На днешния ден отбелязваме Деня на Патриарх Евтимий – една от най-забележителните личности в българската история. Народът ни нарича празника Евтимовден, Изтим, Иьтима, Петльовден, Петларовден. Посветен е на здравето и на половото съзряване на юношите.
Житие на Патриарх Евтимий
Информацията за живота и делото на Патриарх Евтимий идва основно от житията, създадени от негови ученици. Според тях той е роден около 1327 г. в Търново и вероятно произхожда от знатния род Цамблак. Получава образованието си в манастирите около Търновград (днешно Велико Търново), където приема монашеския чин.
Около 1350 г. Евтимий постъпва в Килифаревския манастир, привлечен от славата на Теодосий Търновски. Теодосий го определя за свой пръв помощник и иконом на манастира, докато сам се уединява в гората за молитва и безмълвие (исихия). Евтимий има задачата да посещава учителя си всяка вечер и да му докладва за манастирските дела, като съобщава за идването си чрез удряне на клепало.
Според легендата, Евтимий вижда учителя си в молитва, обгърнат от огнен стълб. На следващия ден Теодосий, със сълзи на очи, предсказва, че Евтимий ще стане Търновски патриарх, но ще бъде свидетел на падането на България под турско владичество.
През 1363 г. Теодосий заминава за Цариград (днешен Истанбул) с четирима ученици, сред които и Евтимий. В патриаршеския манастир „Св. мъченик Мамант“ Теодосий умира, което подтиква Евтимий да постъпи в манастира „Студион“. По-късно той се установява в лаврата на Свети Атанасий Атонски на Атон.
През този период Евтимий е наклеветен, че укрива богатство на българските царе. Лично византийският император Йоан V Палеолог разследва случая и решава да заточи Евтимий на остров Лимнос. След освобождението си той се присъединява към Зографския манастир.
Патриарх Евтимий – основател на църквата ,,Св. Троица“
През 1371 г., след седем години странстване, Патриарх Евтимий се завръща в България. Той основава църквата „Св. Троица“, разположена на 10 км от Търново. Около него се събират ученици, които помагат за организирането на манастира, станал известен като Патриаршеския манастир. Именно там възниква и Търновската книжовна школа, допринесла значително за духовното и културно наследство на България.
През 1375 г., след смъртта на българския патриарх Йоаникий II, Евтимий е провъзгласен за патриарх на Търново. Привърженик на исихазма, той преследва ересите и упадък на нравите. Получава известност в целия православен свят и мнозина митрополити и игумени се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси.
Реформа на българския книжовен език
Една от най-важните стъпки, които новият патриарх предприема, е реформата в българския книжовен език. За мотивите да се заеме с нея сведения могат да бъдат открити в „Похвално слово за Евтимий“ от Григорий Цамблак и „Сказание за буквите“ на Константин Костенечки. Григорий разказва, че Патриарх Евтимий се заема с превод на книги от гръцки на български език, тъй като е недоволен от по-старите преводи. Техните грешки с натрупването си довеждат до сериозно изопачаване на свещените текстове, до погрешно тълкуване на смисъла им и появата на ереси.
Сведението се потвърждава от известието, че търновските книжовници се заемат първо с поправката на основните за християнството книги – четирите евангелия, „Стария завет“, „Апостола“. За разлика от писателите и преводачите от Преславската книжовна школа, които предпочитат свободния и смислов превод, търновските книжовници се придържат към точното предаване на гръцките оригинали. Писменият български език, който те налагат е изкуствен и отдалечен от народния говор.
Поради това оценките за значимостта на Евтимиевата реформа са противоречиви. Правилата изработени от Евтимий се прилагат както при превод така и при създаването на оригинални произведения.
През пролетта на 1393 г. султан Баязид І обсажда Търново. Иван Шишман не е в града и патриарх Евтимий ръководи защитата му. Смята се, че градът издържа тримесечна обсада. На 17 юли 1393 г. турците превземат столицата. Една от легендите за падането на старата българска столица разказва, че Патриарх Евтимий договаря предаването на града заради опасността в крепостта да избухне епидемия и гладни бунтове. Друга версия разказва за предателство от страна на намиращ се в крепостта жид (евреин).
Сюлейман Челеби снема обсадата, след което оставя един гарнизон за охрана на града. В летописа на Григорий Цамблак се споменава, че османският управител събира всички видни търновски граждани и боляри чрез лъжа в една от столичните църкви под предтекст, че ще се съвещава с тях по управленски въпроси. Вместо съвещание, видните българи намират смъртта си.
Патриарх Евтимий осъден на смърт
Патриарх Евтимий също е осъден на смърт, но е спасен в последната минута от чудо. Легендата разказва, че когато палачът вдига ятагана си, за да отсече патриаршеската глава, ръката му се вкаменява. Уплашени от случилото се, османците решават да заточат духовника.
Предполага се, че е заточен в Бачковския манастир, където и умира около 1401 – 1402 г. Все още обаче има спорове дали българският патриарх е погребан в околностите на манастира.
Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се почита в един и същи ден с паметта на свети Евтимий Велики – 20 януари. Евтимий Търновски създава оригинални творби, свързани с миналото и настоящето на Търновград, както и се изявява като преводач, определян като „втори Мойсей“. Писал е жития, похвални слова, послания и химни. Поради голямото културно влияние на България върху славяно-православния свят, Евтимиевата реформа се отразява на писмеността в Сърбия, Влахия, Молдова и руските княжества. Значението на Евтимий Търновски за възхода на българската книжовност от втората половина на 14 век е неоценимо.
Известни са 15 съчинения на патриарх Евтимий— литургични книги, похвални слова, жития и послания. Навярно много от трудовете му са били унищожени или все още не са открити. Негови последователи в книжовното дело са Киприан, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински и Константин Костенечки.
Защо почитаме патриарх Евтимий?
Патриарх Евтимий е една от най-светлите личности в българската история и духовност. Почитаме го заради неговия изключителен принос в различни области:
Книжовност и образование: Евтимий е основател на Търновската книжовна школа, която играе ключова роля за развитието на българската писменост и култура. Той е автор на множество литературни произведения, преводи и съставител на богослужебни книги. Неговите трудове са оказали огромно влияние върху българската литература и език.
Духовност и вяра: Като патриарх на България, Евтимий е бил духовен водач на народа и е защитавал православната вяра. Той е бил пример за добродетел и святост, а неговите проповеди и дела са вдъхновявали мнозина.
Национална идентичност: Евтимий е символ на българската национална идентичност. Той е живял в трудни времена, когато България е била под османско владичество, но въпреки това е успял да запази българския дух и да обедини народа.
Пазител на българската култура: Евтимий е работил усилено за съхранението на българската култура и традиции. Той е преписал и съхранил множество старобългарски ръкописи, които днес са ценни исторически паметници.
Защо е важно да помним патриарх Евтимий?
Вдъхновение: Неговият живот и дело са пример за всички нас, че дори в най-трудните времена можем да запазим вярата си и да служим на народа си.
Национална гордост: Патриарх Евтимий е една от най-ярките звезди в българската история и ние трябва да се гордеем с неговите постижения.
Връзка с миналото: Чрез изучаването на живота и делото на Евтимий ние се свързваме с корените си и по-добре разбираме нашата история и култура.
Как да почетем паметта на патриарх Евтимий?
Празнуване на празниците му: Българската православна църква отбелязва паметта на патриарх Евтимий с различни празници и богослужения.
Посещение на места, свързани с него: Мнозина посещават манастира „Света Троица“ край Търново, където е живял и творил патриархът.
Изучаване на неговото дело: Чрез четене на неговите произведения и изучаване на живота му ние можем да се докоснем до неговата мъдрост и да се вдъхновим от неговия пример.
Патриарх Евтимий е не само историческа фигура, но и вечен символ на българския дух и вяра. Неговото наследство продължава да живее и днес, вдъхновявайки поколения българи.
Вечерта срещу празника майките водят децата си в черква да целунат иконата на св. Евтим. Оставят под нея пресни питки или 40 малки колачета, пари и олио – дар за светеца.
Петльовден
Днес, освен, че почитаме паметта на Патриарх Евтимий, отбелязваме и Петльовден. Той се свързва с обредното колене на петел във всяка къща с мъжка челяд. Това се прави на прага на пътната врата, като се гледа кръвта да опръска наоколо. Обредното лице, което коли петела, трябва да бъде юноша, който е нямал още сексуални контакти. Наричат го петелар.
С кръвта на птицата правят кръстен знак по челцата на момченцата, за да са здрави през годината. С кръст пак от тази кръв бележат и външните страни на портите. Костите на жертвения петел се изхвърлят в реката, краката му – на покрива на къщата, а перата се запазват и с тях бабите кадят болни и урочасани деца. За празника майките на момчета изпичат пресни пити и кравайчета, завиват баници и зелници. Сваряват гозба от петела, носят я в черквата, да я освети свещеникът и после, заедно с краваите и баниците, я раздават из махалата за здравето на момчетата. В семейства с момиченца се коли ярка.
Народът свързва основния обред на празника – коленето на петел с широко разпространената легенда за цар Ирод, по чиято заповед били обезглавени всички мъжки деца, за да умре и Христос. Според други предания, обичаят е свързан с отвличането на деца еничари от кърджалиите. Те ходели от къща на къща и принуждавали родителите да дадат синовете си или сами да ги убият. Тогава, за да запазят децата си, бащите заколвали петел и правели с неговата кръв знак на вратата, като така заблуждавали турците, че са погубили синовете си.
В някои селища на страната се среща практиката да се коли петел за стар ерген, за да се ожени.
Традиционните ястия за Петльовден са тиганици (с яйца и сирене), кравайчета и зелник. Жените приготвят и три вида гозби от петел: петел с ориз, с кисело зеле и петел с каша от брашно.
На 20 януари имен ден празнуват Евтим, Евтимий.
Молитви към Свети Патриарх Евтимий:
О, свети и велики Патриарх Евтимий, ти, който си бил светлина за народа български и стълб на вярата в трудни времена, молим те да ни чуеш. Обърни своя благословен поглед към нас, грешните и нуждаещите се от твоята помощ. Дай ни сила и мъдрост да преодолеем изпитанията, които срещаме по нашия път. Укрепи нашата вяра и надежда, та да не се отклоняваме от пътя на правдата и добродетелта. Помогни ни да бъдем достойни наследници на твоето дело и да пазим заветите ти за любов и единство.
Амин.
Свети Патриарх Евтимий, защитник на вярата и просветител на народа български, ние смирено се обръщаме към теб с молба за твоя небесен покров и подкрепа. Ти, който си водил църквата и народа през тъмни времена, помогни ни днес да запазим духа на вярата и културата живи. Дарувай ни мъдрост и сила да устояваме на изкушенията и да следваме пътя на истината и справедливостта. Подкрепяй ни в нашите усилия да съхраним и предадем на бъдещите поколения богатото духовно наследство, което ти остави. Молим те, светии Патриарх Евтимий, бди над нас и ни води към спасение.
Амин.
Тези молитви може да бъдат адаптирани според личните нужди и желания на всеки човек. Важно е да се моли с искрено сърце и вяра.
