Православната църква почита днес Св. мъченици Трофим и Теофил и другарите им Св. свщмчк Аполинарий, еп. Равенийски.
Заедно с тях пострадали и верните слуги, и истинни Христови раби – всички тринадесет души. След като отказали да се подчинят на заповедта на нечестивия мъчител – не принесли мерзки жертви на бездушните идоли – и не пожелали да се отрекат от Христа, те били окачени на дърво за мъчения; след това езичниците започнали да стържат телата им с остро желязо, хвърляли и камъни по мъчениците; накрая пребили пищялите им и ги хвърлили в огън.
Но светците били запазени от всемогъщата Божия сила цели и невредими сред пламъците и излезли от огъня, без да пострадат. Тогава мъчителят, разпалил се с люта ярост като геенски огън, заповядал да умъртвят всички с меч. И честните глави на светците били отсечени за чест и слава на Главата на цялата Църква – нашия Господ Иисус Христос.
Къде е мястото на подвига и страданията на Св. мъченици Трофим и Теофил?
Мястото на подвига и страданията на светите Трофим, Теофил и другите мъченици не е точно известно. Смята се, че това се е случило на остров Крит, защото в тяхна чест свети Андрей, Критски епископ, е съставил богослужебни химни (така наречения канон).
Кратко животоописание на Св. мъченик Трофим и другарите му
Светите мъченици Трофим, Саватий и Доримедонт живели през третия век, когато християните били преследвани от езичниците. През времето, когато управител на град Антиохия бил фанатикът езичник Атик, наречен Илиодор, тук било устроено шумно празненство в чест на езическите богове. Това празненство било придружено с различни безчинства. Идолопоклонниците буйно ликували.На тоя ден в Антиохия пристигнали двамата благочестиви мъже – мъченици Трофим и Саватий. Свещено разгневени от духовното заслепение на езичниците, те застанали пред тях, насочили молитвен поглед нагоре към небето и със съкрушени сърца извикали:
Боже, Който си създал вселената със словото Си и си сътворил човека по Свой образ и подобие, погледни от небето и освободи тия хора от властта на лукавия! Идолопоклонниците разбрали, че тия чужденци са християни, заловили ги и веднага ги отвели при градоначалника Илиодор.
Той започнал да обяснява на Трофим, че е забранено изповядването на Христовата вяра. Правел опити да го убеди да се отрече от нея. Но увещанията му останали безплодни. Тогава заповядал да мъчат жестоко Трофим, да го бият, да стържат тялото му със железни остриета.След тия жестоки мъчения Трофим бил отведен в затвора.Управителят ударил плесница на Саватий и поискал от него да се поклони на боговете. Но саватий, пламнал от ревност по истинския Бог, разобличил лъжливостта на идолите. По заповед на кръвожадния Илиодор се заредили страшни мъчения за смелия и безстрашен изповедник Саватий – мъчения, които довели до блажена смърт.Трофим продължавал да стои в тъмничния затвор.
След някое време управителят на Антиохия решил да го изпрати на Дионисий, управител на Фригия, когото познавал като човек още по-зъл и още по-свиреп. Надявал се, че при тоя жесток човек Трофим ще се откаже от вярата си.Целият път до Фригия бил страшно мъчение за Трофим. Обут в железни обуща с остри гвоздеи отвътре, той вървял подир войниците, които яздели коне. Бил насилян да не изостава назад.Тежките страдания по пътя не сломили твърдостта на Трофим.
Ревността му към Бога не охладняла. Той бил доведен в град Синад и изправен пред управителя на областта Дионисий. И пред него Трофим изповядал мъжествено вярата си в Христа Богочовека. Дионисий заповядал да бъде подложен Трофим на безпощадни мъчения.
Същевременно продължавал да го убеждава да се отрече от вярата си в Христа Господа, макар дори само на думи. През всичкото време мъченикът мълчал и мъжествено понасял ужасните изтезания. От време на време устата му шепнели: “Много са скърбите на праведника, но от всички тях Господ ще го избави“.Разгневен до полуда, Дионисий заповядал да се заредят още по-люти мъчения. Поискал да бъде мъчен най-безмилостно. Мъчителите опалвали с огън раните му. Измисляли нови и нови, по-тежки мъчения. Нищо обаче не поколебало духа на изповедника.
Той понасял мъченията с изумително търпение. Като се изморили да го мъчат, мъчителите, по заповед на Дионисий, завели изповедника в затвора.В същия град живеел знатен и богат сановник, на име Доримедонт. Той бил християнин, но таен, поради страх от езичниците. Като узнал за положението на Трофим, почнал да го посещава в затвора. Донасял му храна и други необходими неща. Превързвал раните му. Непоклатното търпение на Трофим подействало благотворно на Доримедонт.
Той се убедил да не крие по-нататък вярата си.Жестокият Дионисий упорствал в неведението си. Хулел Христа Спасителя. Наричал християните магесници. Най-после заповядал да им отсекат главите с меч. Това станало в 278 година.Както Саватий преди това, така и Трофим и Доримедонт дали живота си за прослава на Господа Иисуса Христа. С радост и надежда те приели пратените им от небесата мъченически венци.
Днес е изключително важен ден за всички нас. Почитаме Св. мъченици Трофим и Теофил.
Как да почетем паметта на светец?
Днес почитането на Св. мъченици Трофим и Теофил е от голямо значение. Почитането на паметта на светец е дълбоко вкоренена традиция в много религии, включително и в християнството. Това е начин да изразим нашето уважение към живота и делата на този човек, който е посветил живота си на вярата и на служенето на другите.
Ето няколко начина, по които може да почетем паметта на светец:
Молитва: Един от най-често срещаните начини да почетем светец е чрез молитва. Можем да се обърнем към него с молба за застъпничество или просто да му благодарим за примера, който ни дава.
Участие в религиозни служби: Много църкви организират специални служби в чест на определени светци. Участието в тези служби ни позволява да се свържем с други вярващи и да споделим нашата вяра.
Четене на житието на светеца: Чрез четене на житието на светеца можем да се запознаем по-добре с живота му, с делата му и с ученията, които е проповядвал. Това може да ни вдъхнови и да ни помогне да живеем по-добър живот.
Посещение на църква или манастир, посветен на светеца: Посещението на място, свързано със светеца, може да ни помогне да почувстваме по-близка връзка с него и с неговото наследство.
Извършване на добри дела: Един от най-добрите начини да почетем паметта на светец е като извършваме добри дела. Това може да бъде да помогнем на нуждаещ се, да се грижим за околната среда или да се отнасяме с доброта към другите хора.
Отбелязване на празника на светеца: Много светци имат свой собствен празник. В този ден можем да се съберем с близки и приятели, за да отпразнуваме живота и делата на светеца.
Защо почитаме паметта на светците?
Почитането на паметта на светците ни помага да:
Укрепим нашата вяра: Животът и делата на светците са пример за нас и ни вдъхновяват да живеем според Божиите заповеди.
Намерим утеха и подкрепа: В трудни моменти можем да се обърнем към светците за утеха и подкрепа.
Свържем се с по-голяма общност: Като почитаме паметта на светците, ние се свързваме с по-голяма общност от вярващи, които споделят нашите ценности.
Важно е да помним, че почитането на светците не означава да ги обожествяваме. Светците са хора, които са живели на земята и са се борили със същите изкушения като нас. Те са пример за нас, но не са наши богове.
Важни ли са светците за нас и защо?
Да, светците са важни за много хора, особено за тези, които изповядват религии, където се почитат светци.
Защо? Ето няколко причини:
Вдъхновение и пример: Светците често са представяни като хора, които са живели изключително праведен живот, изпълнен с вяра, добродетели и служение на другите. Те служат като живи примери за това как да живеем по-добър живот и да се стремим към духовно съвършенство.
Застъпничество: В много религии се вярва, че светците могат да се застъпват за нас пред Бога. Те се смятат за посредници между хората и божественото, и могат да ни помогнат в нашите молитви и молби.
Охрана и защита: Някои светци се свързват с определени ситуации или нужди, като например здраве, любов, защита от злото и др. Вярващите често се обръщат към тях за помощ и защита в тези области.
Културно и историческо значение: Светците често са свързани с определени места, обичаи и традиции. Почитането им е част от културното и историческото наследство на много общества.
Общност и идентичност: Споделянето на вярата в светците създава чувство за общност и принадлежност към по-голяма група от вярващи.
За някои хора почитането на определен светец може да бъде личен избор, базиран на споделени преживявания, интереси или силни страни. Те могат да намерят утеха и връзка в разказите за живота на този светец, виждайки го като духовен спътник в своето пътуване.
В някои случаи светците имат значителна историческа или културна роля, която надхвърля религиозното значение. Техните истории и постижения могат да бъдат източник на национална гордост или идентичност, което прави почитането им важен аспект от тяхната култура.
Днес е едно важно напомняне да почетем Св. мъченици Трофим и Теофил.
