като почитаме паметта на светите Три Светители, ние не само изразяваме нашата благодарност за всичко, което са направили за нас, но и се свързваме с живата традиция на Православието.
Молитва към Светите Три Светители
(Св. Василий Велики, Св. Григорий Богослов и Св. Йоан Златоуст)
О, преславни и преблажени светители Христови – Василие Велики, Григорие Богослове и Йоане Златоусте! С топли сърца и смирени души ви призоваваме днес, о светли стълбове на светата Църква, които със своето учение озарихте цялата вселена.
Бъдете наши застъпници пред Престола на Всевишния! Просветете умовете ни с небесната мъдрост, укрепете сърцата ни в истината и водете ни по пътя на правдата. Изпросете от Господа мир за света, утеха за скърбящите, здраве за боледуващите и спасение за всички нас, които прибягваме към вашето могъщо ходатайство.
О, велики учители на православието! Изпросете ни сила да пребъдваме в благочестие и чистота, да се утвърдим в любовта към Бога и ближния и да изпълняваме Неговата свята воля през всички дни на живота ни.
Защото на Него подобава всяка слава, чест и поклонение, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.
Амин!
Тази молитва може да се използва както за лична духовна подкрепа, така и при трудности, изпитания или за просветление в духовния живот.
