На 27 октомври църквата почита Свети Нестор, а народните обичаи следват повелите на Мишкин или Мишин ден. В иконите Св. Нестор обичайно се изобразява като млад мъж с пика в ръка. На този ден се препоръчва да не се работи, за да не нападат мишки брашното и житото; да не се бърка в брашно и не се дава заем – за предпазване от мишки.
Жените не трябва да използват остри предмети и сечива.
Не режат с нож и ножици, не секат дърва, не плетат с куки, не шият с игли, „за да не косят мишките посевите с острите си зъби“.
Ако на 27 октомври вали сняг, добре е за пчелите и меда.
Житие на Свети Нестор
Житието на Свети Нестор е свързано с това за свети Димитър.
Историята разказва, че Димитрий (Димитър) бил хвърлен в тъмницата на Солун, защото проповядване на християнство. Нестор, млад, с едва набола брада младеж, бил негов активен съмишленик. Междувременно царят Максимиан устройвал гладиаторски игри, в който прочут борец – Лий, се биел с християните, след което ги хвърлял отвисоко върху копия, обричайки ги на мъчителна смърт.
Подкрепен в желанието си от Димитрий, Нестор решил да се изправи срещу великана Лий, а Бог му дал сила да го надвие. Ядосан обаче Максимиан, заповядал да посекат с меч Нестор, а Димитрий да бъде пронизан с копие в килията си.
Както и в много други, житието на светията е преплетено с български традиции и обичаи.
Легенди за Мишкин ден
27 октомври в много краища на България се нарича Мишкин ден (Мишин ден, Нистор, Разпущене).
Според една от легендите точно когато Нестор промушил с копие корема на боеца Лий от там изскочили за първи път мишки. Друга легенда пък казва, че мишките се пръкналия на белия свят от самия сатана, когато влязъл в черква и помирисал тамян. В дните на календарен преход в българските обичаи се срещат различни демони и злини – вълци, мишки, вампири, духове и българина всеки път се опитва чрез ритуали да ги умилостиви или излъже за да не пакостят.
По обичай на този ден най-възрастната жена в къщата със затворени очи замазвала с кал или тор огнището и пода на зимника. Ритуално друга жена я питала „Какво правиш?“. „Мажа очите и устата на мишките“, отговаряла тя три пъти, както при всяка магия.
На Мишкин ден жените не бивало да шият, „за не да ядат мишките посевите с острите си зъби“. Изключение правел само един от ритуалите в който, стопанката зашивала с червен вълнен конец предния и задния край на полата си или парче плат.
Домашните я питали като в по-горния ритуал какво прави, на което тя трябвало да отговори, че маже устата и очите на мишките. Освен по време на ритуалите на Мишкин ден думата „мишка“ не се произнасяла, за да не мислят мишките, че ги канят у дома. Не се бъркало и брашно, нито се давало на заем, не се ползвали остри инструменти – брадви, ножици, нож, куки. В някои краища на България на този празник се приготвя обредна пита за мишкит.
Още преди да бъде изпечена, я нашарвали с лапата на котката. Питата намазвали с мед и изяждали у дома, за да ядат мишките хляба на хората. На други места пък, ако имало много мишки в селото, правили „ Мишкина сватба ”.
В нея ритуално две жени (единствени с две еднакви имена в селото), улавяли мъжка и женска мишка, накичвали ги като младоженци и ги слагали завързани една за друга в кошница. Момите и ергените в селото участвали в „сватбената процесия“ ставайки „кумове”, „девери” и други персонажи от сватбената процесия. Под съпровод от сватбарска музика цялото село изпращало младоженците.
Пускали ги в реката или гората „да се женят надалече“, а след тях се смятало, че тръгват и другите мишки от селото. След магическия ритуал, хората сядали на големи трапези – така както повелява една сватба. В южнобългарските земи на Тракия, Странджа и частично Пирин, Мишин ден се чества на 24 ноември в деня на Света Екатерина .
Трите дни след Димитровден са известни и като Мишинден, Поганшляк, Мишляци, Поганци. През тях се извършват и съблюдават строго редица обреди и забрани. Най-голямата от тях е да се говори за мишки от жените. Най-старата замазва с тор или кал огнището или пода на зимника, като изрича заклинания. През тези дни жените не трябва да използват остри предмети, да режат с нож или с ножица, да плетат с куки и шият с игли, да месят хляб, „за да не косят мишките дрехите и посевите с острите си зъби“.
В някои райони правят „мишкина сватба“, като с този символичен магически акт се цели да се премахне опасността от вредните гризачи. Празниците са отглас от църковното житие на свети Димитър. Според него светецът вдъхва сили на християнина Свети Нестор да победи в гладиаторски бой на арената в Солун езичника Лий.
Защо почитаме свети Нестор?
Мъченичество за вярата: Свети Нестор е живял през времето на гоненията срещу християните в Римската империя. Той се е проявил като смел защитник на вярата си и е понесъл мъченическа смърт за Христос.
Символ на храбростта: Неговата история е пример за смелост и решителност в защита на праведната кауза.
Свързан с народни вярвания: С течение на времето към образа на свети Нестор са се присъединили и народни вярвания, свързани с борбата на доброто със злото.
Народни обичаи на Мишкин ден:
Защита от мишки: На този ден се извършват различни ритуали, целящи да предпазят къщата и стопанството от мишки. Например, най-възрастната жена в къщата замазвала с кал или тор огнището и пода на зимника, за да затвори устата на мишките.
Забрани: Смятало се, че на този ден не трябва да се използват остри предмети, за да не се раздразнят мишките. Жените не шиели, не плетели и не режели с нож, за да не навредят на посевите.
Обредна пита: В някои краища се приготвяла обредна пита за мишките, която се мазала с мед и се оставяла в къщата.
Защо е важно да помним тези традиции?
Съхраняване на културното наследство: Народните обичаи са част от нашето културно наследство и ни свързват с традициите на предците ни.
По-дълбоко разбиране на вярата: Свързвайки християнството с народните вярвания, можем да достигнем до по-пълно и многопластово разбиране на вярата.
Възможност за съвременна интерпретация: Древните обичаи могат да бъдат преосмислени и адаптирани към съвременния свят.
Интересни факти:
Името „Нестор“ е древногръцко и означава „завърнал се у дома“ и „мъдър“.
На Мишкин ден се садило лози и овошки.
Според народните вярвания, ако на този ден видиш мишка в дома си, това означава, че някой краде от теб.
Как можем да почетем паметта на Свети Нестор?
Почитането на Свети Нестор е дълбоко вплетено в българските традиции и вяра.
Ето няколко начина, по които можем да отдадем почит на този светец и да се свържем с богатата история и култура на нашия народ:
1. Участие в църковните служби:
Посещение на църквата: На 27 октомври, деня на свети Нестор, посетете църквата, за да участвате в празничната служба. Молитвата и песнопенията са най-директният начин да изразим своята вяра и почит към светеца.
Палене на свещ: Запалете свещ пред иконата на свети Нестор като символ на вашата вяра и благодарност.
2. Запазване на традициите:
Споделяне на истории: Разкажете на децата и близките си легендите и поверията, свързани със свети Нестор и Мишкин ден.
Приготвяне на традиционни ястия: Пригответе някои от традиционните ястия, свързани с този празник, като например обредната пита за мишките.
Извършване на ритуали: Въпреки че някои от старите ритуали може да са загубили своето първоначално значение, те могат да бъдат адаптирани и превърнати в съвременни семейни традиции.
3. Размисъл върху смисъла на празника:
Свързване с миналото: Помислете за това как традициите, свързани със свети Нестор, са се променяли с течение на времето и как те отразяват ценностите на нашите предци.
Лично преживяване: Помислете как историята на свети Нестор може да ви вдъхнови в собствения ви живот.
4. Добри дела:
Помощ на нуждаещите се: Извършването на добри дела в памет на светеца е един от най-добрите начини да го почетем. Можете да дарите храна или дрехи на нуждаещи се или да помогнете на някой, който има нужда от помощ.
5. Изследване на историята:
Четене на книги: Прочетете повече за живота на свети Нестор и за историята на празника Мишкин ден.
Посещение на музеи: Посетете музеи, където можете да видите предмети, свързани с този празник.
Почитането на Свети Нестор не означава сляпото следване на стари обичаи. Важно е да интерпретираме тези традиции в контекста на съвременния живот и да ги адаптираме към собствените си ценности и вярвания.
Почитането на свети Нестор е повече от просто спазване на традиция. Това е възможност да се свържем с нашата вяра, история и култура.
Празникът е свързан със силната вяра и непоколебимата смелост на светеца, който се счита за покровител на християните, изправящи се срещу несправедливостта и потисничеството.
Почитта към Св. Нестор символизира християнската смелост и непоколебимост. Той е пример за млад човек, който не се страхува да се противопостави на насилието и неправдата, дори и с цената на собствения си живот. Св. Нестор е покровител на младите и на онези, които се борят срещу несправедливостта.